Решение № 17154 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17154 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110133049 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Г. Я., ЕГН **********, с адрес в ***********, чрез пълномощника си адв. Д. Г., АК - Ловеч, със служебен адрес в ********** против „К.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ********** (***), *********, представлявано от С. Я.- изпълнителен директор, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********** (***), *********, представлявано от И.Ш.- управител.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с „К.“ ЕАД имат сключен Договор за паричен заем № ******** от 31.10.2024 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 3 100 лв. Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „К.“ ЕАД поръчител. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът „А.Т.“ ЕООД подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължал месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора в размер на 1 941,59 лв. Посоченото възнаграждение следвало да се заплаща на „К.“ ЕАД заедно с месечната вноска по кредита. Поддържа, че договорната клауза, уредена в чл. 4, ал.

1 от Договора за кредит възлага в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под съответната форма, което било условие за сключване на договора за кредит, но и било на практика невъзможно за осъществяване от длъжника- предоставяне на банкова гаранция, респективно две физически лица- поръчители. Сочи се, че възнаграждението по предоставеното поръчителство не било включено от „К.“ ЕАД в ГПР, с оглед което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и целият договор за заем е недействителен. По този начин кредитодателят е действал в противоречие с принципа на добросъвестност, тъй като не бил предоставил коректна информация относно общия размер по кредита.

Поддържа, че в конкретния случай кредитодателят не е изпълнил задължението си да направи оценка за платежоспособността на ищеца преди сключване на договора, като договорът за поръчителство с посочено от „К.“ ЕАД лице има за цел да обезщети кредитора при евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално сключен при липса на основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга. Също така поддържа, че последният 1 договор е нищожен и тъй като уговореното възнаграждение е по-голямо от сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с добрите нрави. Заявява, че с уговорката за допълнително възнаграждение се цели едно допълнително възнаграждение на заемодателя.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на И. Г. Я., обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване за нищожен Договор за паричен заем № ******** от 31.10.2024 г., сключен между ищеца и „К.“ ЕАД и иск за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за паричен заем № ******** от 31.10.2024 г. между ищеца и „А.Т.“ ЕООД.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез юр. Владислава Тончева. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит № ******** от 31.10.2024 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 3 100 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 40 %, ГПР от 48,21 % и общ размер на всички плащания в размер на 3 590,16 лв. Не оспорва и сключването на договор за предоставяне на поръчителство от 31.10.2024 г., както и че размерът на възнаграждението по този договор не е включен в ГПР по договора за кредит. Оспорва, че е било вменено задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД. Сочи, че не било поставяно условие за задължително обезпечаване на кредита. Оспорва предоставянето на обезпечение да е условие по отпускане на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на потребителя към поръчителя. Твърди, че свързаността между двете ответни дружества (която не се оспорва), не опороча договорите за заем и за поръчителство. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

С отговора ответникът „К.“ ЕАД представя писмени доказателства. Не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Сара Сталева, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство и обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 1 941,59 лв. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

С отговора ответникът „А.Т.“ ЕООД представя писмени доказателства. Не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба.

В срока за отговор ответникът „К.“ ЕАД предявява при условията на евентуалност (ако бъдат уважени първоначалните искове) насрещен иск против И. Г. Я., с който моли за осъждането за сумата от 2 208,53 лв. (две хиляди двеста и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща непогасен остатък от чистата стойност - главницата по договор за потребителски кредит № ******** от 31.10.2024 г.

С определение № 33726 от 12.08.2025 г. предявеният насрещен иск е допуснат за съвместно разглеждане в настоящето производство.

С насрещната искова молба „К.“ ЕАД не прави доказателствени искания.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск И.-К. Г. Я. депозира отговор, с който го оспорва по основание (не оспорва размера на претенцията). Сочи, че претендираната от „К.“ ЕАД сума е недължима, тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен.

С отговора на насрещния иск ответникът по него не ангажира доказателства.

В откритото съдебно заседание ищецът по първоначалния иск И.-К. Г. Я. и ответното дружество „К.“ ЕАД (ищец по насрещния иск) депозират писмени становища, с които поддържат исковите претенции, респ. възраженията в депозираните отговори и направените доказателствени искания. Не ангажират допълнително доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване: по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД- сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза и сключването на договора на договора за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за недействителност на последния.

В тежест на ответника е било да установи по исковете с правно основание чл. 146, ал.

1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД- законосъобразността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банкатакредитодател или дори да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й/.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между „К.“ ЕАД и ищеца по договор за потребителски кредит № ******** от 31.10.2024 г., по силата на който ответникът „К.“ ЕАД отпуснал заем в размер на 3 100 лв.; съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „К.“ ЕАД поръчител; на датата на сключване на договора ищецът и ответникът „А.Т.“ ЕООД подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължал месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора в размер на 1 941,59 лв., което възнаграждение следвало да се заплаща на „К.“ ЕАД заедно с месечната вноска по кредита; ищецът е заплатил на ответника „К.“ ЕАД общо сумата от 891,47 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

(i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия 3 срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 8месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем и договор за поръчителство. В тази насока, съдът намира следното.

Сключеният между „К.“ ЕАД и И.-К. Г. Я. договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

В този смисъл в настоящия случай в Приложение № 1 към процесния договор за кредит е посочено, че годишният лихвен процент по кредита е 40 %, а в стандартния европейски формуляр към договора е уточнено изрично, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. В същото приложение се съдържа и погасителен план с ясно посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, както и каква част от главницата и лихвата по кредита се погасява при плащането й, което удовлетворява законовите изисквания.