Решение № 169 от 28.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ихтиман, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200295 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Н. Г. Х., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 26-1204-000231/08.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени на Н. Г. Х. административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро/ 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че наказателното постановление е издадено въз основа единствено на снимков материал от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, на който се вижда, че управляваният от него автомобил навлиза частично в лентата за принудително спиране – само с предна и задна десни гуми. Твърди, че от този снимков материал не се установява продължителността на движението, траекторията и изминатото разстояние. Жалбоподателят заявява, че съгласно експертно решение на „МБАЛ – Самоков“ ЕООД е диагностициран като лице с 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години и срок на валидност до 01.07.2027 г., като има водеща диагноза – неинсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения и придружаващи заболявания, включително стенокардия, диабетна

1 полиневропатия, хипертонично сърце, миопатия, фонова ретинопатия, наличие на изкуствено око и други. Според жалбоподателя от наличните му заболявания често получава изтръпване на крайниците, което при шофиране налага даването на почивка, за отпускането им. На следващо място, жалбоподателят счита, че е налице разминаване в описанието на нарушената законова разпоредба в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП), доколкото в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 4, пр. 2 ЗДвП, а в НП само чл. 58, т. 4 ЗДвП. Счита, че това разминаване е довело до невъзможност да разбере за извършването на какво конкретно административно нарушение е ангажирана отговорността му, респективно да организира пълноценно защитата си.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. П. К., която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. В допълнение към изложените в жалбата съображения сочи, че в АУАН и НП не е индивидуализирано нарушението, като не е посочено мястото на извършване на нарушението, както и не е конкретизирано с която камера именно е заснето нарушението – с отбелязване на номер на камерата и джипиес (GPS) координати.

В право на лична защита жалбоподателят заявява, че никога не си е позволявал да кара в аварийната лента на магистралата.

В последната си дума, жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмена защита моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.10.2025 г. в 09:59:54 ч. жалбоподателят Н. Г. Х. управлявал собствения си товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ в района на Автомагистрала „Тракия“ (път А-1), км. 43+448, с посока на движение към гр.

София. Поради внезапно възникнало изтръпване на краката си, жалбоподателят навлязъл в частично в лентата за принудително спиране, с оглед напускането на магистралата на отбивката срещу мотел „Ихтиман“.

Движението на управлявания от жалбоподателя автомобил било заснето от камера, стопанисвана от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление (АПИ, НТУ), монтирана на стационарна контролна точка (СКТ) № 1001 на Автомагистрала „Тракия“ (път А-1) на км. 43+448 с посока на движение към гр. София, като автомобилът бил заснет да се движи отчасти със своите десни гуми в лентата за принудително спиране.

Снимковият материал бил изпратен от АПИ, НТУ на директора на ОДМВР – София, с оглед предпиремането на действия и проверка за 2 преминаването в лентата за принудително спиране на магистрала „Тракия“. С писмо от 03.02.2026 г. Началника на РУ – Ихтиман изпратил на Началника на РУ – Костенец за връчване на жалбоподателя снимковия материал, предоставен от АПИ, НТУ; покана за съставяне на АУАН, както и декларация по чл. 188 от ЗДвП. На жалбоподателя била връчена поканата за съставяне на АУАН на 11.02.2026 г.

На същата дата св. А. Г. Е. – полицейски инспектор в РУ - Ихтиман съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 7985106/11.02.2026 г. за извършено нарушение по чл. 58, т. 4, п. 2 ЗДвП на Н.

Г. Х. за това, че на 08.10.2025 г., около 09:59 часа на АМ-Тракия в района на 43+448 км /мотел Ихтиман/ с посока на движение към гр. София управлявал собствения си т.а. Форд Транзит Конект и извършил следното нарушение: движи се в лента за принудително спиране, като нарушението е заснето с камера на „НТУ“. В АУАН е посочено, че същият е съставен на основание преписка с вх. № 1204р-655/19.01.2026 г. по описа на ОДМВР – София и № 24-00-1870/13.10.2025 г. на „НТУ“. Актът бил подписан от М. С. Г. – служител на РУ – Ихтиман и бил връчен на жалбоподателя на 11.02.2026 г., като същият вписал в АУАН, че има възражения и ще ги заяви в определения срок.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени на Н. Г. Х. административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро/1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – материалите, приложени към административнонаказателната преписка, материалите по преписка № 24-00-1870/13.102.205 г. по описа на АПИ, НТУ, Експертно решение № 91572/30.07.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Самоков“ ЕООД, както и на гласните доказателствени средства – обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А. Е. и Ж. Т. Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

3

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 58, т. 4 ЗДвП забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице предвидените в чл. 58, т. 3 ЗДвП изключения, а именно: повреда на пътното превозно средство; здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда следните наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.

Съдът намира, че в случая не е доказана липсата на едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно – здравословен проблем на водача. От събраните доказателства липсата на здравословен проблем на водача не се установява по безспорен начин.

В конкретния случай се установи, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране при наличие на едно от изключенията на горепосочената разпоредба – здравословен проблем, изразяващ се в изтръпването на краката на жалбоподателя поради невропатия.

Здравословното състояние на жалбоподателя е налагало преустановяването на движението на управлявания от него автомобил, поради което той навлязъл частично в лентата за принудително спиране на км. 43+448 на автомагистрала „Тракия“ преди да я напусне към обособен паркинг срещу мотел „Ихтиман“.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице обективни причини жалбоподателят да се движи в аварийната пътна лента - поради здравословен проблем на водача. Налице е било едно от изключенията, посочени в чл. 58, т. 3 ЗДвП, поради което вмененото нарушение се явява недоказано от обективна страна.

Основателно, също така, е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е конкретизирано техническото средство, с което е било заснето процесното МПС да се движи в лентата за принудително спиране, доколкото посочването на конкретното техническо средство би улеснило извършването на проверка дали същото е сертифицирано и преминало през необходимите метрологични проверки. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Посочването на номера на преписката по описа на АПИ, НТУ, съдът намира, че не санира това нарушение, доколкото достъп до тази преписка не е осигурен на жалбоподателя, с оглед на това, че същата не е приобщена от административнонаказващия орган към административнонаказателната преписка. Също така в цитираната преписка на АПИ, НТУ не се съдържат доказателства за техническата изправност и 4 годност на техническото средство, заснело процесното движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“. Същата преписка на АПИ, НТУ бе приобщена към материалите по делото едва в хода на съдебното следствие.

За пълнота следва да се посочи, че непосочването в НП на конкретното предложение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП не е довело до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя и по-конкретно до нарушение на правото му да разбере какво е административното нарушение, което се вменява, че извършил, доколкото от словесното описание на деянието става ясно, че се твърди, че той е осъществил управление на МПС в лентата за принудително спиране на автомагистрала, а не в платното за насрещно движение, каквото е другото предложение на чл. 58, т. 4 ЗДвП.

Предвид неправилното приложение на материалния закон и допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е над минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР), който минимален размер възлиза на 500 лева или 255,65 евро. В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност, броят на проведените открити съдебни заседания, съдът приема, че следва да уважи направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, като присъди на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 260 евро, съгласно чл. 18, ал. 4 от НВАР. Съдът намира, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Разпечатката съдържа 39 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0d5e0c9-3f1d-486a-b050-1e720d018817