Определение № 53 от 16.03.2020, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Разград, 16.03.2020г.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия

Нейчева ВЧНД № 51/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 8 и 7, вр. чл. 341, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв. Петър Йотов Николов, член на Варненска адвокатска колегия, против определение от 30.01.2020г. по ЧНД № 12/2020 г. по описа на РС - Исперих.

С посоченото определение е оставена без разглеждане жалбата на Д.Д.Ч. ***, чрез адвокат Петър Йотов Николов от АК – Варна, против Постановление на Районна прокуратура-Разград, Териториално отделение – град Исперих от 07.01.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 275 ЗМ 282/2019 г. по описа на РУ на МВР град Исперих, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1 от НК, за това че на 24.09.2019г. в град Исперих, област Разградска е подпомогнал или склонил другиго – М. Д. Ч., ЕГН – ********** *** към самоубийство, като НЕДОПУСТИМА и е прекратено производството по ЧНД № 12/2020 г. по описа на Районен съд - Исперих.

В жалбата се сочат доводи, че Д.Д.Ч. има качество на наследник на пострадалия М.

Д. Ч., по смисъла на разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, поради което има право и интерес да обжалва посоченото по - горе определение от 30.01.2020г. по ЧНД № 12/2020 г. по описа на РС - Исперих. Сочат се и други доводи, които се отнасят до въпроси по същество, а не по процесуалната допустимост на жалбата на Д.Д.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв. Петър Йотов Николов, член на Варненска адвокатска колегия, против определение от 30.01.2020г. по ЧНД №

12/2020 г. по описа на РС – Исперих, което е предмет на разглеждане на настоящото производство. Предявява се искане да бъде отменено определението на Районен съд - Исперих и преписката да бъде върната за конституиране на Д.Д.Ч. като пострадала, както и за провеждане разследване, което всеобхватно и обективно да изследва фактите и обстоятелствата довели до смъртта на М. Д.

Ч.

Към жалбата е приложено удостоверение за наследници на Община – Исперих.

След като се запозна с подадената жалба, атакуваното определение на РС - Исперих, постановлението на Районна прокуратура-Разград, Териториално отделение – град Исперих и материалите, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 8 НПК.

За да постанови обжалваното определение Исперихският районен съд е приел следното:

Досъдебно производство № 275 ЗМ 282/2019 г. по описа на

РУ на МВР град Исперих е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1 НК, пострадало от което е М. Ч. респ. неговите наследници. Ч. е починал по данни от делото, следователно единствено прекият му наследник – М. Ч. – негова дъщеря фигурираща в Удостоверение за наследници изх.№ АОУ-2137/ 01.10.2019г. на община Исперих е легитимирана да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това лице при проведеният и разпит изрично е заявило, че желае делото да се прекрати. Жалбоподателят Д.Ч. е сестра на починалото лице, видно от проведения на същата разпит и данните от разпита на М. Ч., и в този смисъл не разполага със самостоятелно право да обжалва прекратителното постановление на РП – Разград, ТО – Исперих, тъй като не се легитимира законово като наследник на пострадалия. По делото са налице доказателства, че адвокат Петър Николов е представлявал М. Ч. в досъдебното производство, но видно от титулната част на жалбата, последната не е подадена по искане на прекия наследник, а на сестрата на починалия, която не се легитимира като негов наследник до толкова, до колкото Ч. има живо дете.

Като е взел предвид изложените съображения, Исперихският районен съд е приел, че жалбата на Д.Д.Ч., следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а наказателното производство по делото следва да бъде прекратено.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя изводите на Исперихския районен съд, че жалбата на Д.Д.Ч., следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а наказателното производство по делото да бъде прекратено, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, право да обжалват пред съответния първоинстанционен съд постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство имат само обвиняемият, пострадалият, наследниците на пострадалия и ощетеното юридическо лице, като жалбоподателят Д.Д.Ч., сестра на починалия М. Ч. е от кръга на посочените лица. Посоченият в чл. 243, ал. 4 от НПК процесуален ред гарантира интересите на лицата, които могат да встъпят като граждански ищци по делото при наличие на предпоставките на чл. 84 от НПК в съдебната фаза на процеса и могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Само за тях, при прекратяване на наказателното производство, не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението, както е и в настоящия случай. Затова съдът проверява правилността на прекратяването, като преценява спазени ли са техните права.

С оглед правилното решаване на спора по настоящото дело, тоест дали Д.Д.Ч. ***, има качество на наследник на пострадалия по смисъла на разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, с оглед на което да има право и да обжалва Постановление на Районна прокуратура-Разград, Териториално отделение – град Исперих от 07.01.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 275 ЗМ 282/2019 г. по описа на РУ на МВР град Исперих, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1 от НК, за това че на 24.09.2019г. в град Исперих, област Разградска е подпомогнал или склонил другиго – М. Д. Ч., ЕГН – ********** *** към самоубийство, респективно да бъде решен въпроса дали подадената от нея жалба против посоченото постановление е допустима, съдията - докладчик с разпореждане № 63/11.03.2020г., постанови да бъде направена служебно справка в НБД „Население” относно обстоятелството - има ли М. Д. Ч., ЕГН ********** ***, починал на 24.09.2019г. - преживяла съпруга; деца и внуци/това са низходящи съответно от първа и втора степен/; родители, баби и дядовци/ това са възходящи, съответно от първа и втора степен/; братя и сестри, с посочване за всяко лице от изброените/ако има такива/ - трите му пълни имена, ЕГН, адрес и каква е родствената му връзка или връзка по съребрена линия /за братята и сестрите/с починалия М. Д. Ч.

От тази справка се установява, че жалбоподателят Д.Д.Ч. е сестра на починалия М. Д.

Ч., а М. М. Ч. е дъщеря на починалия, като тези две лица притежават качество на наследници на пострадалия/починалия/ М. Д.

Ч., по смисъла на разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, предпоставящи тези си права от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, съгласно което в наказателния процес материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.

Посоченото

Тълкувателно решение е задължително за прилагане, както е и в настоящия случай.

Във връзка с предходното следва да бъде посочено, че основанието, от което произтичат правата на пострадалия е престъплението, от което се твърди, че е претърпял имуществени или неимуществени вреди – чл. 76, ал. 1 НПК. В конкретния случай пострадали от престъплението, за които са настъпили неимуществени вреди, са лицата, претърпели болки и страдания от смъртта на М. Д. Ч. Пострадал от престъплението не е починалия М. Д. Ч., а неговите близки, които търпят вреди от загубата му. В ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се приема, че предвид особеностите на наказателния процес и Директива 2012/29/ЕС, легитимация за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък в наказателното производство следва да се признае само на част от лицата, дефинирани в чл. 1, параграф 2, б. "б" от Директивата като "членове на семейството" – съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка общо домакинство, братята и сестрите, възходящи и низходящи до втора степен, като се запазят и разрешенията в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС.

В този смисъл с оглед изложените съображения се предпоставя изводът, че освен дъщерята на починалия - М. М. Ч., пострадал по смисъла на чл. 76, ал. 1 НПК е и сестрата на починалия - Д.Д.Ч., настоящият жалбоподател, която има връзка по съребрена линия /за братята и сестрите/с починалия М. Д. Ч., и поради което е легитимирана в наказателния процес като пострадала. Не е необходимо този факт да се доказва единствено и само чрез писмени доказателства, а доколкото показанията на свидетелката М. М. Ч. са оценени като достоверен източник, те са доказателствено средство за установяване и на факта на родствената връзка между Д.Д.Ч., като в настоящия случай за това обстоятелство са налице и писмени доказателства/посочени по-горе/.

Ето защо и по изложените съображения въззивният съдебен състав прие, че жалбата по въпроса дали Д.Д.Ч. има качество на наследник на пострадалия М. Д. Ч. по смисъла на разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, поради което да има право и интерес да обжалва постановлението за прекратяване на Районна прокуратура-Разград, Териториално отделение – град Исперих от 07.01.2020г., е основателна и определението на първата инстанция, с което жалбата на Д.Д.Ч., е приета за недопустима и е прекратено съдебното производство спрямо нея, следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане жалбата на Д.Д.Ч., срещу Постановление на Районна прокуратура-Разград, Териториално отделение – град Исперих от 07.01.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 275 ЗМ 282/2019 г. по описа на РУ на МВР град Исперих, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1 от НК, за това че на 24.09.2019г. в град Исперих, област Разградска е подпомогнал или склонил другиго – М. Д. Ч., ЕГН – ********** ***, към самоубийство.

И в това съдебно производство пред Исперихския районен съд, следва да бъдат разгледани всички изложени от жалбоподателката доводи и възражения, които се отнасят до въпроси по същество, и които не са предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство, отнасящо се единствено до допустимостта на процесната жалба.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Разградският окръжен съд О

П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 30.01.2020г., постановено по ЧНД № 12/2020 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.Д.Ч. ***, чрез адвокат Петър Йотов Николов от АК – Варна, против Постановление на Районна прокуратура-Разград, Териториално отделение – град Исперих от 07.01.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 275 ЗМ 282/2019 г. по описа на РУ на МВР град Исперих, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1 от НК, за това че на 24.09.2019г. в град Исперих, област Разградска е подпомогнал или склонил другиго – М.

Д. Ч., ЕГН – ********** ***, към самоубийство, като НЕДОПУСТИМА и е прекратено производството по ЧНД № 12/2020 г. по описа на Районен съд - Исперих.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на Исперихския районен съд за разглеждане жалбата на Д.Д.Ч. ***, чрез адвокат Петър Йотов Николов от АК – Варна, против Постановление на Районна прокуратура-Разград, Териториално отделение – град Исперих от 07.01.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 275 ЗМ 282/2019 г. по описа на РУ на МВР град Исперих, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1 от НК, за това че на 24.09.2019г. в град Исперих, област Разградска е подпомогнал или склонил другиго – М. Д. Ч., ЕГН – ********** ***, към самоубийство.