Решение № 260080 от 15.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 163

Година 2020,15.10. Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На двадесети и девети юни Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав:

Председател:Антоанета Андонова –

Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар Цветанка

Арнаудова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 183 по описа за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Христина Иванова, с адрес на кантората град

София, ул. „Клокотница” № 2А,, ет. 8, бизнес сграда „Ивел“ е предявил искове против И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми:сумата от 30 251,23 евро,представляваща непогасена главница , дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 17875/18.12.2006 г. и сключени към него допълнителни споразумения, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата от 295,20 лева, представляваща нотариални такси. Твърди, че с ответниците е сключил договор за кредит HL 17875/18.12.2006 г. за покупка на недвижим имот, по силата на който е предоставил на ответниците-кредитополучатели сумата от 26 688 евро, а последните се задължили солидарно да отговарят както за връщане на кредита,така и за другите задължения ,включително дължими лихви, при условия и в срок съгласно договора.Заявява,че посочения кредит е бил усвоен от ответниците , с което ищецът е изпълнил поетото от него задължение.Уточнява ,че за обезпечаване на вземането, в негова полза е била учредена законна ипотека върху недвижим имот, представляващ: ателие № 37, ет. 5, площ от 55 кв. м., находящо се в жилищна сграда в гр. Поморие, в УПИ III-5070,както и че страните са постигнали договореност във всеки един момент от действието на договора, банката да има право едностранно да прехвърли вземанията си по него на финансови или нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация.Посочва,че на 30.03.2007 г. е прехвърлил вземанията си по процесния договор, заедно с всички обезпечения на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, поради което последния встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Сочи,че към договор HL 17875/18.12.2006 г. са били сключени осем допълнителни споразумения от дати: 15.10.2007 г., 14.09.2009 г., 28.06.2010 г., 30.09.2010 г., 31.05.2011 г., 21.12.2011 г., 28.11.2013 г. и 27.01.2017 г. Заявява се, че е уведомил ответниците за извършеното прехвърляне на вземането при сключването на допълнителното споразумение от 14.09.2009 г., както и с нотариални покани от 13.02.2019 г.Твърди,че по силата на клаузи от сключените допълнителни споразумения, страните са се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница. В следствие на така извършените капитализации на дълга, заявява,че отпуснатата от банката сума е станала в размер на 32 492,07 евро.Посочва,че ответниците са поели и задължението изцяло да покрият разноските, свързани с кредита и обезпечението към него.Твърди,че на

26.11.2009 г. „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД му е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит, заедно с всички обезпечения и други принадлежности.Сочи,че кредитополучателите са били уведомени за това прехвърляне при сключване на анекс от 28.06.2010 г., както и с нотариални покани от 13.02.2019 г. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.07.2018 г., заявява,че без да прекратява действието на договора, с нотариални покани от 13.02.2019 г., е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. Посочва всички изискуеми задължения по пера,като претендира две от тях,както и обезщетение за забава към едното.В молба ,в изпълнение на указания на докладчика,уточнява,че сумата от 30251,23 евро-главница по договора за кредит , е сбор от падежирала към 14.03.2019 год.-дата на лично получаване на нотариалните покани с обявена предсрочна изискуемост, главница от 426,71 евро /сбор от незаплатени вноски с падеж от 30.07.2018 год. до

28.02.2019 год./ и предсрочно изискуем остатък от главница след 14.03.2019 год. в размер на 28824,52 евро. Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ищецът „Юробанк България” АД е предявил при условията на обективно и субективно съединяване осъдителни претенции с правно основание чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 и чл.309а от ТЗ.

Ответниците И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. чрез пълномощника адв. Николай Славов с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Ген.Гурко“ № 18,ет.2 считат исковата претенция за недопустима, както и я оспорват по основание и размер.Намират за нищожни всички клаузи от допълнителните споразумения ,с които изтеклите лихви са капитализирани/приобщени към главницата/. Оспорват настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като посочват, че в общия размер на дълга неправилно са определени размерите на анюитетите и съдържащото се в тях съотношение между главница и възнаградителни лихви;в изпратените до тях нотариални покани, банката не е посочила ясно на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с неплащането на кои анюитетни вноски е обоснована тя.Така оспорват надлежно реализирано от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Считат, че до 30.07.2018 г. дългът им е погасяван неправилно и в нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като главницата и лихвите са погасявани в погрешни съотношения. Заявяват, че всички клаузи от допълнителните споразумения, с които са капитализирани изтеклите по кредита лихви са в нарушение на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради което са нищожни.

Посочва се, че с добавянето на изтеклите лихви към главницата значително е увеличен размера на дълга. Изтъква се факта, че кредитополучателите са физически лица, а не търговци, поради което клаузите, предвиждащи капитализиране на задължението са в противоречие със закона. На следващо място се акцентира на обстоятелството, че при редовен и обслужван дълг, ищецът е предприел действия по прехвърляне на вземането си по процесния договор за кредит на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД. Твърди се, че този договор за цесия, на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето, е нищожен като абсолютно симулативен.

Като аргумент в тази насока се посочва, че ищецът е продължил да води счетоводно задълженията по договора за кредит, като в периода 30.03.2007 г. - 30.07.2018 г. е продължил да получава и погашенията по кредита. Посочва се и обстоятелството, че цесионера не е вписал обезпеченото с ипотека вземане по реда на чл. 17, ал.1, б. „а“ от ПВ. Заявява се нищожност на цесионните договори и поради противоречието им с чл. 2, ал. 4 от ЗКИ и Регламент № 575/2013 г., като се подчертава, че предмет на цесията е прехвърляне на вземане, но не и право за преуреждане на отношенията по договора за кредит. На следващо място се прави възражение, че ответниците не били уведомени за извършената цесия, поради което сключените анекси не следва да ги обвързват. Твърди се още, че посочените цесии били нищожни и поради това, че били с невъзможен предмет, поради което се изключвала материалноправната отговорност на ответниците. Ответниците навеждат твърдения и за нищожност на договорни клаузи като неравноправни по смисъла на ЗЗП. За такива се сочат клаузите, предвиждащи изменение на дължимата възнаградителна лихва, предвид липсата на критерии и методология за нейното определяне; клаузите предвиждащи предпоставките за обявяване на кредите за предсрочно изискуем, относно олихвяването на главницата въз основа на базов лихвен процент, без посочване на обективни критерии за определяне на размера му; клаузите предвиждащи право на банката по всяко време едностранно да променя дължимите такси и комисионни по договора. Твърди се, че е налице недействителност на правоотношението по договора за кредит, тъй като липсва посочване на ГПР и погасителен план както по отношение на договора, така и по последващите анекси.В тази връзка се заявява, че дължима е само чистата стойност на кредита. В условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

С подадена в срок допълнителна искова молба, ищецът пояснява и допълва първоначалните си твърдения. Посочва , че процесните договори за цесия, към момента на подписването им, са сключени законосъобразно при гарантирана свобода на договаряне,като уточнява,че чрез договора за цесия, цесионерът е придобил вземането по договора за кредит и става кредитор на длъжниците, като има същите права каквито е имал и стария кредитор, включително и да се разпорежда с вземането, поради което подписаните допълнителни споразумения са напълно валидни. Заявява, че договора за цесия от 2007 не е симулативен, тъй като страните по него са постигнали съгласие и са желаели да бъдат обвързани от него. Твърди се, че ответниците са били надлежно уведомени за сключването на посочените договори, поради което те са породили действие и по отношение на тях. Заявява се, че с преструктурирането на дълга не са капитализирани изтекли лихви, тъй като към главницата не са прибавени просрочени задължения, а е извършено погасяване на тези просрочени задължения, чрез реално усвояване на допълнителни суми при сключването на допълнителните споразумения. Сочи се, че споразуменията са сключени по искане на ответниците /като са посочени и номерата на входираните от тях молби/, поради влошеното им финансово състояние, като предоговарянето е извършвано изцяло в тяхна полза, съобразени са индивидуалните им нужди и изисквания, така че да не изпадат в забава и да избегнат последиците й.

Оспорва се и твърдението на ответниците, че след капитализирането се стигало до неопределени и неопраделяеми лихвени проценти, като в тази връзка се посочва, че по всяко едно от споразуменията е уговаряна и дължимата лихва, като са предоставяни и погасителни планове, които ответниците са се задължили да получават. Кредиторът не разполагал с принудителен способ да принуди кредитополучателя да получи погасителните си планове, което той могъл да стори по всяко време и във всеки клон на банката. Относно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането се излагат съображения, че тя е надлежно обявена на ответниците, като в изпратените им нотариални покани е посочен размера на задължението както и телефон за контакт, на който те са можели да получат желаната от тях информация. По отношение на датата на настъпване на предсрочната изискуемост се посочва, че за такава се счита дата на получаване на нотариалните покани – 14.03.2019 г. На следващо място се прави оспорване на твърдението на ответниците за наличието на неравноправни клаузи в договора и анексите, отнасящи се до договорената възнаградителна лихва. Посочва се, че на кредитополучателя е била дадена възможност да се запознае с начина на образуване на избрания референтен лихвен процент и той не е възразил или предложил промяна в тези клаузи. Изтъква се обстоятелството, че съгласно клаузите на договора БЛП на банката не подлежи на договаряне, като той зависи от различи компоненти, чието изменение става по обективни причини, на които кредиторът не може да влияе. При настъпването на такива промени, изменения БЛП ставал незабавно задължителен и за двете страни, независимо дали изменението е в посока на увеличаване или намаляне. Наред с тава се посочва, че доколкото договорните лихви не са предмет на иска, а същия е предявен за вземане на ищеца за главница и нотариални такси, то клаузите за договорни лихви не следва да бъдат изследвани в настоящото производство. Оспорва се като неоснователно и възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на главницата и лихвите.

В подадения от ответниците допълнителен отговор на исковата молба, се уточняват твърденията им за нищожност на договора за цесия от 30.03.2007 г. и вследствие на това и на недействителността на сключените с

„Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, допълнителни споразумения. Изтъкват, че именно въз основа на последните, ищецът е определил размера на претендираната в настоящото производство главница и е приел, че са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че със сключването на процесните споразумения е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, тъй като „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД е финансова институция и не може да извършва същинска банкова дейност, каквато е предоговарянето на условия по заем, отпуснат от банка.