Решение № 4851 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4851 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100503317 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Л. С. срещу решение № 33/03.01.2023 г. постановено по гр. д. № 44230/2021 г. на СРС, ГО, 82 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл. 79 ал. 1и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат множество доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционният съд, както при воденето на процеса, така и при изготвянето на докладва по делото, произнасяне по доказателствените искания на страните, събиране на доказателствата, включително и поради оставяне без уважение искането на ответника за самоотвод, предвид нарушение на принципа на равенство на страните в процеса. Посочва, че всички горни нарушения са довели до постановяването на порочно съдебно решение, при неправилно приложение на материалния закон и грешни фактически и правни изводи. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за 1 правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

С определение №14800/07.12.2023 г. на основание чл. 227 от ГПК като въззивници по делото на мястото на починалата в хода на процеса Н. Л. С., са конституирани наследниците по закон на същата, а именно: Г. Д. С., Д. Г. С., Л. Г. С., Д. Г. Т..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу Н. Л. С. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на 99,63 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 08.2017 г. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, 16,27 лева– мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 11.05.2021 г., 25,60 лева – главница за дялово разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането и 5,08 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2018 г.

11.05.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Сердика“, ул. ****, гараж 4, аб. № 357812.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необхоД. изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер при съображения, 2 подробно изложени в отговора на исковата молба и моли същите да бъдат отхвърлени. Излага, че не е клиент на ищцовото дружество. Сочи, че до имота не се доставя топлинна енергия и няма монтирани отоплителни тела.

С решение № 33/03.01.2023 г., постановено по гр. д. № 44230/2021 г. на СРС, ГО, 82 състав е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца 99,63 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 08.2017 г. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, 16,27 лева– мораторна лихва за периода 15.09.2018 г.

– 11.05.2021 г., претенциите в останалата част са отхвърлени. Разпределени са дължимите разноски.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с изрично наведените във въззивната жалба доводи, които междувпрочем са обсъдени и от първоинстанционния съд, следва да се добави следното:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

3

От представения по делото от ищеца нотариален акт № 106 от 30.01.1998 г., по силата на който Н. Л. С. е призната за собственик на недвижим имот в гр. София, гараж № 4, построен въз основа на решение за отстъпено право на строеж върху държавна земя в ж. к. „Сердика“, кв. 1, ул.

****, категорично се установява, че собственик на процесния имот е именно ответницата С.. Няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства, че имотът е бил впоследствие прехвърлен на трети лица. Поради това съдът приема, че между нея като собственик и ползвател на процесния имот и ищеца съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се гр. София, ж. к.

„Сердика“, ул. ****, гараж 4, топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща нейната цена, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ, което задължение преминава след нейната смърт върху нейните наследници, конституирани в настоящото производство по надлежния ред. Възражението в този смисъл е неоснователно.

От представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 99.62 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, включваща стойност на топлинна енергия за сградна инсталация, която не е заплатена от ответната страна, видно от заключението на счетоводната.

По отношение твърденията на жалбоподателя относно множество допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционният съд, както при воденето на процеса, така и при изготвянето на докладва по делото, произнасяне по доказателствените искания на страните, събиране на доказателствата, включително и поради оставяне без уважение искането на ответника за самоотвод, предвид нарушение на принципа на равенство на страните в процеса, настоящият съдебен състав намира, че не са налице такива, които да са довели до постановяването на порочно съдебно решение.

С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изцяло.

4

В частта, с която СРС е отхвърлил предявените от ищеца претенции, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

По разноските

С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/03.01.2023г. постановено по гр. д. № 44230/2021 г. на СРС, ГО, 82 състав, в обжалваната част.

В останалата необжалвана част решението на СРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН **********, Д. Г. С., ЕГН **********, Л. Г. С.,

ЕГН **********, Д. Г. Т., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на „Топлофикация София“ ЕАД- „Термокомплект“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5