Протокол № 90 от 21.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 90 гр. Варна, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900194 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът ЕТ „ДЪГА-67-ИВАН МАНОЛОВ", уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат А. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди и от адвокат Т. Г., преупълномощен от адвокат А. А. и приет от съда от днес.

Ответникът З. А. Д.

"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат Т. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 3876 от 10.02.2025 г. по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. А.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

Адв. Г.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

1

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило повторната съдебно-техническата експертиза, като пристъпва към снемане самоличността му:

Й. Л. М. – 43 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

В.л. М. на въпроси от адв. С.: Мерките за предотвратяване на увреждането на машината са коментирани в заключението, като водачът на машината е следвало да съобрази състоянието на почвата, за да има предвид и скоростта, която трябва да се подбере при работа на машината. На второ място са и съответната метеорологична обстановка към момента на работа на машината по отношение на вятър и тип пръскала, които се използват, за да може да се пръска с най-високо КПД посева. Има пряка връзка скоростта спрямо нормата, която иска да постигне, тоест взимат по-висока скорост при пръскане, с по-високо налягане, за да могат да постигнат по-бързо обработване на дадения терен, но на практика спрямо метеорологичните условия трябва да се подбере конкретната скорост, както е дадено в експертизата. Установил съм, че предните дни наистина е валяло интензивно, тоест почвата е била мека. Следвало е да се подбере ниска скорост на движение на машината, за да може операторът своевременно, виждайки, че има неравност в полето или, че машината започва да потъва на дадена посока да има възможност да я спре, така че това е относимото в случая, но не сме били на място и не можем да кажем дали наистина е имало коловоз, или просто машината е потънала, тъй като почвата е поддала.

Скоростта, която съм посочил, е след проведени разговори в няколко от фирмите, където има подобни машини като тегло и тип пръскачка. Това, което споделиха, е, че обичайната скорост е тази, която съм посочил – около 10 до 15 км/ч. Казаха също, че ако пръскането е на по-голяма височина, тоест и до два метра, може да се постигне доста по-висока скорост при твърд терен.

Тоест пръскачките позволяват и до 30 км/ч, което е нормално. Аз в експертизата не съм изказал такова мнение, но тук говорим за изключителна машина, не само защото струва половин милион, а и защото е свръх модерно технологично обзаведена. Тук скоростта е следвало да е по-ниска, но ние правим едни заключения, без да знаем какъв точно е посевът. Направих труда да проверя какви са културите, които се отглеждат в североизточна България, каква е тяхната височина на посева точно в средата на април месец и се вижда, че те са много различни. Следва да се установи…ако трябва до такава степен, 2 документите, които съществуват към съответния арендатор, за да се установи какъв е бил посевът, каква е височината и от там вече да се направи едно поконкретно изчисление каква би била скоростта. Считам, че скоростта следва да е била по-ниска. Тя може да бъде взета в допълнение от GPS-данните на машината.

Височината на рамената не се записва като данни в борд-компютъра на машината, но няма логическа връзка в това ако посевът е 60 см като височина да пръскаме на един и двадесет. Тоест тогава ще имаме по-голямо разпръскване и загуба на препарат.

Информацията от GPS-a считам, че това е нещо, което би трябвало да установи „Ник Електроникс“ , тъй като не съм запознат дали специално за този GPS може да бъде достъпна информацията от арендатора. Единствено фирмата, която е издала фактурата „Ник Електроникс“. Tова е официалният вносител и сервиз за машината, тоест никой друг не би имал възможност да разчете софтуера ако не е свободно достъпно от екрана на GPS-a.

В.л. М. на въпроси от адв. Г. : Това е едно технически обосновано заключение от моя страна. Поведението на машината е свързано с поносимостта на почвата към натоварване, тоест ако се е считало, че почвата е с ниска носеща способност, то машината е следвало да се кара с ниска скорост. Ако арендаторът в случая е обработвал при ниска носеща способност на почвата, той е следвало да се движи с ниска скорост. „Предположение“ би означавало ако не знаем, че имаме изключително натоварване на почвата от валежи от предходните няколко дни. Както се вижда, нормата за валежи е изключително висока и завишена седмица преди произшествието. Тоест тук не е предположение. Тук имаме конкретни данни, че почвата е била обилно напоена, тоест нейната носеща способност е била ниска, което означава, че е имало голяма вероятност, всяка една машина, която влезе в блока за обработване да потъне в дадена част на обработвания блок.

Казах, че е възможно да се е движил с по-висока скорост и би следвало скоростта да се намали спрямо обичайната. Тук имаме предположение, тъй като нямаме данни от GPS-уреда на машината, за да кажем, с каква точно скорост се е движила.

Посевът не знаем какъв е бил, който е обработван, но може да се направи проверка, тъй като установяваме, че са няколко културите, които могат да бъдат отглеждани. Ако посевът ни е с височина примерно, както е даден примерът с метър и половина, то рамената трябва да са над този метър и половина, за да не настъпи най-малкото обелване на боята. Тази машина цял ден работи в този блок, тоест ако постоянно имаме подпиране от повърхностния слой на обработваните растения, то боята в края на деня ще се 3 обели и по-нататък ще започне корозия. Не говорим за факта, че не сме със сигурност наясно, по какъв начин са конкретните пръскалки и с какво налягане се пръска, тоест тук вече арендаторът е наясно спрямо техническата документация, която е приложена по делото спрямо конкретния посев колко над посева ще пръска, за да може да постигне максимален чадър на обхват на пръскания препарат. При 60 см насаждения са необходими само 10 см потъване на машината, за да ударят рамената в почвата. Височината на рамената е 60 или 65 см. В заключението „1,5 метра“ е просто като пример, тъй като ние не знаем какъв точно е посевът. От всички посеви, които съм посочил, най-високото е рапица 60-70. Това е средно. При тези 60 см насаждения, минимално рамената трябва да са 60 см. Ако посевът е достигнал височина 60 см, то минималната височина на машината трябва да е 60 см. Да, ясно е, че всяко стебло не е абсолютно равно по конец и някои ще са примерно 60 см, а някои ще са 50, тоест както казах, тук арендаторът трябва да определи дали ще пръска на 10 см над тези 60 см или 20 см. Тук са дадени две изчисления, като те могат да бъдат допълнени ако установим каква точно култура е обработвана. „ Плюс 1,5 метра“ означава, че рамената трябва да са разположени на по-голяма височина от 1,5 метра, тоест посевът ни е висок метър и половина, което означава, че рамената трябва да са на по-висока височина от метър и половина. Метър и половина е при насаждения метър и половина. При насаждения 60 см – плюс 60 см. Трябва да имаме височина на рамената над 60 см, за да може да се обработва повърхността. 10 см са достатъчни, за да може да се наклони машината и съответно да удари рамо в земята, тоест ако насаждението е с по-малка височина, толкова намаляваме и височината спрямо работната повърхност и при по-малко накланяне на машината, би могло да се получи увреждане. Ако гледаме линейно на нещата, без да съм го изчислил, ако посевът е 30 см, тоест очакваме 5 до 6 см пропадане на машината и да удари в земната повърхност, но тук идва и моментът, че колкото е по-нисък посевът, толкова по-голяма виД.ст има водачът към равността на обработвания блок. Обратно – колкото е по-високо обработваното растение, съответно няма достатъчна виД.ст, но там е необхоД. значително пропадане, затова е дадено като пример, че ако обработваме посев с метър и половина височина, то тогава машината трябва да пропадне с 25 до 30 см, тоест това е изключително голямо наклоняване, като имаме предвид, че автомобил, когато го качим на бордюр с височина 12 см и усещаме, че бихме се наклонили към вратата примерно, тук 25 см до 30 см е значително пропадане на машината. Това е при метър и половина. Ние не знаем все още какъв е посевът. Нямаме данни по делото какъв е посевът, затова съм си позволил да направя две изчисления за съпоставка, че когато нямаме добра виД.ст, тъй като посевът е с голяма височина, е необходима голяма неравност, а съответно ако посевът е с ниска височина, то тогава неравността е малка, 4 която е необходима, за да настъпи ударът, но пък имаме добра виД.ст.

В.л. М. на въпроси от адв. А.: За разлика от мен, водачът на машината е свързан със земеделието, тоест знаейки, че почвата е обилно полята в предходните дни от дъждовете, всеки може да предположи, че почвата е с ниска носеща способност. За арендатор, който се занимава със земеделие, смятам, че е нещо изключително достъпно като информация, дори и от предходни години, където се наблюдава това колко става кална почвата. Както съм дал, от -1 до 8 градуса е била средната температура в конкретния период, тоест засушаването на почвата е зависело основно от вятъра. Няма категорични данни, доколкото си спомням по отношение на вятъра. Не разполагам с такива специални знания и умения, за да мога да коментирам колко бързо ще се засуши повърхностно, но надолу в разрез почвата продължава да е с ниска носеща способност, което за земеделците не е нещо непонятно и да е нещо, което не могат да установят.

Дали до -1 градуса можем да приемем, че почвата е замръзнала, тоест не е била толкова податлива, аз не мога да направя такова предположение, тъй като от -1 до 8 градуса средната температура следва да е от около 3 до 4 градуса. Имам някакъв спомен, че произшествието е настъпило следобедно време в 15:30, тоест не се очаква да е било замръзнало. Почвата обичайно е съвсем замръзнала сутрешните часове и изключително късно. Надвечер отново се очаква да замръзне значително, тоест не мога да взема такова предположение и да изкажа категорично мнение по въпроса.

Данни по делото няма, в какво се изразява „обилно количество валежи“.

Направил съм конкретна справка с общодостъпни данни в интернет от съответната станция за Североизточна България, която според хората, с които контактувах по отношение на земеделските фирми и поддръжката на земеделски култури и обработване, би следвало да се намира в Добричка област станцията, в която би трябвало да се съхраняват данните. Аз говорих с няколко агронома. Единият беше от „Кристера Агро“, с който разговарях – бивш техен агроном, който ме насочи за тази станция. Според единия човек в Добричка област беше станцията. От там се насочих да търся информация в интернет и установих данните, които съм посочил на седма страница, където се вижда, че обичайните валежи са били ниски, бих казал, а предходните няколкото дни от произшествието се вижда, че количеството валежи е било изключително високо. Аз мога да гледам единствено хистограма като средни данни и за мен означава, че е имало обилно напояване на почвата. Това на практика е станция, която следи Североизточна България. Според агронома от „Кристера Агро“, които обработват и в Добричка област, обработват и Варненска област, това е станцията, която следи общото състояние на валежите за нашия район. Конкретно не може да се каже, че точно говорим за 5 облак, който да е валял половин час, тъй като се вижда, че изключително обилно е валяло. Аз не съм бил там. Не мога да потвърдя тези данни. Работим с данни, които се намират в интернет, общодостъпни и то изследваме случая две години по-късно. По-категорични данни считам, че могат да се дадат, както ми казаха и аз съм посочил в експертизата, има съответен дневник, който се води от агронома, който поддържа конкретното землище или конкретната фирма. Допълнително във фонд „Земеделие“ са съдържали дневници, които макар и да не се водят особено актуални, както ми казаха, то обичайно има данни, които могат да се сверят ако ще и по няколко арендатора да се установи дали дадения арендатор си е водил пълно дневника. И не на последно място изключително важно е да разберем каква е културата, за да се разбере, всички тези изчисления дали са актуални.