Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 491 от 18.11.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 647/2022
Вид
Решение № 491
Подписан
18.11.2022
В сила
18.11.2022
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Плевен, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря В. Н. П. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20224400500647 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1006/04.07.2022г. по гр. д. № 7333/2021г. на ПлРС, съдът е отхвърлил предявения иск по чл.415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН АД ЕИК/БУЛСТАТ ***, адрес (седалище/адрес управление): гр.П., И.И.З.

№*, Й. В. В. - Изпълнителен директор, против П. М. А., ЕГН ********** от гр.П., ж.к. С., бл.*, вх.*, ап.*, с цена на иска 2080, 67 лв. по реда на чл.422 от ГПК, като неоснователен и недопустим.

Недоволни от решението са останали „Топлофикация-Плевен“ АД гр.П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З. №* чрез Изп. директор Й. В. В. чрез юрк. Цв. В., които го обжалват с въззивна жалба в законния срок. Твърдят, че по тяхно заявление по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против П. М. А., ЕГН ********** за доставена, но незаплатена топлинна енергия за негов топлоснабден имот в гр.П., ж.к. С., бл.*, вх.*, ап.*, съдът е образувал ч.гр. дело № 4909/2021г., по което е удовлетворил исканията им. Навеждат доводи, че с разпореждане по това дело съдът е указал на АД, че книжата са връчени на длъжника по реда на 1 чл.47 ал.5 ГПК и в едномесечен срок от съобщението може да предявят установителен иск относно вземането си. Оплакват се, че неправилно съдът е приел, че срокът за предявяване на установителния иск е пропуснат.

Указанията за предявяване на иска са постъпили в Системата за сигурно електронно връчване на 21.10. 2021г. в 11,05ч., видно от представеното извлечение – л.7 от настоящото дело. Пак от същото се установява, че указанията са връчени на АД на 28.10.2021г., от която дата е започнал да тече едномесечния срок за предявяване на установителния иск. Видно от щемпела на ИМ от регистратура на ПлРС, същата е подадена на 25.11.2021г. и поради това в едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК.

Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да постанови решение, с което исковете да се уважат изцяло като основателни, като им се присъдят разноски за двете инстанции ведно с тези от заповедното производство.

Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС П. М.

А. от гр.П., ЕГН ********** чрез особен представител адв.М. С. от ПлАК е подал Отговор, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди. В съдебно заседание се представлява от пълномощника Л. П.

С. – дъщеря – л.34 от настоящото дело, която твърди, че са заплатени са общо 3 200лв. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД - ПЛЕВЕН на 01.07.2022г. и на 29.09.2022г.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори между страните и се установява от Справка за актуалното състояние на регистрацията на Дружеството от 07.09.2022г. – л.20 – л.21 от настоящото дело, че в ТР е вписана „Топлофикация - Плевен”АД гр.П. с ЕИК ***.

Не се спори и се установява от приложеното дело на ПлРС, че на 26.07.2021г. АД са подали Заявление по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за 2 изпълнение против длъжника П. М. А. от гр.П., от който претендират парично вземане – за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2019г. до 31.05.2021г. - сумата от 1 967,49лв., лихва за забава върху тази сума в размер на 113,18лв. за периода от 04.02.2020г. до 09.07.2021г. и законна лихва върху главницата от 26.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 41,62лв. – д.т. и 50лв. – адв. възнаграждение.

Безспорно е също така, видно от Заповед № 2903/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, че срещу длъжника – П. М. А., в полза на ищеца - АД - е издадена Заповед за изпълнение за сумите 1 967,49лв., лихва за забава върху тази сума в размер на 113,18лв. за периода от 04.02.2020г. до 09.07.2021г. и законна лихва върху главницата от 26.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 41,62лв. – д.т. и 50лв. – адв. възнаграждение - деловодни разноски, като в Заповедта е изрично посочено, че вземането произтича от ползвана и незаплатена от длъжника топлинна енергия от 01.12.2019г. до 31.05.2021г.

Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и поради това съдът е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника в едномесечен срок за установяване на вземането си като довнесе дължимата д.т.

От ч.гр. дело се установява, че уведомление за Разпореждането заявителят в заповедното производство е получил на 28.10.2021г. – л.39 от делото на ПлРС, а видно от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се обжалва, АДружеството са предявили исковете с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 25.11.2021г.

В съдебно заседание пред ОС Плевен предвид изявленията на страните, съдът прие за безспорно между страните и обстоятелството, че заплащането на сумата в размер на 3 200,00 лв. от длъжника на кредитора по настоящото дело е станало на дати 01.07.2022г. и на 29.09.2022г.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че в тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по Договора. В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане. Предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК е установителен иск 3

– за установяване съществуване на вземане, като следва да бъде спазен срокът по чл.415, ал.4 от ГПК. Ищецът е пропуснал този преклузивен срок, тъй като съобщението от съда е изпратено по ел. поща на 21.10.2021г., а ИМ е заведена по ел. път на 25.11.2021г., т.е. след изтичането на едномесечния срок. По гореизложените съображения съдът счел, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недопустим и при този изход на делото, разноските възложил върху ищеца.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

Оплакването, че срокът по чл.415 ал.4 ГПК за предявяване на иска е спазен е основателно. Установява се от представените писмени доказателства.

Предвид приетото за безспорно от въззивната инстанция и изявленията на представителя на ищеца в същото съдебно заседание, че с оглед факта, че е извършено плащане преди насрочване на делото в за съдебното заседание на 20.10.2022г., нямат основание да поддържат въззивната жалба. Претенциите на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД - ПЛЕВЕН за главница, лихва и част от разноските са удовлетворени. Платено е изцяло главницата, мораторна лихва, като остатъкът - общият сбор от разноските е в размер на 67,78лв. разноски за заповедното и исковото производство.

От данните по делото не се потвърждава тезата на ищеца, че му се дължат разноски. Двете плащания са направени преди резглаждане на делото в ОС Плевен – първото преди постановяване на решението в ПлРС, а второто на 29.09.2022г. – след това решение. Представителят на ищеца признава в открито съдебно заседание, че двете плащания са отразени по документацията в АД.

При това в случай на изцяло основателни претенции дългът възлиза на 2 080,67лв. главница и мораторна лихва, както и 1 076,97лв. разноски за заповедно, исково и въззивно производство. Общо сумата е в размер на 3 157,64лв., но при отчитане на възражението, че се дължат разходи за 5/8 Ид.

4 части от топлофицирания обект, платената сума от 3 200лв. ще се окаже, че покрива и законната лихва върху главницата от датата на заявлението – 26.07.2021г. до окончателното й изплащане на 29.09.2022г.

Решението следва да се отмени изцяло, да се постанови ново с което исковете да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса, а искането на ищеца ответникът да се осъди да заплати на ищцовото Дружество сумата от 67,78лв. разноски за заповедното и исковото производство – да се отхвърли като погасено чрез плащане. Платената сума от 3 200лв. е по-голяма от общо дължимата сума като сбор от всички пера – главница, лихви, разноски на заповедно, исково и въззивно производство в размер на 3 157,64лв., включително и 100лв. юрисконсултско възнаграждение за ОС Плевен.

Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1006/04.07.2022г., постановено по гр.д. № 7333/2021г. на РС гр.Плевен изцяло като незаконосъобразно и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД за признаване на установено, че П. М. А., ЕГН ********** от гр.П., ж.к. С., бл.*, вх.*, ап.* дължи на кредитора "Топлофикация-Плевен"АД, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З.

№*, ЕИК ***, сумата от 1 967,49лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2019г. до 31.05.2021г., както и сумата от 113,18лв. - лихва за забава за периода 04.02.2020г. 09.07.2021г. върху главницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2021г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 4909/2021г. по описа на ПлРС, като погасени чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.78 ГПК искането на „Топлофикация Плевен”АД гр.П. за присъждане на направените от тях разноски по делото за заповедното и исковото производство в размер на 67,78лв., като погасено чрез плащане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно 5 чл.280 ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6