Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1523 от 26.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41890/2022
Вид
Решение № 1523
Подписан
26.01.2024
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за енергетиката
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.141 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.16 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело [***]221110141890 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу М. Х. В., ЕГН **********, с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата в общ размер на 784,98лв., от която сума:

652,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

87,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021 г.;

37,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и

6,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 30.04.2018 г. до 07.04.2021 г. Претендира и разноски.

В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът М. Х. В., ЕГН **********, в качеството си на наемател на процесния топлоснабден имот, общинска собственост, представляващ Апартамент [***], находящ се в [***], с присъединен 1 абонатен № [***] по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 10.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дн. срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „ [***] ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършваното дялово разпределение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Х. В., ЕГН **********, уведомена редовно, не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично, релевира възражение за погасяване на вземанията с 3-годишна давност. Оспорва, че дължи сумите, с твърденията че всичко е платено и към момента има само една неплатена сметка, която не касае процесния период. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; 2. качеството потребител- собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 3. точно изпълнение на договора от ищецадоставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже е възложил, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за давност, релевирано в съдебно заседание, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за 2 погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди , а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съгласно чл.64, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [***] на клиенти в гр. София „Клиент по см. на тези общи условия може да бъде и друго лицеползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие, че последния е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. Съгл. ал. втора, „при промяна на наемното правоотношение, новия и предишният наемател са длъжни да подадат до Продавача в срока по чл.12, т.12 /30 дневен/ заявление за откриване или закриване на партида по образец, към което са приложни копия на документи, удостоверяващи наличието или липсата на наемно правоотоншение и декларация на собственика по ал.1“.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите писмени доказателства / писмо изх. № [***]/24.03.2021 г. от [***] Заповед № 15/03.08.1999 г. за настаняване на М. В. в общ.

Жилище – Ап.20 в ж.к. [***]; Договор за наем от 18.11.1999 г., както и молба-декларация изходяща от ответника М. В.; Протокол от ОС на ЕС от 27.06.2002 г., с приложен списък на етажните собственици, присъствали на същото, в който под [***] като собственик е вписан 3

СО, Район „[***]“/, че ответникът М. В. е „потребител” на топлинна енергия по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ/ на абонатен № [***], присъединен към недвижим имот, представляващ Апартамент [***], находящ се в гр. София, ж.к. [***], [***], вх.[***] в качеството си на наемател на жилище ЧДС, съгласно договор за наем с Областен управител на Област София от 18.11.1999 г., който е безсрочен.

Ответницата също признава, че е наемател и обитава процесния апартамент през целия процесен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и следователно е имала качеството на ползвател, респ. потребител на „ТЕ“ за апартамент [***], находящ се на горепосочения адрес в гр. София, ж.к. [***], [***] се явява именно ответника М. В..

След изрично съгласие на собственика на имота по искане на самата ответница на същата е открита партида, като е присъединен аб. № [***], по която е отчитано потребеното количество топлинна енергия, доставено до апартамент [***] от страна на ищеца, а с договора за наем, наемателя е поел задълженията освен „да открите от свое име пред съответните организации партиди“, но и да „заплаща консумативните разходи за ток, парно, вода и други комунални нужди, както и данък сгради и такса смет в съответната данъчна служба по местоживеене“ (чл.8 от договора за наем).

От приетите по делото доказателства, вкл. представените от ТЛП – [***], се установява, че партидата при ищеца се води на името на ответника М. Х. В., като всички отчетни документи /фактури, главни отчети, изравнителни сметки и др./ в т.ч. и за процесния период 2017-2022 г., са издавани на нейно име. В този период няма данни наемното правоотношение да е било прекратено, изменено или по друг начин ответника В. да е изгубила владението върху процесния апартамент, като и тя не твърди такова правоизключващо възражение.

Следователно ответника като наемател следва да се счита обвързан с облигационно правоотношение с ищеца, чието съдържание е определено с публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване / тези от 2014г. и 2016 г.

/, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно, между страните е възникнало действително правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, през процесния период.

4

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася (чл.33,ал.2 от ОУ от 2016 г.).

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.