Определение № 119 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503378 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по подадена от ищцата В.

В. В., ЕГН - ********** частна жалба срещу Определение № 12 538 от 03.11.2023 г. по ч.гр.д. № 10 428/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е производството по делото пред РС – Пловдив е прекратено и същото е изпратено по подсъдност / местна по чл. 105 от ГПК / на РС – София.

Поддържаните от частната жалбоподателка оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС – Пловдив за даване ход на производството по предявения пред него иск.

Ответникът Кредит Тайм ООД, ЕИК 203615520 е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от частната жалбоподателка срещу Кредит Тайм ООД частичен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД за осъждането на дружество да й заплати / върне / сумата 50 лв. от общо дължима такава в размер 1 668, 55 лв., платена на 29.07.2020 г. при начална липса на основание.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното Кредит Тайм ООД имало през годините сключени договори за кредит, но по същите тя няма непогасени задължения.

Въпреки това дружеството поискало от нея, съответно тя му заплатила сумата 1 668, 55 лева на посочената дата, за което плащане не е налице основание. В случай, че дружеството възрази процесната сума да е по договорно правоотношение за кредит и установи наличие на така твърдяна облигация, поддържа същата да е недействителна на основание чл. 22 от ЗПК.

Исковата молба е оставена без движение за посочване на договора за кредит, поетите по него задължения по вид, основание и размер и извършените за тях погашения.

1

С уточняваща молба ищцата е заявила, че претенцията й не се основава на платено по договор за кредит. Настоява, че плащането не е престирала на основание заемно правоотношение между страните. Настоява, че то е извършено при липса на каквото й да е основание, в т.ч. и договорно такова.

Развива доводи, че при предявен иск за връщане на получено без основание ищецът е длъжен само да посочи какво е дал и че го е дал без основание, тоест че даденото няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Ответникът е този, който следва да посочи основанието и да го докаже, а ищецът, знаейки предварително неоснователните претенции на ответника към него, може още с исковата молба да репликира, че това основание е нищожно и да посочи фактите, които го опорочават. В този смисъл са изложените в обстоятелствената част на ИМ доводи за липса на непогасени задължения по договор за кредит, евентуално за недействителност по чл. 22 от ЗПК.

С отговора на ИМ ответникът е заявил възражение, че местно компетентен по така предявеният иск е РС – София с оглед вписаните в ТР негови седалище и адрес на управление / чл. 105 от ГПК /.

Възражението е намерено за основателно от районния съд, поради което с определението – предмет на настоящата въззивна проверка, производството по спора пред РС - Пловдив е прекратено и изпратено на РС – София.

В частната жалба се поддържа определението да е неправилно, тъй като в отговора на ИМ ответното дружество сочи като основание за плащането договор за кредит, по който ищцата има качеството на потребител и така местната подсъдност е тази по чл. 113 от ГПК – настоящия, той и постоянния адрес на ищцата, който е в гр. Пловдив.

Възражението е неоснователно.

Правното основание на иска се определя от съда съобразно твърденията в исковата молба, а не съобразно възраженията в отговора на същата.

В случая основанието на иска е чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, като ищцата отрича процесната сума да е недължимо платена по сключен между нея и ответното дружество договор за кредит.

Следователно не може да се приеме, че искът е предявила в качеството си на потребител по такъв договор, поради което хипотеза на чл. 113 от ГПК не е налице.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

Съгласно т. 9в от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност подлежи на касационно обжалване. От друга страна, разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК въвежда минималните прагове за достъп до касационно обжалване на решенията, като в случая цената на иска е под този минимален праг. Съгласно чл. 274 ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Его защо настоящото въззивно определение е окончателно.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалбата на В. В. В., ЕГН - ********** срещу Определение № 12 538 от 03.11.2023 г. по ч.гр.д. № 10 428/2023 г. по описа на Районен Съд – Пловдив, с което е производството по делото пред РС – Пловдив е прекратено и същото е изпратено по подсъдност / местна по чл. 105 от ГПК / на Районен Съд – София.

2

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3