Решение № 537 от 23.11.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. *, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙО.Н СЪД – *, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Ю. Д. Й. Вукова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №

20221510101337 по описа за 2022 година

Г. Й. М., ЕГН **********, постоя.н адрес: гр. * представляван от адвокат К. В., адрес за призовава.: гр. * - за адвокат К. В., е предявил срещу Д. Й. М., ЕГН **********, постоя.н адрес: град * общ.Столична, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и иска. по чл.537, ал.2 от ГПК.

Иска.то е за признава. за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищеца на основание завещание от Ц. И. М. върху Поземлен имот с планоснимачен №62 /шестдесет и втори/, за който е отреден парцел III /трети/, в квартал 8 /осми/ по действащия регулацио.н план на с. * обл. * утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944 г. с площ за имота 1168.00 квадратни метра и с урегулирана плащ за це. парцел от 1098.00 квадратни метра, с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се места, .приложен по отношение на същите места, при граници и съседи на поземления имот по скица: улица заключена между осеви точки 71-70 /седемдесет и едно, седемдесет/, улица заключена между осеви точки 70 - 77 /седемдесет, седемдесет и седем/, поземлен имот с планоснимачен №64 /шестдесет и четвърти/, за който е опреден парцел I /първи/, поземлен имот с планоснимачен №63 /шестдесет и трети/, за който е отреден парцел II /втори/, поземлен имот с планоснимачен №60 /шестдесети/, за който с отреден парцел VII /седми/ и поземлен имот с планоснимачен №61 /шестдесет и първи/, за който е отреден парцел IV /четвърти/, ведно с построените в поземления имот паянтова жилищна сграда с навес; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отме.н нотариален акт №169, т.II, рег.

№4059, д.№515/2018 г. на нотариус С. С.. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че е собственик на основание завещание на описания имот и построените в .го сгради. Те били собственост на И. К. Ч., починал на 07.08.1968 г., и Р. М. Ч.а, починала на 02.05.1975 г. След .йната смърт за имота продължила да се грижи единствено майката на ищеца Ц.

И. М.; останалите наследници се дезинтересирали от имота и сградите и никога . са имали собственически претенции за тях. От 1976 година до смъртта й, настъпила на 07.02.2019 г., единствено Ц. И. М. владеела процесния имот и сградите в .го явно, .прекъснато и .обезпокоявано в едни и същи граници, като до 2014 г. стопанисвала дворното място, а след това поради напредналата й възраст го посещавала 2-3 пъти годишно. Поради това през 1985 г. е придобила собствеността на основание изтекла давност.

1

На 13.08.2014 г. Ц. И. М. завещала имота и сградите на ищеца с акт за нотариално завещание №5, т.1, рег.№2847, дело №6, съставен от нотариус А. Р., вписан в регистрите на АВСВ, №21, том 1 от 13.08.2014 г. Поради това след смъртта на Ц. И. М. на 07.02.2019 г. ищецът станал собственик на процесния поземлен имот и сградите построени в .го, като нотариалното завещание . е .обходимо да се обявява, за да произведе действието си.

Ответницата Д. Й. М. с нотариален акт за собственост на .движим имот, придобит по давностно владение № 169, т.II, рег. № 4059, д. № 515/2018 г. на нотариус С. С. въз основа на обстоятелствена проверка е призната за собственик на процесния поземлен имот, без сградите, построени в .го. Понастоящем тя е заключила имота и ищецът няма достъп до .го.

В постъпи. отговор се оспорва основателността на иска, като се сочи, че от 1975 г. до 2006 г. процесния имот е владян от Й. И. Н. – брат на Ц. И. М.; малко преди смъртта си той заявил на ответницата, че оставя имота на .я. След смъртта му на 06.12.2006 г. тя владее имота .прекъснато, спокойно и .обезпокоявано, извършила е редица подобрения и го е придобила по давност в периода от 2006 г. до 2018 г., когато се снабдила с нотариален акт. В съдебното заседание ответницата уточнява, че въз основа на упражнявано в същия период от време владение е придобила по давност и собствеността върху сградите в имота.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно, че процесният имот приживе е бил собственост на И. К. Ч., починал на 07.08.1968 г., и Р. М. Ч.а, починала на 02.05.1975 г. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 4/27.02.2022 г. на община *, наследници по закон на И. К. Ч. и Р. М. Ч.а са петте им деца, две от които са Й. И. Н. /починал на 06.12.2006 г., без да остави низходящи/ и Ц. И. М. /починала на 07.02.2019 г. и оставила за законни наследници страните по настоящото дело/.

С акт за нотариално завещание №5, т.І, рег.№2847, дело №6 на нотариус А. Р. на 13.08.2014 г. Ц. И. М. завещала на Г. Й. М. цялото си движимо имущество и собствените си .движими имоти, които притежава към момента на смъртта си.

С нот. акт № 169, т.II, рег. № 4059, д. № 515/2018 г. на нотариус Ст. С. на 16.10.2018 г. Д.

Й. М. е призната за собственик на процесния поземлен имот на основание придобивна давност.

Във връзка с твърдяното упражнява. на фактическа власт върху процесния имот ответницата е представила доказателства за свързва.то му с водопроводната и канализационната мрежа и за заплаща. на ползваната електрое.ргия и дължимите местни данъци и такси.

Според свидетелката Д. Ц. /съжителстваща на семейни начала с ищеца/ до 2014 г. процесният имот бил стопанисван от Ц. М., която прекарвала там летните месеци; помощ й оказвали свидетелката и ищеца. Поради влошава.то на здравето й след 2014 г. Ц. М. само от време на време посещавала имота. Ц. М. дала ключове за имота на Г. Й. М. и на Д. Й. М., за да го посещават в .йно отсъствие.

Според свидетелите Ц. Ю. и Я. Я.в след 1975 г. в имота се установил Й. И. Н., който живял там до смъртта си през 2006 г. Единствено той стопанисвал имота с помощта на Д. Й. М. и казвал на свидетелите, че ще остави имота на .я. След 2006 г. Д. Й. М. и съпругът й се грижат за имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказва. качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответницата е да наведе и установи правоизключващи, правопога.ващи или други възражения срещу правото на ищеца. .зависимо от заявеното в исковата молба, че ищецът няма достъп до процесния имот, предявеният установителен иск е допустим /т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК/.

Предвид направеното възражение за придобива. на имота по давност, в тежест на ответницата е установява.то на периода от време, в който е упражнявала владение върху 2 процесния имот.

Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за свое. се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху це. имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В конкретния случай е безспорно, че процесният имот приживе е бил собственост на И. К.

Ч., починал на 07.08.1968 г., и Р. М. Ч.а, починала на 02.05.1975 г. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от техните наследници, показва съвладение.

Поначало упражнява.то на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато . бъде проме.но. Й. И. Н. и Ц. И. М., а впоследствие – Г. Й. М. и Д. Й. М., са започнали упражнява.то на фактическата власт като държатели на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който . е техен владелец, следва да превър. с едностранни действия държа.то им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и .двусмислен начин да се показва отрича. владението на останалите съсобственици.

По делото . бяха ангажирани доказателства за извършва. на такива действия от Й. И. Н., Ц.

И. М. и Г. Й. М., а от ответницата - в периода до 16.10.2018 г. От свидетелските показания се установява единствено ползва.то на имота от част от сънаследниците, без да се твърди и установява сведено до знанието на останалите съсобственици намерение за свое. на це. имот. . представляват такива действия заплаща.то на дължимите местни данъци и такси и извършва.то на подобрения в имота, тъй като пое.т съответните разноски съсобственик разполага с иск срещу останалите за припадащия им се дял от разноските. Твърдяното от свидетелите разпорежда. от Й.

И. Н. с имота, респ. – с притежаваната част от .го по наследство, в устна форма /посредством изявление, че ще остави, т.е. завещае имота на Д. Й. М./ е нищожно съгласно чл.42, б.”б” ЗН и . е породило вещноправни последици.

Едва посредством снабдява.то с нотариален акт на 16.10.2018 г. ответницата е извършила такива действия, които .двусмислено да сочат намерението й да владее в цялост процесния имот.

До датата на предявява. на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 19.07.2022 г., давностният срок за .добросъвестно владение . е изтекъл.

При посочената липса на доказателства за установено от Ц. И. М. владение върху це. имот изразената от .я в завещанието й воля Г. Й. М. да придобие след смъртта й собствените й .движими имоти се отна. до частта от процесния имот, съответстваща на наследствения й дял.

Предвид изложеното съдът приема, че процесният имот . е изгубил съсобствения си характер между всички наследници на И. К. Ч. и Р. М. Ч.а. Съобразно представеното удостоверение, техни наследници по закон са петте им деца, като Й. И. Н. . е оставил низходящи и делът му уголемява дела на останалите наследници, които притежават по ¼ ид. част от процесния имот. С гореописаното завещание Ц. И. М. се е разпоредила с наследствения си дял в полза на Г. Й.

М., който се легитимира като собственик на ¼ ид. част от процесния имот.

С оглед на посочените съображения съдът приема, че ищецът . е придобил посредством описаното завещание це. процесен имот и искът за признава. за установено правото му на собственост върху .го следва да се отхвърли за разликата над завещания му, наследствен на Ц. И.

М., дял – ¼ ид. част.

С предявения от част от сънаследниците иск е въведен спорен предмет относно техните материални права. .упраж.ното от останалите сънаследници право . е процесуална пречка за разглежда.то на иска по същество и .говото уважава., респективно отхвърля. следва да касае само 3 правата на тези сънаследници, поискали установява. правото им на собственост /Решение № 953 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2000 г., II г. о./.

Другарите помежду си . са обвързани от силата на пресъдено .що. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето, което .основателно владее имота, . може да се счита, че споровете между сънаследниците относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на пресъдено .що на решението по иска за собственост, след като тези отношения . са били предмет на спора /Решение № 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., ГК/, какъвто е и конкретният случай /в този смисъл и Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., I г. о., ГК/.