Решение № 558 от 20.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Русе, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520103214 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Топлофикация Русе“ АД срещу Е. Е. П..

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен № *******, находящ се в *******.

Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода 23.02.2024 г. до 25.09.2024 г. топлинна енергия, визирана в 7 бр. фактури, на обща стойност 165.31 лв. Счита, че потребителят дължи и 5.38 лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 02.12.2024 г.

За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.

410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу Е. Е. П. за претендираните главница, лихви и разноски. Заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. Е. П. с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, сумите: 165.31 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 23.02.2024 г. до 25.09.2024 г. по 7 броя фактури, лихва за забава в размер на 5.38 лв., законната лихва върху главницата от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за 1 неоснователност на претенцията. Счита, че след като към документите е приложен нот. акт за закупуване на жилище - апартамент 3 намиращ се на ******** от Н. Б. С. и адресът на закупения от нея апартамент съгласно НА не съвпада с този, записан на издадените от ищеца фактури-*******, както и договори за присъединяване към мрежата на “Топлофикация” Русе, сключени с ищеца чрез упълномощени от живущите лица, то ищецът следвало да докаже каква е връзката между ответника П. и въпросното жилище и дали има лично той сключен действащ договор с “Топлофикация”. Също така от приложените фактури било видно, че те са само и единствено за ползване на топла вода в много малки количества. Счита, че това не е ползвана от ответника вода, а такава разпределена от разликите между общия водомер и тази на реалното водоползване според индивидуалните жилища. Дори ответникът да е живял на този адрес (за което нямало доказателства), било явно, че това жилище е било необитаемо по време на отчетния период и съответно – несправедливо да му бъде разпределяна вода, ползвана от другите собственици. Не ставало ясно как е формирано задължението – въз основа на реално отчитане или по дялово разпределение от общия водомер.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл. 3, ал. 1 от същите, купувач може да бъде физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.

На 07.03.2008 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и собствениците на Етажната собственост на бл. ********* (възложител) бил сключен предварителен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно който страните се споразумели след изпълнението на определени с договора условия и при сключване на окончателен договор ищцовото дружество да присъедини сградата на възложителя към топлопреносната си мрежа.

На 28.10.2009 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и Етажната собственост на бл. ********* (възложител) е сключен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД.

На 29.09.2017 г. ответникът е подал заявление до изп.директор на ищцовото дружество, с което като собственик на имот в **********, изявява желание за откриване на партида за плащане на топлоенергия и присъединяване към топлопреносната мрежа на ищеца чрез вътрешната отоплителна инсталация и инсталация за битова гореща вода, изградени в сградата. Към заявлението е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том I, рег. № 2539, дело № 64 от 05.03.2007 г. на нотариус № 216, от който е видно, че ответникът е собственик на 2 топлоснабдения имот.

На 10.10.2023 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и

„Топлоснабдяване“ АД, гр. Шумен, е сключен договор, по силата на които ищецът възложил, а „Топлоснабдяване“ АД, гр. Шумен приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които фигурира и сграда в *********.

За периода 23.02.2024 г. – 25.09.2024 г. ищцовото дружество начислило на ответника сумата 174.77 лева, визирана в 7 фактури за доставена топлоенергия в процесния имот.

Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД № 6844/2024 г. и на 05.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3574 по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.

Е. П. за сумите: 165.31 лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 23.02.2024 г. до 25.09.2024 г. по 7 фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2024 г. и 5.38 лева - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024 г.; разноски в размер на: 27.20 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано и компетентно. Съгласно експертизата, процесният имот е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД под абонатен № 0300300940 с възможност да се доставя топлинна енергия само за битова гореща вода. В процесния имот за процесния период е доставяна само битова гореща вода, подгрявана чрез топлопреносната система на ищеца. Въведеното дялово разпределение на топлинната енергия се осъществява от „Топлоснабдяване“ АД - Шумен.

Констатирано е, че в процесния имот има един уред за дялово разпределение на топлинна енергия – един апартаментен водомер за битова гореща вода, монтиран вътре в имота. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, експертът изчислил потребената от абоната топлоенергия на 177.50 лева с ДДС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото писмени доказателства безспорно установяват, че преди процесния период, между ищцовото дружество и 3 ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на топлинна енергия за имот в ********** с абонатен № *******. По делото няма данни това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с оглед на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило да съществува, ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане, аргумент от чл. 73 от ОУ на договора между страните.

По делото са представени 7 бр. фактури, от които се установява, че начисленият размер на задължението на ответника за исковия период възлиза на претендираната сума от 174.77 лева главница, като за фактурата за периода 23.02.2024 г. – 25.03.2024 г. претенцията е частична – 16.14 лв., т. е. общо 165.31 лв. След като вещото лице е изчислило стойността им на 177.50 лева с ДДС, предявеният иск в частта за главница следва да бъде изцяло уважен.

Неплащането на процесните фактури на определения в чл. 47, ал. 1 от ОУ падеж обосновава и дължимостта от ответника на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тази част исковата претенция като неоспорена също следва да бъде изцяло уважена.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 375.69 евро (38.35 евро разноски за държавна такса, 130.32 евро за особен представител, 51.13 евро юрисконсултско възнаграждение и 155.89 евро – възнаграждение за вещо лице). За заповедното производство в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 39.47 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Е. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор С. Ж. Ж., сумата 165.31 лева, представляваща незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна енергия по 7 бр. фактури за периода 23.02.2024 г. – 25.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 5.38 лева лихва за забава от падежа на всяко задължение до 03.12.2024 г., за което вземане по ч.гр.д. № 6844/2024 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА на Е. Е. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, 39.47 евро разноски по заповедното производство - ч.гр.д. № 6844/2024 г. по описа на РСРусе и 375.69 евро - разноски за настоящото исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5