Решение № 1642 от 09.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. Плевен, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430102193 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Т. Б. А. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 361,58 лева за консумирана топлинна енергия, от които 334,92 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2021 г., както и 26,66 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.05.2020 г. до 06.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с 1 определение по ч.г.д. № 200/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу което в срок е постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 9475, находящ се ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.

2

№ 200/2022 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 9475 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ 34,91 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 123,97 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 108,84 лева, сума за БГВ 120,32 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 34,55 лева. Твърди се, че в имота на ответника има щранг лира, два ИРУ и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан и да му присъди разноски. Излага, че ответникът дължи сумите както като собственик на недвижимия имот, така и като наследник на ползвателя на същия В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Излага, че ищецът следва да докаже наличието а договор за доставка на ТЕ и, че е доставил същата, както и размерът на претендираните суми. Сочи, че в тежест на ищеца е да докаже и, начина на определяне на дължимите суми.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника поддържа отговора на ИМ. Излага, че ищецът следва да докаже претенцията си по размер.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 200/2022 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 334,92 лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01.03.2020 г. – 30.11.2021 г., 26,66 лева лихва за забава за периода 05.05.2020 г. до 06.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 14.01.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017 г. Въз основа на подаденото заявление е 3 издадена заповед за изпълнение № 110/17.01.2022 г., връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

Установява се от представените по делото НА за дарение на недвижим имот №56, том ХХІІ, дело №4456 от 1993 г на нотариус при ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, като майка му *** си е запазила правото на ползване.

От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.

Видно е от представения по делото Договор за включване в системата за индивидуално отчитане и приложенията към него, че между ЕТ „***“ гр.

Варна, в качеството на топлинен счетоводител и процесната топлонаснабдена абонатна станция, находяща се в ***, в качеството на клиент е сключен договор по силата, на който топлинния счетоводител е следвало да достави, монтира и експлоатира ИРУ, както и да извършва отчитане на същите.

Приобщено като доказателство по делото е и Удостоверение за наследници на ***, от което се установява, че нейн наследник е ответника по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и 4 ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния топлоснабден имот и е наследник на ползвателя на същия.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право /наследник на такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е 5 определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения имот, отчитана посредством ИРУ, за щранг лира, сума за БГВ, сградна инсталация и за дялово разпределение.

Установява се, че в топлоснабдения имот има монтирани водомер и щранг лира. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми, както и дали правилно са изчислени те.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.