Решение № 218 от 30.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000176 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №419/20.12.2023г., постановено по т.д. №304/2022г. по описа на окръжен съд С., „З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А.

З.М. ЕГН ********** сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди настъпили при ПТП на 05.05.2018г., ведно със законната лихва от 19.11.2021г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане на сумите, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 120 000лв. до претендирания размер от 150 000лв.

„З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. З.М. ЕГН ********** сумата от 4 386,08лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди настъпили при ПТП на 05.05.2018г., ведно със законната лихва от 19.11.2021г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане на сумите, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 4 386,08лв. до претендирания размер от 5 482,60лв.

1

„З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. З.М. ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 160лв.

А. З.М. ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.Д.Б.“ АД, с ЕИК:

********* направените по делото разноски в размер на 370лв.

„З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в общ размер на 4 975,44лв. и сумата от 1 640лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „З.Д.Б.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 60 000лв. до 120 000лв.; искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата от 2 193,04лв. до присъдените 4 386,08лв., както и в частта за присъждане на законната лихва върху обжалваната част от главниците, считано от 10.11.2021г. Във въззивната жалба е посочено, че се обжалва решението и в частта, присъждаща съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, но въззивната инстанция приема, че това оплакване е с оглед целения краен резултат от въззивното обжалване /не се касае за искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските/. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробно съображения и доводи, че нарушението на материалния закон се изразява в неспазване приниципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди, дори и в редуцирания му размер с оглед възприетото от съда наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, е изключително завишен, несъобразен със социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно определената степен на съпричиняване от страна на пострадалия – 20%, като жалбоподателят счита, че приносът на пострадалия, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан, намира процентно изражение от 50%.

По отношение на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за 2 имуществени вреди над 2 193,04лв. до присъдените 4 386,08лв. не се поддържат конкретни оплаквания, при което следва да се приеме, че въззивната жалба е във връзка с оплакванията досежно определената от окръжния съд степен на съпричиняване. /Не се съдържат оплаквания по повод възприетата от първостепенния съд липса на съпричиняване по отношение на останалите въведени от страната възражения./ Не са изложени конкретни оплаквания относно началния момент на присъдената законна лихва. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което искът за неимуществени и имуществени вреди да бъде отхвърлен над посочените размери.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – А. З.М., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания. Въззиваемата страна претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – А. З.М., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 05.05.2018г., около 16.40 ч. по път II-66 на територията на Община С., на км.53+300 се движил л.а. „О.А.“, с рег. №**********, управляван от водача Г. Т. Д., който нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра „завой наляво“ и не пропуснал насрещно 3 движещия се л.а. „Б. с рег.№*********. Настъпил е удар между двата автомобила, в резултат на което водачът на л.а. „Б. е загубил управление над МПС-то и същото се е ударило в крайпътно дърво. Вследствие на удара на място е загинало едно лице, а ищецът А. З.М., който е пътувал, като пътник в л.а. „Б. е получил тежка и многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в травмена енцефалопатия и развило се органично разстройство на личността, които осъществяват медикобиологичния признак продължително разстройство на съзнанието и средни телесни повреди - контузия и оток на мозъка и гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на челюст; счупване на дясна мишична кост и на дясна лопатка, които поотделно и в съвкупност осъществяват медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник; трайно затруднение на движенията на снагата; квадрипареза за горни крайници, което осъществява медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на двата горни крайника. Позовава се на образувано досъдебно производство и влязла в сила присъда по отношение на водача на лекия автомобил, в който е пътувал ищецът - Ж.Д.Б.. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП носи и водачът на л.а. „О.А.“, с рег. №********** - Г. Т. Д.. Изложени са подробни фактически твърдения относно негативните последици за ищеца – едва 15-годишен към момента на инцидента, от причинените вследствие на ПТП-то травматични увреждания. Твърди се и че във връзка с проведеното лечение ищецът е направил разходи.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на л.а. „О.А.“, с рег. №********** по застрахователна полица №*****************/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018г. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.“ АД, но с писмо изх.№919/17.02.2022г. застрахователят отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът ЗАД „Д.Б.“ да бъде осъден да заплати на ищеца А. З.М. сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и сумата 5 482,60лв. – обезщетение за имуществени вреди.

4

Претендира се законна лихва върху сумите, считано от датата, на която ответникът е уведомен за ПТП, съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Д.Б.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени погоре и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди и степента на съпричиняване по отношение на своевременно въведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставен обезопасителен колан. /В отговора на исковата молба ответникът е релевирал като поведение на съпричиняване и пътуване в автомобил, управляван от водач – Ж.Б., употребил наркотици; неполагане от страна на пострадалия на дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки и непровеждане на задължителна или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, което е удължило периода на възстановяване; зависимост на самия ищец от наркотици, каквото поведение не се поддържа с въззивната жалба/.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за 5 обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 05.05.2018г., неимуществени вреди от страна на ищеца – комплексни и тежки телесни увреждания, засягащи главата, крайниците, гръдния кош. Не е спорно в настоящето производство, че вредите са причинени виновно, при условието на независимо съизвършителство по смисъла на чл.499 ал.7 от КЗ от водача на л.а. „Б. с рег. №********** - Ж.Д.Б. /за което същият е осъден с влязла в сила присъда/, включително и на водача на застраховано при ответника МПС - л.а. „О.А.“ с рег. №********** - Г. Т. Д.. Установена е и не е спорна причинна връзка между противоправното поведение на двамата водачи и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. О.А. с рег. №********** - по застрахователна полица №*****************/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018г.

Като първи спорен, според предметните предели на въззивната жалба, се очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на понесените увреждания.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.