Решение № 60 от 09.03.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Шумен, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500693 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение№ 269 / 17.09.2025 по гр.д.№692 /2025г. по описа на НПРС, съдът е отхвърлил иска по 124, ал.1 ГПК вр. чл. 21 от ЗПК във вр. чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, предявен от Ж. Е. В. с ЕГН:********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „......“ № 16, спрямо „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Люлин 10, ул. „......” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю изр.директор, за признаване за установено че Ж. Е. В. с ЕГН:********** не дължи сумата от 360,99 лв. (триста и шестдесет лева дедетдесет и девет ст.), по Договор за паричен заем „Microcredit“ № 8062-00224954/24.10.2024 г., поради нищожност на клаузата по договора за заплащане на допълнителни услуги, отхвърлил е искането по чл. 78, ал. 1 ГПК, Ж. Е. В. с ЕГН:********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул.

„......“ № 16, за разноски в размер на 450 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 400 лв., на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 ЗАдв. за предоставена безплатна адвокатска защита от адвокат П. Й. Н. от АК Варна с рег. № 1300140490, от гр. Варна.

Решението е обжалвано от ищеца Ж. Е. В., действащ , чрез пълномощника си адв.П. Й. Н. от АК Варна , като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявеният иск и да му се заплатят разноските по 1 делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като в съдебното заседание не се явява и техен представител.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищецът в исковата си молба е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК , че не дължи на ответника сумата от 360.99лв. за допълнителни услуги по договор за паричен заем „Microcredit“ № 8062-00224954/24.10.2024 г., сключен между ищеца и „Микро кредит“ АД гр.София, поради нищожност на тази клауза на осн. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл.10а ал.1 от ЗПК и чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД

Между страните по делото не е спорно , че е сключен Договор за заем „Microcredit“ № 8062- 00224954/24.10.2024 г., между ищеца и „Микро кредит“ АД гр.София с който е бил предоставен паричен заем в размер на 500 лв., при фиксиран лихвен процент – 40,48 %; ГПР – 48,90%, със срок за погасяване – 7 месеца и общата сума за плащане е 569,73 лв. Представена е и инструкция , която видно от самата нея е те част от договора за заем и следователно обвързва страните и в нея е посочен и погасителен план в който е включена освен погасителната вноска по договора и дължимата сума от по 51.57лв. месечно за допълнителни услуги за срока на договора , което е общо сумата от 360.99лв. за тези услуги.

Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.

ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК.

В случая не става ясно видът на тази допълнителна услуга , как тя е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга и по този начин тя противоречи на чл.10а ал.4 от ЗПК , съгласно която радпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

С оглед установеното по делото противоречие със закона – чл.10а, ал.4 от ЗПК на клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на допълнителна 2 услуга , съдът приема, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 10а ал.4 от ЗПК същата е нищожна поради противоречие с императивна законова разпоредба .

Съдът счита че клаузата за тази допълнителна услуга накърнява добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и заобикаля разпоредбите на закона за потребителския кредит, /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/, както е и като неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. При възмездните сделки, накърняване на добрите нрави има най-често, когато се нарушават принципа на справедливост и производният му - еквивалентност на престациите.

Уговореното възнаграждение по процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и с двата принципа, тъй като предвиждайки възнаграждение за неясни и неопределени „услуги“ води до липса на еквивалентност на престациите. По този начин се позволява на кредитора да реализира приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода, че в случая тази клауза не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, възмездявайки го за изпълнение на някакви негови задължения, а да го обогати неоснователно, което не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП . Действително законът предвижда свобода на договаряне съдържанието на договора /чл.9 от ЗЗД/, но автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 360.99лв. /184.57 евро/ от ищеца на ответника , поради нищожността на клауза от договора за допълнителни услуги е основателен и доказан и следва да се уважи.

В случая не е предмет на договора дали ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и представените в тази връзка писмени доказателства за плащане на сочените в тях суми от ищеца на кредитора са несъотносими съм спора по делото и не следва да се кредитират.

Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземане /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД гр.София от което е видно ,че ищецът е бил уведомен за прехвърляне на задължението му от „Микро кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като вземането на ищеца било това произтичащо от Договор за заем „Microcredit“ № 8062- 00224954/24.10.2024 г., по който ищецът бил получил заемна сума в размер на 500лв. и общата дължима сума по този договор възлизала на 711.32лв.

Видно е от посочената дължима сума в това уведомително писмо , че от ищеца се 3 претендират освен сумите за главници и договорна лихва и такива за допълнителни услуги.

Въззивният съд счита , че с връчване на уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД се постига ефектът на надлежно уведомяване , респ. прехвърлянето на вземането е породило действието предвидено в чл.99,ал.4 от ЗЗД и обвързва длъжника да заплати на новия кредитор задължението си , като в този смисъл е налице и практика на ВКС и в случая не е необходимо ищецът да представя и самият договор за цесия между цедента и цесионера , доколкото длъжникът не е страна по този договор. Ето защо предвид гореизложеното представеното уведомително писмо съобразно изискванията на закона е достатъчно за да се приеме , че е налице извършена цесия.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено.

По разноските : съобрано изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото за държавна такса в размер на 50лв. / 25.56 евро/ за първата инстанция и в размер на 12.78 евро за въззивната инстанция.

С представения списък на разноските на ищцовата страна се претендира на осн.чл.38 ал.1 т.2 вр. с ал.2 от ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца в размер на 400лв. за първата инстанция и 205 евро за въззивната инстанция.

По делото е представено пълномощно и договори за правна помощ, съгласно които предоставената на ищеца правна защита и съдействие за двете инстанции е при условията на безвъзмезден договор, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на материално затруднено лице.

Съдът като съобрази разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА ,вр. с чл.36 ал.3 и ал.4 от ЗА и пар.21 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗА обн. ДВ бр.17 от 13.02.2026г. счита ,че на адвоката на ищеца следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на по 205 евро за всяка инстанция.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 269 / 17.09.2025 по гр.д.№692 /2025г. по описа на НПРС, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото , че Ж. Е. В. с ЕГН:********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „......“ № 16 не дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Люлин 10, ул. „......” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю изр.директор сумата от 184.57 евро /360,99 лв./ за допълнителни услуги по договор за паричен заем „Microcredit“ № 8062-00224954/24.10.2024 г. сключен между ищеца и „Микро кредит“ АД гр.София, поради нищожност на клаузата по договора за заплащане на 4 допълнителни услуги .

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Люлин 10, ул. „......” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю изр.директор да заплати на Ж. Е. В. с ЕГН:********** разноски по делото за държавна такса в размер на 25.56 евро за първата инстанция и в размер на 12.78 евро за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Люлин 10, ул. „......” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю изр.директор да заплати на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат П. Й. Н. с ЕГН ********** от АК Варна с рег. № 1300140490, служебен адрес гр. Варна бул.“........ №44 ет.4 офис 6 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за първата инстанция в размер на 205 евро и за въззивната инстанция в размер на 205 евро.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Шумен, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500693 по описа за 2025 година