Решение № 350 от 22.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Дупница, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510201002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-5310-000388 от 18.07.2025 г., издадено от Началник група КПДГПА при ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Г. Й. Д., с адрес: гр. Б., обл. С., ул."М." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, подадена чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. М., както и лично двамата в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 31.05.2025 г., около 14:10 ч., в общ. Бобошево, на път ПП-1, Е-79 км. 343+415 м., с посока на движение към Кулата, жалбоподателят като водач управлявал лек автомобил, марка и модел „Тойота ЦХР“, с рег. номер ********, който бил посочен в системата на „Пътна полиция“ като собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, с ЕИК 131391369, и формално не е бил пререгистриран на името на ползвателя и предстоящ, нов собственик, съгласно 1

Договор за продажба-праводаване № 8030/13.03.2025 г., заверен при Нотариус № 504 – А.

П. П., от гр. Банкя, с ЕГН **********. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите С. и З., мл.-автоконтрольори при ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА.

След извършена от тях справка с РСОД било установено, че МПС е с прекратена регистрация, на 15.05.2025 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За така установеното нарушение свидетелят С. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и от колегата му - свидетелят З., като актът бил подписан без възражения от жалбоподателят, на който бил връчен и препис от акта срещу подпис. С АУАН били иззети - 2 броя рег. табели и СРМПС част II, издадени за процесното МПС.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление.

С постановление от 11.06.2025 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият на 18.07.2025 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 25-5310-000388 от 18.07.2025 г., издадено от Началник група КПДГПА при ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Г. Й. Д., с адрес: гр. Б., обл. С., ул."М." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.

283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството са разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят С. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта З., които потвърждават в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта, като добросъвестно заявяват, че не си спомнят други подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението и причините за дерегистрация на процесния лек автомобил. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите, макар и лаконични са достатъчно последователни, еднопосочни и сравнително логично и добросъвестно описват относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите от свидетелите служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма данни за техни предварително влошени отношения с жалбоподателя. Казаното от тях се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок и форма, както и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин.

При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично в текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени регистрационни табели и представено при проверката СРМПС е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 28.12.2017 г./, на 15.05.2025 г., като според доказателствата това е станало, защото автомобилът не е бил пререгистриран в срок след закупуването му от новия собственик, без да се сочи изобщо името на такъв нов собственик в текста на АУАН или НП, както и не е посочена изобщо датата на която се твърди, че е бил прехвърлен автомобила на новия собственик, за да се прецени евентуално изтекъл ли е изобщо предвидения в ЗДвП срок за пререгистрация на това МПС. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок, докато чл.

145, ал.2 от ЗДвП, задължава това да бъде сторено в 1-месечен срок след закупуването на МПС. Вместо това е налице категорично неясната и непълна констатация на актосъставителя в акта, която след това идентично е преписана и от АНО в НП–„поради неспазен срок за прехвърляне данни за собственост.“, каквото и да означава това?

В същото време в описанието на нарушението в текста на НП липсва още и надлежно посочване, от кого /орган от системата на МВР или някакъв друг държавен орган, респ. с какъв акт/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които 3 обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки. Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, а е бил само водач на това МПС. Ограничава го да оспори евентуално компетентността на този орган, респ. формата на акта за прекратяване /разпореждане, резолюция и т.н./ издаден от този орган и въобще обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила управляван от жалбоподателя, респ. да получи ясно, точно и пълно описание на нарушението, което се твърди, че е извършил при управление на процесното МПС, за да може да се защити не само формално, но ефективно и адекватно.

Извън изложеното до тук. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие и/или бездействие/ което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушението, както в случая е описано в НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата лек автомобил чужда собственост. Няма данни например да е било предварително иззето предаденото му от собственика свидетелството за регистрация на автомобила част II, което е било иззето едва с АУАН. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети и иззети предварително поради служебната дерегистрация регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко пък до жалбоподателя като водач на МПС. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред, респ. е без поставени рег. табели или е с иззето СРМПС част II. За да се ангажира административнонаказателна му отговорност от субективна страна, за това формално нарушение. Водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена по-рано от компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл, като единствено възможна форма на вината. В случая за него обективно е налице изначална липса на знание за относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи на непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г., на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което разисква прекратяването на регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но незнанието на субекта и в двата случая е абсолютно идентично и касае едно и също обективно фактическо обстоятелство, а именно служебно прекратяване на регистрацията на управляваното МПС.

Няма как жалбоподателят да знае или сам да провери предварително /включително и в нефункциониращия и до момента Национален регистър на пътните превозни средства/, от коя точно дата контролният орган сам, служебно е отбелязал в своята автоматизирана информационна система, съгласно текста на приложимата към датата на нарушението норма 4 на чл. 143, ал.15 от ЗДвП. / ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 28.12.2017 г./ - дали е налице изобщо прекратяване на регистрацията на МПС, което е било снабдено с всички документи и е с поставени регистрационни табели на предвидените за това места. С аргумент от обратното всяко управление на автомобила след изтичане на предвидения в закона срок за пререгистрация, но на дата преди да е обективно извършено от контролния орган такова „тайно“ служебно отбелязване в системата му би било напълно законосъобразно и несъставомерно като нарушение по ЗДвП.

Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което съобразно принципите на наказателното право е възможно същото да бъде извършено единствено и само при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път на чуждото МПС, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят като водач, не собственик е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е съставомерно от субективна страна, респ. базирано на недопустими предположения от страна на съда.