Решение № 6909 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6909 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110133076 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу В. Р. В., с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 195,77 лв. – цена за топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот - ап***, находящ се в ***, абонатен № ***, за периода м.05.2021 г. м.04.2023 г., сумата от 31,84 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-16.05.2024 г., сумата от 54,22 лв.

- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 0101.05.2021 г. - 30.04.2023 г. и сумата от 12,26 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 16.05.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, ап***, абонатен № ***. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна 1 енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 195,77 лв. незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., 31,84 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. - 16.05.2024 г., 54,22 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. и 12,26 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 16.05.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски за производството, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, към която прилага документ удостоверяващ плащане на исковата претенция, като моли съдът да присъди минимално юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна.

С молба вх. № 132371/14.04.2025 г. ищецът потвърждава плащане на претендираните суми за главница, лихва и разноски и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С доклада по делото, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил за безспорни следните обстоятелства: че за процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е налице облигационно отношение по договор за продажба между ищеца и ответника, въз основа на което дружеството е доставило топлинна енергия в посочените в исковата молба количества и за 2 ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а също така, че ответникът е заплатил претендираните в настоящото производство суми за главница, лихви и разноски, след образуване на делото - на 23.01.2025 г.

При това положение съдът намира, че вземането на ищеца за главници и обезщетение за забава е удовлетворено, посредством плащане в хода на процеса, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските.

При този изход на спора, доколкото ответникът е дал повод за образуване на делото, но е погасил дължимите суми чрез плащане, извършено в хода на процеса, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определи в размер на 25,56 евро (50 лв.).

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***, с адрес: ***, срещу В. Р. В., гражданин на Ф.Р.Г., роден на ********** г., с адрес: ***, ап.***, за осъждане на ответника да заплати следните суми: 100,10 евро (195,77 лв.) – цена за топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот - ап***, находящ се в ***, абонатен № ***, за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., сумата от 16,28 евро (31,84 лв.) – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-16.05.2024 г., сумата от 27,72 евро (54,22 лв.) – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 6,27 евро (12,26 лв.) – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 16.05.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК В. Р. В., гражданин на Ф.Р.Г., роден на ********** г. да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, сумата от 25,56 евро (50 лв.) – разноски за производството.

Решението е поставено при участието на ЮЛ, с ЕИК *** – трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3