Решение № 6 от 08.04.2024, Софийски градски съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 6/05.01.2024 на Цветан И. Колев, Съдия-докладчик

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Цветан Колев, докладчик по делото.

Съдебната практика, при подобен род произнасяния, се е обединила около становището, че когато се преценява дали една човешка проява представлява престъпление „хулиганство по чл.325 НК“ или „дребно хулиганство, санкционирано по УБДХ“ е необходимо да бъдат отчетени и обективно преценени всички критерии, както общите за института, така и специфичните за конкретното производство, рефлектиращи от една страна върху обективните признаци на деянието и от друга, обосноваващи обществената опасност на самото деяние и на дееца.

Фактите са установени по несъмнен начин и докладчикът е напълно съгласен с останалата част от състава, че извършеното от подсъдимия М. Б.

И., формално изпълва обективните елементи от фактическия състав на престъпление по чл.325,ал.1 от НК. А, отново от формална страна,налице са и признаците, квалифициращи деянието по ал. 2 на чл.325 НК.

Но, когато преценяваме втората група фактори, тези имащи отношение към обществената опасност на деянието и дееца, достигаме до изводи, които според изготвящия „особеното мнение“, „накланят везната“ към разбирането за извършена от Б. проява, покриваща критериите за „дребно хулиганство“.

Достатъчно е на първо място да проследим процесуалният ход на производството, след това към този ход да съобразим времето и мястото, на което е станало противоправното деяние, да отчетем възрастта на извършителя, това, че той не е бил осъждан и не е бил криминално проявен, и не на последно място да вземем предвид и „особеното състояние“, в което той се е намирал тогава.

Деянието, както по-горе съдът посочи е осъществено на 23.05.2017 година.

Досъдебното производство е образувано на 02.06.2017 година.

Делото е внасяно трикратно в съда и всеки път, /с изключение на настоящото съдебно производство/, съдът е прекратявал производството и го е връщал в разпоредително заседание по чл.248 НПК.

Наказателното производство продължава вече шест години и половина, срок който е далеч от „разумния“ за подобен род дела и въззивната инстанция не открива нито една причина за тази неразумна продължителност, която да може да бъде вменена в отговорност на подсъдимия.

Проявата, противообществена по характера си, Б. е извършил на 23.05.2017 година, когато е празнувал абитуриентския си бал. Добре познато е 1 свръхемоционалното състояние, в което изпадат младежи, празнувайки абитуриентските си балове и не една и две са неразумните, да не кажем крайно глупави прояви, които могат да бъдат видени по време на тези забави.

Хората по различен начин разбират „празнуването“ и често пъти това „празнуване“ от „играчка“ се превръща в „плачка“. Това разбира се не оправдава никого. Не оправдава и М. Б. И. - той е извършил нещо крайно осъдително, грозно и противно за обществото. А още по-неприемливо е то заради отношението, което е проявил към органите на полицията, които са се намесили в изпълнение на служебния си дълг.

Но към това не може да не бъдат отчетени обстоятелствата – млада възраст, крайна екзалтация от преживяването, алкохол, /изпит литър Уиски, довел до тежко според съдебно-психиатричната експертиза алкохолно опиянение/. Трябва да се има предвид и чистото му съдебно минало.

Не може да не бъде съобразено и обстоятелството, че тази осъдителна иначе проява е извършена преди повече от шест години. От онзи момент до сега Б. би следвало да е израснал и емоционално, и ментално. Ако това израстване е съобразено с възрастта, то най-вероятно той съжалява и се срамува от глупостите, които е натворил, поне нормално съобразяващ възрастен човек би се срамувал.

И тук логично достигаме до разпоредбата на чл.36 НК и задължението да бъдат реализирани чрез съдебна намеса „целите“ на наказанието.

Първите две от целите на наказанието според чл.36 от НК са да се поправи и превъзпита осъдения и да му се въздейства предупредително. И преследването на тези цели трябва да е пряко свързано и обусловено от тежестта на извършеното от подсъдимия деяние. В случая, шест години и половина след проявата, /при евентуално връщане на делото на СРС и доста повече/, то каквото и наказание по НК да бъде наложено на Б., то би излязло извън рамките на регламентираната от чл.35, ал.3 НК „съответност“ и ще има не санкционен е надрепресивен характер. Това нито ще „поправи и превъзпита“, Б., нито ще му въздейства предупредително, за когото се предполага, че за този период от време самото продължаващо наказателно производство е подействало именно по този начин.

В този смисъл, докладчикът, противно на мнозинството от състава счита, че независимо, че обективните критерии на чл.325 НК са налице, включително и тези на квалифициращия признак „съпротива на орган на властта“, то конкретните обстоятелства, коментирани и по-горе обуславят правилността и законосъобразността на възприетата от първоинстанционния съд позиция – да прекрати производството и изпрати делото за произнасяне от компетентния орган по УБДХ.

СЪДИЯ:

/ЦВЕТАН КОЛЕВ/

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20231100605234 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.250,ал.4 от НПК.

Образувано е въз основа на въззивен протест, депозиран от Софийска районна прокуратура срещу Определение № 2456, постановено на 25.07.2023 година по НОХ дело № 9953/2023 година, по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство, образувано срещу М. Б. И. за престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представител на Софийска градска прокуратура поддържа протеста като доразвива съображенията, изложени в него.

Подсъдимият М. Б. И. не се явява в съдебно зседание и не изпраща представител.

Въззивният съд, съобразявайки материалите по делото, доказателствата, становищата на страните, /които са релевирани по делото/, намира следното:

Въззивният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран от активно легитимирана страна, в законния срок.

Разгледан по същество, според мнозинството от съдебния състав, протестът се явява основателен.

За да прекрати наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че описаното деяние, не съставлява престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер.

Намерил е, че с фактите, изложени в обстоятелствената част на 1 обвинителния акт се описва дребно хулиганство по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство.

Приел е да се касае за непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и неприлични изрази на публично място пред повече хора и оскърбително отношение, и държане към гражданите и органите на властта.

Описаното деяние, според СРС е с по-ниска степен на обществена опасност предвид чистото съдебно минало на дееца, липсата на други противообществени прояви, както и твърде младата му възраст и изтеклите повече от седем години от датата на деянието.

В заключение, съдът е намерил, че наказателното производството следва да се прекрати, а делото да се изпрати на началника на 05 РУ-СДВР за съставяне на акт по чл.2, ал.1 от Указа за борба с дребното хулиганство.

Съгласно Постановление № 2/74 г. на пленума на ВС, квалифицираният състав на престъплението се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена опасност.

Орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, това са органите на МВР и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на обществения ред.

Съпротивата срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е квалифициращ елемент на престъплението по чл. 325, ал. 2 пр. 1 НК.

Обвинението срещу М. Б. И. е за извършване на престъпление от общ характер по чл. 325, ал.2, пр.1, във вр. ал.1 от НК.

От обективна страна, за да е осъществен състава на това престъпление следва подсъдимият да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като тези действия при това са съпроводени със съпротива към органите на властта.

По отношение на основният признак на деянието – “непристойни действия”, които Пленумът на ВС в Постановление № 2/74 г. описва като “ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото”, съдът намира следното:

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на инкриминираната дата, подсъдимият е отправил ругатни и буйствал, които действия са скандализирали обществото. Тези действия не са били продиктувани от някакви лични мотиви, с намерение да разреши някакъв свой проблем, а от чисто хулигански подбуди, демонстрирани при силно алкохолно опиянение.

За да е осъществен от обективна страна състава на престъплението „хулиганство” следва да са налице кумулативно прояви на грубо нарушаване на обществения ред и на явно неуважение към обществото.

Първото се изразява в брутална демонстрация против установения ред и съществено засягане нормите на нравствеността.

2

Вторият елемент от състава на престъплението

„хулиганство” - поведение, изразяващо висока степен на неуважение към обществото, съдът приема че е налице, доколкото действително с поведението си подсъдимият е демонстрирал неуважение към личността на лицата, присъстващи на абитуриентския бал. Поради факта, че отправените закани и обиди не са били персонални е логично, че присъстващите лица са приели че те са насочени и срещу тях.

Деянието е квалифицирано като такова по чл. 325, ал. 2 от НК, т.е. притежаващо признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-високата степен на обществена опасност, а именно деянието по своето съдържание е придружено и от съпротива на органите на властта.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че още преди пристигането на органите на реда подсъдимият е започнал агресивното си и обиждащо поведение, след което е насочил агресията, и обидите и към полицаите.

Описана е и упоритост, и продължителност на агресивното поведение, които биха могли дори и да квалифицират деянието като „изключително дръзко”.

Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“. Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. „Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.

Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към 3 обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл. Хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми.