Решение № 5660 от 27.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 27.08.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12732/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 127132/05.10.2017 г., предявена от Н.М.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: град София, бул. „******.

Ищецът

Н.М.К. твърди, че на 13.08.2004 г. е бил задържан и срещу него е било образувано наказателно производство. На ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление и била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъда № 55/13.12.2005 г. по НОХД № 103/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд, ищецът бил признат за виновен за извършено престъпление. С присъда № 79/04.12.2009 г. по ВНОХД № 630/2009 г. на Софийски апелативен съд, влязла в сила на 20.12.2009 година, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан. Ищецът твърди, че е бил задържан повече от 5 години. През това време, загубил всички нормални човешки общувания, които имал, загубил работата си, животът му се променил изцяло, не успял да създаде семейство, родителите му се поболели. Ищецът сочи, че от неоснователно повдигнатото обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, страх и притеснения. Ищецът твърди, че изпада в депресивни и меланхолични състояния, водещи до загуба на апетит, главоболие, нежелание за общуване, изолираност, чувство за безпомощност, а понякога агресия към останалите.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2009 година до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло иска с възражението, че е неоснователен. Заявява, че по делото не са ангажирани доказателства нито за твърдените неимуществени вреди, нито за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и незаконното обвинение. Излага съображения, че не отговаря за продължителността на наказателния процес в съдебната фаза. Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическата ситуация в страната. Твърди, че претенцията на ищеца е изключително завишена и несъответстваща на реално претърпените вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични дела.

Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че периодът от влизане в сила на оправдателната присъда до предявяване на исковата молба е по-дълъг от давностния срок, предвиден за погасяване на вземанията на ищеца.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че с постановление от 13.08.2004 г. по сл.д. № 89/2004 г. по описа на Софийска окръжна следствена служба, Териториално отделение – гр. Сливница, ищецът Н.М.К. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1, хип. 1-ва, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 3, 6, и 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК (л. 2, том ІІ от предварителното производство).

С постановление от 13.08.2004 г. по сл.д. № 89/2004 г. по описа на СОСлС, ТО – Сливница, Н.М.К. е бил задържан за срок от 24 часа.

С постановление от 14.08.2014 г. на прокурор при Окръжна П.– София, по пр. пр. № 1083/2004 г., срокът на задържането на Н.М.К. е продължен до 19.00 ч. на 16.08.2004 г.

С определение от 16.08.2004 г. по ЧНД № 227/2004 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, спрямо Н.М.К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Видно от извършеното отбелязване, определението е влязло в сила на 20.08.2004 г. Последващите искания за изменение на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, не са били уважавани.

С присъда № 55/13.12.2005 г. по НОХД № 103/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд, Н.М.К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, изр. 1, хип. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, алт. 1-ва, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл.

20, ал. 2 НК и престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С решение № 665а/04.11.2008 г. по ВНОХД №

937/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд, е намален размера на наложените наказания (и е преквалифицирано деянието, за което друг подсъдим е бил обвинен).

С решение № 181/15.09.2009 г. по дело № 56/2009 г. по описа на ВКС, решението по ВНОХД № 937/2006 г. на САС е частично отменено, в която част делото е върнато за ново разглеждане от Софийски апелативен съд.

С присъда № 79/04.12.2009 г. по ВНОХД №

630/2009 г. на Софийски апелативен съд, е отменена присъда № 55/13.12.2005 г. по НОХД № 103/2005 г. на СОС, в частите, с които Н.М.К. е бил признат за виновен и е признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати му обвинения.

Не се спори по делото, че присъдата е влязла в сила на 20.12.2009 г. (което е удостоверено и върху представения препис от присъдата по настоящото дело).

Видно от Служебна бележка, издадена от Софийски централен затвор, Н.М.К. е бил задържан в затвора на 25.02.2005 г. и е освободен на 04.12.2009 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н.М.К.която е сестра на ищеца. Свидетелката сочи, че след като брат й бил задържан през 2004 г. се върнала в България и му ходела на свиждане в затвора всяка седмица.

Ищецът не бил в добро състояние, бил много зле, отслабнал, състарил се, нямал коса, не се хранел, разболял се и зъбите му паднали. След като излязъл от затвора, не можел да си намери работа. Свидетелката заявява, че брат й все още се лекува (разпитът е проведен в открито съдебно заседание на 11.06.2018 г.), ходел на психолог, пиел много лекарства, не можел да излезе навън сам, страх го било да не му се случи нещо, не се чувствал добре, не можел да живее сам, въпреки че е на 51 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Отговорността на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.

Следователно П.на Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3