Решение № 147 от 03.06.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. М., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20241600500220 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435, ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на Г. И. С. против постановление за разноски по изпълнението, определени с покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 118/2024 г. на СИС при МРС.

Жалбоподателката Г. Ив. С. чрез адв. В. П. твърди, че не дължи на взискателя Община М. сумите, за които е бил издаден акт за установяване на задължения за местни данъци и такси, тъй като тя не е собственик на имота, за който са определени тези плащания. На взискателя е било известно, че действителни собственици на имота са В.Г. и С.Г., а жалбоподателката не е дала повод за завеждане на изпълнителното производство срещу нея, поради което не дължи и разноските по изпълнението. В поканата за доброволно изпълнение, която й е връчена, са включени разноски и държавна такса, затова тя моли да бъде отменено постановление за възлагане на разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението Община М. не взема становище.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, като е посочил, че не е компетентен да изследва дали съществува задължението, поради което е пристъпил към изпълнение чрез налагане на запор върху пенсията на жалбоподателката и е изчислил разноските и таксите, които тя дължи.

МОС като обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с доказателствата, 1 намиращи се по изп. д. № 1-118/2024 г. на СИС при МРС, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена от длъжницата по изпълнението в срока по чл.

436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Изпълнителното производство по изп. д. № 1-118/2024 г. е било образувано по искане на Община М. за събиране на местни данъци и такси за недвижим имот в гр. М., като е представен акт за установяване на данъчните задължения, съставен въз основа на декларация, подадена от жалбоподателката С. на 10 декември 1999 г.

Държавният съдебен изпълнител е образувал производство, наложил е запор върху пенсията на длъжницата и е изпратил покана за доброволно изпълнение, в която е описал задълженията по акта за установяване, както и разноските и таксите, които длъжницата дължи в изпълнителното производство. Поканата за доброволно изпълнение не е подлежащо на обжалване действие по изпълнението, но доколкото в нея е инкорпорирано постановление за възлагане на разноски, то следва да се приеме, че жалбата се отнася именно за този акт.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, като е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Основният довод за недължимост на разноските е твърдението, че С. не дължи въобще задължението на местни данъци и такси за недвижим имот по акта за установяване на данъчни задължения. Тя не е станала причина за образуване на производство срещу нея за събиране на чужд дълг, затова не дължи и разноски по същото. МОС намира, че е недопустимо в производство по обжалване действия на съдебния изпълнител да се контролира законосъобразност на изпълнителното основание или да се проверява дължимостта на дълга. Това може да стане в само в отделен процес. Ако жалбоподателката твърди, че не съществува изискуемо вземане срещу нея, то тя е следвало по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК да оспори акта за установяване на задължения, издаден от органа по приходите при Община М..

Влезлият в сила акт подлежи на принудително изпълнение, поради което законосъобразно е било образувано изпълнително производство, а от това се пораждат и задължения за такси и разноски по съдебното изпълнение. Липсват основания за отмяна на акта на държавния съдебен изпълнител относно разноските: те са възложени на длъжницата по изпълнението съразмерно на събирания дълг и отговарят на изискването на закона относно техния размер.

2

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението, което е неоснователно, затова и МОС го оставя безуважение. Спирането има обезпечителна функция и намира приложение при данни за евентуална основателност на жалбата, каквито в случая липсват.

На основание горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Г. И. С., против постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 118/2024 г. по описа на СИС при МРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изп. д. № 118/2024 г. по описа на СИС при МРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3