Решение № 253 от 26.04.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Враца, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420103075 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” ЕАД с ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Македония“ № 3.

В същата се твърди, че на 10.10.2021 г. на околовръстен републикански път Е79 на гр.

Враца, с посока на движение на увредения автомобил към гр. Козлодуй, на около 1 километър след ТИР паркинг, водачът И. А. Д., при управление на лек автомобил „Тойота Корола” с ДК № ** **** **, претърпял пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно (дълбока дупка), вследствие на което били причинени материални щети на застрахования автомобил – увредени предна дясна гума и джанта. За увреденото моторно превозно средство (МПС) била сключена застраховка „Автокаско” в ищцовото дружество с полица № 5С1068812871/04.06.2021 г., валидна към датата на застрахователното събитие. С две преводни нареждания, съответно от 08.11.2021 г. и от 19.11.2021 г., ищецът заплатил на лизингополучателя на увреденото МПС – И. А. Д. сума в посочения в исковата молба размер, чието заплащане се претендира от ответника.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на сумата 164,11 лева, ведно със 1 законната лихва от 24.11.2023 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща изплатено от ищеца на трето лице обезщетение по щета № 470421212152949/12.10.2021 г., образувана по заявление за претърпени имуществени вреди на лек автомобил „Тойота Корола” с ДК № ** **** ** вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 10.10.2021 г. на околовръстен републикански път Е79 на гр. Враца, с посока на движение на увредения автомобил към гр. Козлодуй, на около 1 километър след ТИР паркинг. Претендира разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 49 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е подал писмен отговор, с който се оспорва основателността на иска и неговия размер.

Ответната агенция оспорва вида и размера на щетите, като поддържа, че същите никъде не са описани по вид и размер, оспорва механизма на настъпване на ПТП, като поддържа, че водачът на увреденото МПС сам е причинил вредите с действията си, представляващи груба небрежност, а при условията на евентуалност прави възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, оспорва застрахователният договор да е влязъл в сила, като поддържа, че по същия не са били плащани застрахователни вноски, твърди, че през процесния период е била извършена поддръжка на пътищата на републиканската пътна мрежа на територията на Областно пътно управление гр. Враца и към датата на настъпване на ПТП не е имало препятствия на пътното платно. Оспорва приложените към исковата молба частни писмени документи, както и всички изложени в исковата молба твърдения, както и навежда твърдения за недоказаност на настъпването на ПТП предвид липсата на съставен констативен протокол за ПТП, твърдения, че ищецът-застраховател не е имал основание да изплати обезщетение, тъй като настъпилото ПТП е било изключен риск съгласно общите му условия и твърдения, че с посочените в исковата молба две преводни нареждания, съответно от 08.11.2021 г. и от 19.11.2021 г., не е изплатено обезщетение на И. А. Д. за процесното застрахователно събитие. Искането към съда е да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът също претендира сторените деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената застрахователна полица № 5C1068812871 от 04.06.2021 г. е видно, че между ищцовото дружество и И. А. Д. с ЕГН ********** (в качеството на лизингополучател по договор за финансов лизинг на лекия автомобил, който е собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД) е сключен договор за застраховане на лек автомобил „Тойота Корола” с ДК № ** **** ** и номер на рама *****************, с валидност на полицата от 15.06.2021 г. до 14.06.2022 г. Полицата е сключена при условията на разсрочено плащане.

Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 12.10.2021 г. И. А. Д.

(лизингополучател на увредения автомобил) е подал до ищеца заявление за изплащане на 2 застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за имуществени вреди. Заявлението е придружено с декларация на И. Д. за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, като в декларацията като свидетел е посочена В.Й.К.-Д.

Въз основа на горепосоченото заявление е образувана щета

№

470421212152949/12.10.2021 г. , по която застрахователят е изготвил опис на претенцията и опис-заключение с конкретно посочени по пера разходи за възстановяване на повредите по автомобила.

След изготвен на 18.11.2021 г. доклад по щетата, с платежно нареждане от 08.11.2021 г. и платежно нареждане от 19.11.2021 г. (л. 37 и л. 40 от делото) е изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС И. А. Д., в размер на 164,11 лева. Фактът на изплатено застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер е оспорен с отговора на исковата молба, но оспорването се основава на твърдението, че с исковата молба не са представени убедителни доказателства за извършеното плащане. Съдът намира, че от приложените на л. 37 и л. 40 от делото платежни нареждания се установява факта на изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото лице в посочения в исковата молба размер и приема този факт за категорично установен по делото.

С исковата молба се поддържа, че разсрочените вноски по застрахователна полица № 5C1068812871 от 04.06.2021 г. са платени на съответните падежи , като това твърдение е било своевременно оспорено от ответника.

Видно от заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебносчетоводната експертиза, действително разсрочените вноски по застрахователна полица № 5C1068812871 от 04.06.2021 г. са платени в цялост и на съответните падежни дати.

От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза (допълнена с молба с вх. № 3854/19.03.2024 г. на Врачански районен съд поради допусната от вещото лице техническа грешка) се установява механизмът на твърдяното увреждане на лек автомобил „Тойота Корола” с ДК № ** **** **, както и причинно-следствената връзка между същия и причинените щети. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил по средни пазарни цени в размер на 164,11 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. А. Д., управлявал увредения автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие.

От показанията се установява механизма на настъпване на ПТП, който напълно съвпада с посочения от вещото лице по автотехническата експертиза, както и следните обстоятелства: че събитието е настъпило около 22 часа, в тъмната част от денонощието, че свидетелят е управлявал автомобила със скорост под въведеното за участъка ограничение и че към онзи момент е имало лека мъгла.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И. Д., като приема същите за обективни, последователни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

3

От правна страна.

Предпоставките за уважаване на иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД са следните: възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, включително при условията на чл. 47-49 от ЗЗД, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и извършено плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите вреди. Този вид отговорност е обективна, безвиновна, достатъчно е да се докаже бездействието от страна на служители на ответника и факта, че вредите са настъпили в следствие на бездействието – неотстраняването на дълбоки дупки по пътното платно.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане – застрахователна полица № 5С1068812871/04.06.2021 г. със срок, покриващ датата на настъпване на вредите.

Ответникът не e оспорил в срока по чл. 131 от ГПК обстоятелството, че е стопанин на пътя, на който е настъпило процесното ПТП, а такъв извод се налага и от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), при съобразяване на публикуваната на официалната интернет страница на ответната агенция www.api.bg карта на републиканската пътна мрежа, където мястото на инцидента е отбелязано като част от международен път Е79.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява факта на плащането на разсрочените вноски по застрахователна полица № 5C1068812871 от 04.06.2021 г. в цялост и на съответните падежи, а от приложените на л. 37 и л. 40 от делото платежни нареждания се установява факта на плащането от страна на ищеца в полза на собственика на увредения автомобил по процесната щета на сума в размера, който се претендира с исковата молба.

От приетите като писмени доказателства общия условия за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ се установява, че процесният случай е сред покритите застрахователни събития. Видно от отразеното върху полица № 5C1068812871 от 04.06.2021 г., покритието по нея е при условията „Пълно Каско“. Конкретните застрахователни събития по него са описани на стр. 5 и 6 от общите условия и включат щети от всякакъв вид ПТП, съобразно дадената дефиниция на ПТП в т. 2 от допълнително покритите рискове. С оглед на това и предвид обстоятелството, че увреждането на автомобила от попадане в дупка на пътното платно не е уредено като изключение от допълнително покритите рискове в раздел ІV на л.

13 от общите условия, съдът намира, че процесната щета е сред покритите рискове и че ищецът е платил обезщетение на увреденото лице в съответствие с условията на застраховката.

Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинноследствената връзка между него и причинените щети се явяват неоснователни, тъй като се 4 опровергават както от събраните гласни доказателства, така и от приетото и неоспорено от страните заключение по съдебната автотехническа експертиза. Показанията на разпитания по делото свидетел И. Д., който е пряк очевидец на застрахователното събитие , са безпротиворечиви относно мястото и начина на настъпване на процесното ПТП, както и по отношение на причинените увреждания по автомобила. Самата причинно-следствената връзка между претендираното ПТП и щети пък е установена и от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, където изрично е посочено, че имуществените вреди, нанесени на лек автомобил „Тойота Корола” с ДК № ** **** ** са получени по начина и механизма, посочен в декларацията, представляваща приложение към заявлението за изплащане на обезщетение, а именно преминаване през пътна неравност на платното за движение.

От доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че процесната дупка е могла да бъде избегната. От една страна доказателствената тежест за установяването на този факт е на ответната агенция, която не е представила доказателства в тази връзка, а от друга страна наличието на необезопасена и несигнализирана дълбока дупка на пътното платно не може да бъде квалифицирана като препятствие и не може да се очаква водачите на пътнопревозни средства (ППС) да предполагат наличието й и да съобразяват поведението си с нея. Не се събраха доказателства за това, че водачът е управлявал лекия автомобил „Тойота Корола” с несъобразена скорост или че е извършил друго нарушение на Закона за движението по пътищата, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.