Решение № 1586 от 06.07.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1586

Кърджали, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20267120700270 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.з, „гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на Г. И. Р., чрез пълномощник, срещу ЗППАМ № GPAM-2614508/ 27.04.2026 г., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ Кърджали към ОДМВР-Кърджали.

Претендира се незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в нарушение на материалноправни и процесуални разпоредби.

Изложен е довод, че ЗППАМ е наложена от некомпетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, предвиждаща, че принудителните административни мерки по чл.171,т.1,2,2а,т.5,т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В обжалваната заповед е посочено, че нейният издател е упълномощен от Директора на ОДМВР-Кърджали. Безспорно е, че последният не е ръководител на службите по контрол съобразно неговата компетентност по ЗДвП. Такъв е Началник сектор пътна полиция-Кърджали. Освен това е недопустимо актосъставителят да издава и принудителната административна мярка. Изразява се становище, че на това самостоятелно основание заповедта следва да бъде отменена.

Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ е посочена, че не съдържа никакви мотиви, поради което следва да бъде отменена.

Изложен е довод, че в ЗППАМ няма конкретен срок за налагането й. Вместо това е посочено „до решаване на отговорността, но не повече от шест месеца“.

От приложено към жалбата заверено копие на свидетелство за регистрация, част I е видно, че на 07.05.2026 г. в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали е регистриран лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер].

Искането е да се отмени обжалваната заповед и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ Кърджали към ОДМВР-Кърджали, не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник са изложени съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила, както и на материалния закон. Посочва се, че са били налице фактическите и правни основания за прилагането на процесната ПАМ, като мярката била съобразена и с целта на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от лице, за което оспорения АА създава неблагоприятни последици.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената ЗППАМ № GPAM-2614508/ 27.04.2026 г., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ Кърджали към ОДМВР-Кърджали, с която на основание чл.171, т.1, б.з, „гг“ от ЗДвП на Г. И. Р. е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. От ЗППАМ № GPAM-2614508/ 27.04.2026 г. се установява, че тя е приложена за това, че на 27.04.2026 г. в [населено място] до [адрес] в посока към [населено място] Г.Р. управлява личния си автомобил [марка] [модел] с рег. № [номер], с изтекъл срок на валидност (до 03.04.2026г.) на регистрационните табели. Прието е, че е извършил нарушение на чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП – Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съставен бил АУАН, [серия] № [номер].

От приложено към жалбата заверено копие на свидетелство за регистрация, част I е видно, че на 07.05.2026 г. в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали е регистриран лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер].

При така установена фактическа обстановка жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №292з-2454/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР-Кърджали, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Спазена е и установената форма за издаване на акта.

Обжалваната заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки, предвидени в ЗДвП, се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, като не се подчинява на режима в ЗАНН и в НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл. 22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрационните табели са с изтекъл срок на валидност до 03.04.2026 г.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая обжалваната ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

От значение за приложението на чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е допуснато административно нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, който факт следва да е налице към датата на прилагане на ПАМ, да е безспорно установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Безспорно в случая е, че на 27.04.2026 г. жалбоподателят управлявал МПС с регистрационни табели, издадени за определен срок – 03.04.2026г. Безспорно е също, че на 07.05.2026 г. това МПС е регистрирано, като е получило табели с регистрационен номер [рег. номер].

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда налагане на ПАМ за преустановяване на нарушенията. След като нарушението е отстранено, то отсъства основанието за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

Съдът намира, че в конкретния случай оспорената заповед е и непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото в много кратък срок (на следващия ден), след констатиране на нарушението, служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от оспорващия МПС. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено на следващия ден и регистрацията на автомобила е възстановена, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност". При това положение безпредметно е отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Издаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Поради изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени ЗППАМ.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя се дължат деловодни разноски в размер на 505,11 евро, представляващи внесена ДТ – 5,11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение от 200 евро по ДПЗС с бл.№[номер] с [дата]. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото договорения и изплатен размер на възнаграждението съответства на осъществената правна помощ – изготвяне на жалба, в която е направено особено искане за спиране изпълнението на оспорената ЗППАМ, явяване в съдебно заседание и посочване на доводи за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. Разноските следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Кърджали на основание чл.143, ал.1 от АПК.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

Отменя ЗППАМ № GPAM-2614508/ 27.04.2026 г., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ Кърджали към ОДМВР-Кърджали.

Осъжда ОДМВР-Кърджали да заплати на Г. И. Р. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес], деловодни разноски в размер на 505,11 евро (петстотин и пет евро и единадесет евроцента).

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�