Решение № 8 от 06.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110203595 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от "Нишикли травел" ЕООД- гр. Варна, ЕИК 116047390 срещу Наказателно постановление № 23-0003139/02.08.2024 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

105, ал. 1 от ЗАвПр.

Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, а именно- съставяне на акта в присъствието само на един свидетел, липса на реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН (посочване на смекчаващи и 1 отегчаващи обстоятелства) и по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН (ЕИК на санкционираното дружество и дата на раждане на неговия представител).

Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат Г. С. от АК - Стара Загора, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни аргументи за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Оспорва компетентността на наказващия орган. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и за присъждане на разноски.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител- експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026 г., като осъществявало 2 дейността си посредством 14 бр. моторни превозни средства. На 08.02.2024 г. по реда на чл. 52, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС на дружеството била издадена книжка с пътнически ведомости ИНТЕРБУС за извършване на случаен международен превоз на пътници с автобуси до държави, които не са членки на Европейския съюз, с № 3003458.

През м. май 2024 г. служители на ОО "АА"-Варна извършили комплексна проверка за спазване на относимите нормативни изисквания от страна на превозвача, по време на която проверяващите поискали последният да им представи посочената ИНТЕРБУС-книжка. Въззивното дружество обаче не било в състояние да я представи. Това обстоятелство било отразено в Протокол от 11.06.2024 г., в който упълномощен представител на дружеството вписал, че изисканите във връзка с проверката ИНТЕРБУС книжки не са налични поради съхраняването им в офисите в Република Турция и в автобусите, а част от тях са съхранявани в офисите в старата сграда на Автогара - Варна, но не могат да бъдат представени, поради преместването в новата сграда. Декларация в този смисъл била депозирана и от управителя на дружеството, в която същият потвърдил невъзможността книжките да бъдат представени.

Във връзка с тези констатации на 18.06.2024 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е съхранило книжка № 3003458, издадена на 08.02.2024 г. по реда на чл. 52, ал.

2 и чл. 52а, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството; бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 02.08.2024 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3

200.00 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр .

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите: К. К. и Б. И., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на тяхните показания. В изявленията на свидетелите се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства (сред които с най-съществено значение са: Справка за валидни лицензи, Протокол от 11.06.2024 г. и Декларация, подписана от М. Н. от същата дата), които позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл.

4

57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложените копия на Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, Заповед № 138/28.02.2024 г. Заповед № 0267/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Неоснователни са възраженията, изложени в съдебно заседание, че първата от посочените заповеди е незаконосъобразна, тъй като овластяването на наказващия орган е постановено на основание чл. 47, ал. 2 , вр. ал. 1, б. "б" от ЗАНН, а препращането по чл. 47, ал. 2 от ЗАНН е изрично и само към чл.

47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Като ръководител на ведомство министърът на транспорта и съобщенията има качеството "ръководител по буква "а"" по смисъла на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН и разполага с възможността да делегира правомощията си на наказващ орган на длъжностно лице, когато това е предвидено в съответен нормативен акт.

Същевременно според разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Такова длъжностно лице се явява началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" и именно това се има предвид с препращането към чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН .

Следователно няма съмнение относно правомощието на министъра на транспорта и съобщенията да възложи правата си на наказващ орган на началника на областен отдел "Автомобилна администрация", което е надлежно упражнено с издаването на посочената погоре заповед. Не могат да бъдат споделени и доводите, че в заповедта не е посочен териториален принцип, съобразно който посочените в нея длъжностни лица да имат право да осъществяват административно наказателна дейност. Териториалната компетентност на наказващия орган следва директно от нормата на чл. 17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна 5 администрация", според която специализираната администрация е организирана в дирекция "Автомобилни превози"..., Главна дирекция "Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват и 27 областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във всеки областен град на страната с териториална компетентност на територията на областта с административен център съответният областен град. След като е счетено, че е налице нарушение, извършено в гр. Варна, компетентен да постанови обжалваното НП е именно началникът на ОО "АА"-Варна.

На следващо място, съдът намира, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Книжката, която се твърди, че не е съхранена, е индивидуализирана в достатъчна степен чрез посочване на номер и дата на издаване.

Не представлява основание за отмяна на наказателното постановление съставянето на акта в присъствието само на един свидетел. Законът допуска съставянето на АУАН дори и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз основа официални документи (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН ). В практиката си ВАдмС също приема, че макар и съставянето на акта в присъствието на един свидетел да е нарушение, то не е от категорията на съществените такива и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление (В този смисъл е напр. Решение № 2618 от 29.10.2012 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3429/2012 г.).

Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на констатираните от наказващия орган смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Процесуалните права на санкционираното лице не са накърнени по никакъв начин, тъй като наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона.

6

Дружеството-нарушител също така е надлежно индивидуализирано, чрез посочване на неговото наименование и ЕИК (в диспозитива на НП).

Посочени са и имената на представляващия дружеството, както и неговият ЕНЧ. Нормата на чл. 57 от ЗАНН не поставя изискване за посочване на други данни за законния представител на юридическото лице, при което нормативните изисквания относно индивидуализацията на нарушителя са изпълнени надлежно. Изисквания за посочване на дата на раждане и т. н. са въведени само за случаите, когато нарушителят е физическо лице-чужденец, но не и когато се касае за представляващ юридическо лице-нарушител.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари изисква за извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността наличие и на пътническа ведомост съобразно приложение № 23, както и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

Втората алинея на цитираната норма задължава лицата по чл. 2, ал. 1 (а именно-всички еднолични търговци или търговски дружества, които притежават съответен лиценз на Общността) да подават заявление до съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътнически ведомости. По силата на чл. 52б от Наредбата превозвачът е длъжен да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 две години.

В наказателното постановление не е конкретизирано дали се касае за книжка по чл. 52, ал. 2 или чл. 52а, ал. 2 от Наредбата, но доколкото в приложения протокол от 11.06.2024 г. се визират т. нар. "ИНТЕРБУС" книжки, в каквато насока са и показанията на свидетеля, става ясно, че непредставената книжка е такава по чл. 52, ал. 2 от Наредбата, издадена по образеца на приложение № 23.