Решение № 203 от 05.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ихтиман, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200398 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

Постъпила е жалба от Р. С. М. ЕГН ********** от гр. С., ул. „*“ № 22 срещу електронен фиш за налагане на глоба серия СС № *, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 51,13 евро.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, като са наведени възражения относно годността на техническото средство, установило скоростта, сочи се неяснота в описание е на мястото на нарушението и се твърди недоказаност на авторството на нарушението.

Въззиваемата страна не изпраща представител, като в писмено становище оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 10.11.2025 г. в 00,13 часа на АМ „Тракия“ в участъка между км 43+448 и км 24+288, е заснет лек автомобил „*“, рег. № * при преминаването му през началната контролна точка в 00,06,18 часа, а през крайната контролна точка – в 00,13,10 часа.

За констатираното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия СС № * срещу собственика на автомобила, в който са посочени датата и часът на нарушението, мястото на извършването му, регистрационният номер на автомобила, установената средна скорост, разрешената скорост, размерът на превишението, нарушената разпоредба и размерът на наложената глоба.

От представения по делото снимков материал от началната и крайната контролна точка, се установява идентичността на превозното средство и неговия регистрационен номер, в който се съдържат и данни, генерирани от системата за секционен контрол, включващи информация за момента на преминаване на автомобила.

По делото е представена извадка от местоположението на сертифицираната отсечка 1 за измерване на средна скорост Ихтиман – Вакарел от км 43+448 до км 24+288 с дължина 19 170 м, както и протокол от проверка № 346-ЗЧ-ИСИС/18.08.2025 г. на системата са секционен контрол на средна скорост.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена средна скорост се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства, като електронният фиш е издаден в съответствие с процесуалните правила и материалния закон.

С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 15 ЗДвП е въведена възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност по опростена процедура, основана на резултати от извършен контрол на движението по пътищата чрез автоматизирани технически средства и системи.

Съгласно чл. 167а¹ ал. 1 ЗДвП докладите за секционен контрол на средна скорост, ведно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа, посоката на движение, установената средна скорост на движение в контролирания участък от пътя и местонахождението на техническите средства - част от системата.

Според § 6 т. 76 ДР на ЗДвП "средна скорост" е скоростта, с която пътно превозно средство изминава за определено време определен участък от пътя, установена с автоматизирано техническо средство или чрез система за секционен контрол на средната скорост, а съгласно § 6, т. 77 ДР на ЗДвП системата за секционен контрол на средната скорост представлява одобрена и проверена съгласно Закона за измерванията система за измерване на средната скорост на превозно средство в определен участък от пътя. Системата използва камери, монтирани в началото и края на участъка, като превозното средство се идентифицира при влизане и излизане, а въз основа на точните времеви подписи и времето за изминаване на разстоянието се изчислява средната скорост.

В настоящия случай нарушението се основава на установяване на времето, за което същият автомобил е преминал през предварително определен и измерен участък от пътя.

Това означава, че установяването на средната скорост се основава на два обективно регистрирани факта – момента на преминаване през началната контролна точка и момента на преминаване през крайната контролна точка, като тези данни са свързани с точно определено разстояние между двете точки.

Използваната система е от одобрен тип средство за измерване, т.е. данните, получени посредством системата, могат да бъдат използвани за доказване на релевантните за нарушението факти.

Затова и съдът приема, че от представените по делото данни за преминаването на автомобил с рег. № * през контролираната отсечка се установява, че същото е преминало през началната контролна точка в 00:06:18 часа, а през крайната контролна точка – в 00:13:10 часа, като времето за преминаване на участъка е 6 минути и 52 секунди, или 412 секунди. При дължина на контролирания участък 19 170 м средната скорост, с която превозното средство е изминало участъка, възлиза на 167,50 км/ч.

От измерената средна скорост при издаването на процесния електронен фиш е приспадната максимално допустимата грешка на средството за измерване, която при скорости над 100 км/ч е 3 % от измерената стойност, поради което наказващият орган правилно е приел, че наказуемата скорост е 162 км/ч

Идентичността на превозното средство при преминаването през двете контролни точки се установява от приложения снимков материал, в който е отчетен регистрационният 2 номер на автомобила. По този начин са индивидуализирани както превозното средство, така и началният и крайният момент на преминаването му през контролирания участък.

При издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Електронният фиш съдържа необходимите реквизити, включително място на извършване на нарушението, дата и час, регистрационен номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, посочване на нарушената разпоредба, размера на глобата и начина за обжалване.

По отношение на възражението на жалбоподателя за недоказаност на авторството на нарушението, съдът съобрази нормата на чл. 188 ЗДвП, съгласно която собственикът или вписаният ползвател на моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение, освен ако посочи лицето, на което е предоставил превозното средство, и представи съответните данни/доказателства по предвидения в закона ред. В случая електронният фиш е издаден срещу собственика на автомобила, като по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че към момента на нарушението превозното средство е било предоставено на друго конкретно лице.

Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП, предвиждащ за превишаване от 21 до 30 km/h с глоба от 51,13 евро (равностойността на 100 лева). Установено е, че наказуемата средна скорост на движение на автомобила е била 162 км/ч, т.е. превишението над въведеното ограничение е с 22 км/ч, и размерът на глобата е 51,13 евро, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на делото в полза на ОДМВР София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ приема, че следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, а именно 66,47 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия СС № * на ОДМВРСофия.

ОСЪЖДА Р. С. М. ЕГН ********** от гр. С., ул. „*“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – София сумата от 66,47 евро разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3