Решение № 297 от 22.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Смолян, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 489/23.12.2024г., постановено по гр.д.№ 692/2024г. по описа на Районен съд-Смолян е признато за установено на основание чл.124,а л.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК в отношенията между Е. З. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес д.Р., общ.М. и „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.****, Район В., ж.к.“М.“, ул.“Р. П.-К.“ № *, М. Т., представлявано от управителя Т. И. В., че ищцата Е. З. Т., ЕГН **********, не дължи сумата в размер на 9 816.97 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 296.34 лева, представляваща съдебни разноски по Изпълнителен лист от 12.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 962/2011г. по описа на Районен съд- Смолян, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 146/2024г. по описа на ЧСИ С. Д. - № * в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд- Смолян. Осъдено е „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК *******, да заплати на Е. З. Т. , ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото в размер на 1 954,60 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 480/17.01.2025г. от „Е. М.” ЕООД, с ЕИК *******, чрез пълномощника му юрисконсулт М. М. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че вземането му е погасено по давност. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени аргументи относно юридическите факти, довели до прекъсване на погасителната давност. Безспорно в производството е установено, че между ищцовата страна и кредитора „Б. П. П. Ф.“ ЕАД,с последващо търговско наименование Б. П. П. Ф. С.А. е сключен договор за кредит от 19.10.2007г.

Вземането по договора е съдебно установено с издадена заповед за изпълнение и изпълнителен 1 лист по ч. гр. д. № 962/2011г. по описа на PC Смолян. От приетата счетоводна справка от цесионера „Ю. Б.“ АД- универсален правоприемник на Б. П. П. Ф. С.А., която справка не е оспорена, се установява, че след издаването на изпълнителния лист в периода 2014г.-2020г. са извършени множество плащания от страна на длъжника за доброволно погасяване на процесното задължение, поради което неправилно съдът е приел, че постъпилите доброволни плащания към кредитора от страна на задълженото лице не представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и съответно погасителната давност не е била прекъсната.Съгласно трайната практика на ВКС признание на вземане е налице, когато се признава съществуването на задължението, което кореспондира на признатото право и представлява едностранно волеизявление, с което длъжник пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, волеизявлението трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение. Признаването на длъжника може да бъде изразено и с конклудентни действия, каквито в случая са именно доброволните плащания, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретното задължение, в който смисъл са : Решение № 100/20.06.2011г. по т.д.№ 194/2010 г., IIт.о.,ВКС; Решение № 98/26.07.2013г. по т.д. № 851/2012 г. I т. о; Решение № 161/03.02.2016 г. по т.д. № 1934/2014г. I т. о на ВКС. Безспорно в съдебната практика е изяснено, че плащането по съществуващо задължение представлява конклудетно действие по неговото потвърждение от длъжника, в който смисъл е Решение № 255/26.03.2013г. по т.д. №145/2012г., II т.о на ВКС.

Станалите предсрочно изискуеми вземания по договори за кредит не са задължения за периодични плащания, от което следва извода, че извършените частични плащания от длъжника по банковата сметка на кредитора съставляват признание за съществуването на вземането по смисъла на чл.

116,6. „а“ от ЗЗД. С приетото ТР № 4/14.10.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че признанието на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Признанието може да се изрази чрез конклудентни действия, но същото по своето съдържание следва ясно и недвусмислено да манифестира съзнанието на длъжника за съществуването на дълга, без да е необходимо установяването, че същото е стигнало до знанието на самия кредитор. В процесния случай, извършените множество доброволни плащания от страна на длъжника в периода от 2014 г. до 2020 г., несъмнено съставляват последователни конклудентни действия, с които частичното погасяване на задължението към кредитора, има и ясно манифестиране на съществуването на дълга и неговото признание, достигнало до знанието на кредитора. Отделно, когато кредиторът получава удовлетворение чрез извършване на плащания от страна на длъжника, той няма правен интерес да прави искания за предприемане на изпълнителни действия и допълнително да товари длъжника с разноски. При наличие на доброволно изпълнение за взискателя не съществува правен интерес да търси изпълнение посредством принуда. Едва при прекратяване на доброволното изпълнение за взискателя възниква интерес от предприемане на принудителни действия. Признаването на вземането е основание за прекъсване на погасителната давност, защото длъжникът не оспорва вземането и изрично заявява, че дължи определена парична сума. Затова и бездействието на кредитора не е осъдително и не следва да се наказва с лишаването му от право на съдебна защита и на принудително осъществяване на вземането. Съобразявайки изложеното, започналата да тече погасителна давност от издаването на изпълнителния лист на 12.10.2011 г. е прекъсната многократно в периода 2014 г. - 2020 г. с оглед множеството извършени 2 доброволни плащания. Считано от 16.06.2020 г., когато е постъпило и последното доброволно плащане е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Същата е надлежно прекъсната с входирането на молбата с Изх.№ МАЗ 00070796/02.05.2024 г. за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Д., с която е поискано и извършването на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Погасителната давност е прекъсната за последно на 14.05.2024 г., когато е наложен запор на банковата сметка на длъжника и на трудовото му възнаграждение. С оглед изложеното неоснователен и необоснован е изводът на съда, че процесното вземане е погасено по давност и не е налице законово основание за принудителното му събиране.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1949/04.03.2025г. от Е. З. Т., чрез пълномощника й адв. Б. К., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че за да уважи предявения от ищцата отрицателен установителен иск първноинстанционният съд е направил съответстващи на събраните по делото доказателства правни изводи и въз основа на тях е приел, че след като изп.д.№ 146/2024г. по описа на ЧСИ С. Д. - № * в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд-гр.Смолян е образувано на 13.05.2024г. въз основа на Изпълнителен лист от 12.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 962/2011г. по описа на Районен съд- гр.Смолян, в полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, то давността за вземането по изпълнителния лист е изтекла на 12.10.2016г., тъй като в случая е приложима петгодишната давност и вземането по изпълнителния лист е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД.Изцяло в съответствие със закона решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на „Е. М.“ ЕООД, че извършваните плащания от ищцата имат характер на „признание“ по смисъла на разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД по отношение на дълга. Съгласно ТР № 4/14.10.2022г. по тълк.д.№ 4/2019г. на ОСГТК на ВКС признаването на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.

Кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на правоотношението, поради което насочеността на изявлението, с което се признава вземането именно към кредитора или негов представител, формира съществена част от еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. Неотправянето към кредитора дискредитира изявлението като годно да манифестира волята на длъжника в достатъчна степен, че съществува конкретен дълг към кредитора. Необходимо е да има недвусмислено изявление за дълга и признаването да достигне до знанието на кредитора, докато в конкретния случай частичните плащания нямат такъв характер.Във въззивната жалба не се излагат нови доводи и съображения, даващи основание да се направят правни изводи, различни от формираните с обжалваното решение.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е и частна жалба с вх.№ 2430/18.03.2025г. от „Е. М.” ЕООД, с ЕИК *******, чрез пълномощника му юрисконсулт М. М. срещу Определение № 205/27.02.2025г., постановено по гр. д. № 692/2024г по описа на РС-Смолян по реда на чл.248 от ГПК. В жалбата се поддържат 3 оплаквания за неправилност, тъй като не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото.

Твърди се, че присъдените разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Сочи се, че районният съд не е съобразил практиката на СЕС, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г на СЕС и Решение от 28.07.2016г. по дело С57/2015г., в които са дадени принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. Правната уредба следва да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.Съобразно мотивите към т. 2 от ТР № 3/01.08.2024г. по тълк.д.№ 3/2022г. на ОСГТК на ВKC е разяснено, че разноските за адвокатско възнаграждение са разумни, когато не са ненужно скъпи и прекомерни,(поради необичайно висок хонорар или предоставяне на услуги, които не са необходими), а пропорционални - когато са значителна и подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна.С оглед посочената практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. В този смисъл с Определение № 50015/16.02.2024 по т. д. № 1908/2022 на ВKC са дадени критерии относно определянето на справедливо адвокатско възнаграждение, а именно следва да се вземе предвид видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В обжалваното определение, районният съд се е ръководил при определяне дали адвокатското възнаграждение е прекомерно единствено от заложените минимални размери посочени в Наредбата, без да вземе предвид видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът не е отчел извършените доброволни плащания от длъжника след издаването на изпълнителното основание в общ размер на 2800 лева. В този смисъл задължението по изпълнителен лист е редуцирано по реда на чл. 76 от ЗЗД, като са погасени присъдените разноски и част от лихвите. Това обстоятелство не е отчетено от съда при определяне на защитавания материален интерес, който не е 9 816,97 с оглед извършените погашения от страна на длъжника.Съдът е приел, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно съобразно извършените действия от процесуалния представител на ищеца запознаване с изпълнителното дело и неговото движение. В случая се касае за образувано изпълнително производство през 2024г., т.е. изпълнителното дело не е старо, не изисква задълбочен преглед и анализ на извършените изпълнителни действия. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, видът на спора, както и действително извършената работа от процесуалния представител на ищеца. Защитата по отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК се характеризира с ниска сложност, не изисква по-интензивна работа, доказателствената тежест е разпределена при ответника. Също така, следва да се съобрази и обема на извършената работа - исковата молба е с обем 4 страници, като е посочено 1 единствено основание за недължимост - изтекла погасителна давност.Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде изменено Решение № 4