Решение № 90 от 20.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И. а в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600174 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдените Д. Е. А. с ЕГН ******* и В. Е. А. с ЕГН *******, подадено чрез адвокат Д. М. М. от АК - София в качеството му на упълномощен защитник на двамата и техен процесуален представител, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 171/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен и отмяна на Присъда № 260000 от 10.01.2022 г. постановена по НОХД № 970/2020 г. на Районен съд град Плевен.

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на ч л . 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на 1 процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост.

По повод на оплакването за нарушаване на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това по т. 2, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и твърдяното наличие на т. 3, наложеното наказание да е явно несправедливо, се излагат доводи в негова подкрепа , че в първата и въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимите Д. Е. А. и В. Е. А. е било опорочено, съответно проведено в нарушение правилата на процеса, при което изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2, във вр. с чл. 15 и чл. 16, както и чл. 107, ал. 5 от НПК, като са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, при липса на мотиви , а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Контролираният съдебен акт е постановен при съществени процесуални нарушения поради факта, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие със задълженията на съда по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.

5 от НПК. Тези нарушения се определят от защитника за съществени , тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, и не са били отстранени.

Твърди се, че в първоинстанционния и въззивния съдебен акт липсват мотиви, като при това неправилно е приложен материалния и процесуалния закон, а наложените на Д. Е. А. и В. Е. А. наказания са явно несправедливи.

Окръжен съд гр. Плевен с решението си под № 26 от 27.03.2023 г. по ВНОХД № 171/2022 г. година вместо да провери Присъда № 260000 от 10.01.2022 г., постановена по НОХД № 970/2020 г. на РС гр. Плевен и в крайна сметка да даде отговор на повдигнатите с въззивната жалба въпроси е прибегнал до едно препращане към мотиви, които дори не са коментирани и/или обсъдени от него, по наведени пред първата инстанция възражения. Липсата на коментар на всяко едно възражение прави акта на съда немотивиран, а от тук и неправилен. Окръжен съд - Плевен като инстанция по същество, въобще не си е направил труда да коментира структурирано изложените възражения на защитата и на подсъдимите.

2

Излагат се аргументи относими към направеното твърдение и подкрепящи го такива, свързани с това, че при постановяване на въззивното решение, Плевенският окръжен съд просто е препратил изцяло към мотивите н а PC - Плевен, възприемайки ги като правилни и непротиворечиви, съобразени с императивните изисквания на материалния и процесуалния закон. Решението се явява дословен препис на мотивите на районния съд, последван от кратко изречение в декларативен стил, че съдът изцяло се съгласява с фактическите констатации на предходния и в същото време приема за правилно приложен материалния закон относно престъпленията.

Такъв извод е напълно неправилен и в противоречие със закона , водещ до грубо нарушаване правото на защита, отказвайки въззивният съд в своя състав да коментира наведените възражения. Този съд както се посочва в искането, е бил сезиран именно с изложенията във въззивните жалби приобщени с вх. № 260147/14.01.2022 г. и тази с вх. № 260313/25.01.2022 г. по входящия регистър на съда , с които се твърди, че е налице несъставомерност на деянието на подсъдимите, които са осъдени за престъпление, което не са извършили и при липсата на каквито и да е доказателства за тяхната виновност. В хода на производството по същество пред съда са поставени за обсъждане от страна на защитата съществени въпроси във връзка с повдигнатото обвинение и самостоятелното участие на всеки един от подсъдимите в престъплението. Нито едно от направените от страна на защитата възражения не е анализирано подробно и задълбочено от страна на съда, което е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на осъдените лица и най-вече до незаконосъобразен и неправилен съдебен акт.

Излагат се като аргументи и в подкрепа на посочените твърдения , по пунктове както следва:

Неспазването на основните задължения на съда в конкретния случай осуетява разкриването на обективната истина по делото, което съгласно практиката на ВКС представлява съществено процесуално нарушение. Съдът според защитника не подлага на обстоен анализ събраните доказателства, нито поотделно, нито съвкупно, а се е задоволил само с общи и абстрактни изречения да формулира изводите си, като се игнорира изцяло законоустановения императив , че за да бъде осъдено едно лице, следва 3 обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин. Съдът кредитира доказателства, които не само са недостатъчни , но и противоречиви, приема за доказани факти, за които липсват доказателства, не обсъжда всички доводи и възражения на защитата и установява фактическа обстановка, съвпадаща изцяло с обстоятелствената част на обвинителния акт , без да подложи на внимателен преглед събраните доказателства.

По отношение на възприетото от защитата оплакване за наличие на нарушаване на закона се прави твърдение, че в настоящото производство съдът не е приложил правилно и материалния закон в частта относно престъплението, тъй като неправилно е прието от доказателствата по делото да се извежда тяхно, на двамата подсъдими Д. Е. А. и В. Е. А., поведение свързано с престъпно мотивиране на други лица да осъществят инкриминираното деяние. Напротив адвокат М. се позовава на твърдението в хода на производството да е установено, че у Д. Д. Д. е съществувало намерение за противозаконно отнемане на процесната каса, като именно тя се явява човекът, който е споделил с останалите тази информация.

Единственото доказателство по делото, което свързва подсъдимите с повдигнатите им обвинения са обясненията на подсъдимата Д. Д. Д. , на което се противопоставя установеното законово положение, подкрепено и от практиката на съдилищата, осъдителната присъда да не може да почива единствено на оговор. Обстоятелството, че след проведени оперативноиздирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия в последствие са открити парични знаци в Д. Е. А. и В. Е. А. не може да обоснове в достатъчна степен създаване на убеждение, именно те двамата да са склонили Д. Д. Д. и М. Д. М. да извършат инкриминираното деяние. Поради тази причина и двамата подсъдими е следвало да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения, като евентуално поведението им бъде преквалифицирано в такова по чл. 215 от НК, ако се счете наличие на законовите предпоставки за това.

Във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.

348, ал. 1, т. 3 от НПК се заема становището , че така постановената присъда е явно несправедлива. При индивидуализацията на наказанието на осъдените и двете съдебни инстанции са допуснали недооценяване на наличните по делото множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като наложеното наказание спрямо двамата е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно 4 тежко и не съответства на целите по чл. 36 от НК. Излага се още, че наложеното наказание е силно завишено и съдилищата не са съобразили обстоятелствата, които правят наказанието несъразмерно тежко и неотговарящо на действителната обществена опасност както на самото деяние, така и тази на дейците, а също и не са съобразили смекчаващите вината обстоятелства.

В заключение защитникът моли съда в настоящия му състав да приеме изложените от него аргументи и възобнови наказателното производство, като отмени присъдата на Районен съд - Плевен по НОХД № 970/2020 г.. Иска се Великотърновският апелативен съд да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимите в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, а алтернативно да измени въззивното решение и присъдата като намали размерът на наложеното им наказание или върне делото за ново разглеждане съответно на някоя от двете инстанции.

В съдебно заседание осъдените Д. Е. А. и В. Е. А. нередовно призовани, не се явяват. Упълномощеният от тях защитник адвокат Д. М. М. от АК - София твърди, че искателите се намират във Обединеното кралство Великобритания, диагностицирани са с Ковид - 19 и молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Защитникът поддържа депозираното искане за възобновяване на делото с всички касационни оплаквания по реда на чл. 348 от НПК и моли то да бъде уважено при условията на алтернативност.

Излага своите аргументи за това си искане като извън посочените в молбата процесуални нарушения, адвокатът се позовава и на твърдението, че изготвеният обвинителен акт, на базата на който е инициирано наказателното производство и подсъдимите са осъдени , не отговаря на изискванията на чл.

246 от НПК. Изтъкнатата от него процесуална констатация е следвало да бъде направена от първоинстанционния съд във фазата на разпоредителното заседание при започване на наказателното дело. Конкретното процесуално нарушение в случая е това, че прокурорът не е изпълнил стандартите на нормата на чл. 246 от НПК като не е посочил в него формата на умисъла.

Прокурорът не е посочил нищо по въпросите за вината, както при изписване фактологията, така и когато не е фиксирал въз основата на кои факти той приема, че деянието е извършено умишлено. Не е посочена и формата на самия умисъл, тъй като престъпната деятелност, за която са осъдени 5 подсъдимите, се реализира като възможност в алтернативни форми на умисъла. При това положение съдът е трябвало да направи процесуалната констатация за липсата на основен реквизит от формата и съдържанието на изготвения обвинителен акт, какъвто се явява вината. Това е съществено процесуално нарушение, което е пренесено и пред въззивната инстанция и не е констатирано от ОС - Плевен, който изцяло се е солидаризирал с първоинстанционния съд.

Друго съществено процесуално нарушение отчетено от защитата е това, че съдът въобще не е отговорил убедително и обосновано на оплакването за нарушение на материалния закон, т.е. за неговото превратно прилагане с предявяването на подсъдимите на обвинение за извършена кражба в големи размери, което не съответства на приобщените доказателствени източници по делото и възникналата необходимост от обсъждането на нормата на чл. 215 от НПК по отношение на двамата осъдени и лишени от свобода. Първият съд се е ограничил единствено с декларативното изявление, че прилагането на този материален закон не отговаря на доказателствата по делото, но е било негово задължение да обясни защо вещното укривателство да не съответства на съдържанието на тези доказателства, и какви са аргументите, за да не се приема възражението на защитата. Този процесуален проблем е пренесен и в решението на ОСПлевен, който като последна и въззивна инстанция по фактите, въобще не е отговорил на тези аргументи и не е попълнил създалата се празнота в отговора на възражението на защитата.