Определение № 235 от 03.04.2018, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр. Варна, …………...2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА

БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 222/2017 година по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на „Мания тийм” АД, чрез адв. А.Д. за изменение на постановеното от Варненския апелативен съд по настоящото дело решение № 5 от 04.01.2018 г. в частта за разноските.

Молителят счита, че искът е отхвърлен поради погасяване на задължението чрез плащане, извършено след постановяване на първоинстанционното решение. Посочва, че в настоящия случай въззивната жалба не е оттеглена, като спорът за дължимостта на сумите е висящ. Позовавайки се на съдебна практика, сочи, че въззивниците със своето процесуално поведение са дали повод за направата на съдебно-деловодни разноски от страна на молителя. Моли за изменение на решението и присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възмаграждение от 7 904.16 лева.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещните страни.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.

248, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на представен от молителя списък по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 5 от 04.01.2018 г. по настоящото дело Варненският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която въззивниците са осъдени солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД сумата в размер на 28 310.24 лв., съставляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 г., от които сумата в размер на 2 200 лв. по фактура № ********** от 10.08.2015 г. и сумата в размер на 26 110.24 лв. по фактура № ********** от 12.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 11.10.2015 г. до окончателното плащане на задължението, като е отхвърлил предявения от настоящия молител иск за заплащане на горепосочените суми, като неоснователен, поради извършено плащане след постановяване на първоинстанционното решение.

Съдът се е произнесъл по искането за разноски, като с решението са присъдени такива в полза на молителя „Мания Тийм“ АД в размер на 5 406.45 лева с ДДС.

По същество на спора:

Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Съдът се произнася по направените от страните съдебно – деловодни разноски само по повод на изрично искане. В своевременно депозирания списък за разноски по чл. 80 от ГПК „Мания Тийм“ АД претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 7 904.16 лв. с ДДС, като представя доказателства за направата им.

В постановената относима съдебна практика е прието, че в определени случаи ищецът има право да бъде обезщетен за сторените разноски при десезиране на съда ако ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото /определение № 277 от 14.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, І г .о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/. На следващо място, правните последици, свързани с отговорността за разноските следва да бъдат идентични в хипотезите на десезиране на съда по волята на ищеца след извършено плащане в хода на процеса с тези на постановяване на отхвърлително съдебно решение, поради неоснователността на иска /в този смисъл определение № 212 от 19.04.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 116/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 524 от 25.10.2017 г., по т. д. № 1813/2017 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/.

Настоящият съдебен състав намира, че ответниците са станали повод с извънпроцесуалното си поведение за завеждане на делото. Същите са инициирали и последващото обжалване в частта, касаеща вече погасеното задължение поради извършеното плащане от последните след постановяване на първоинстанционното осъдително решение.

В продължение на горните аргументи, изборът дали да поддържат висящността на въззивното производство в тази част или да оттеглят частично въззивната си жалба принадлежи на въззивниците. Същите изрично са посочили с молба вх. № 3129 от 02.02.2017 г., че обжалват изцяло постановения съдебен акт. Предвид горното, въззивното производство, съобразно волята на въззивниците е висящо и в частта относно погасеното чрез плащане вземане, поради което разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство следва да се възложат в тяхна тежест до пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от страна на въззиваемото дружество.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение в частта за разноските следва да се измени, като въззивниците бъдат осъдени солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД сумата в размер на 7 904.16 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 5 от 04.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 222/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му за разноските, като:

OСЪЖДА „Ан Сист“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Чирпан, ул. „Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Западна промишлена зона“, Бивш пивоварен завод, административна сграда № 2 сумата в размер на 7 904.16 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.

280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.