Решение № 5725 от 27.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5725 гр. Пловдив, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330110799 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Е. Н. А., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че като наследник на Н А С., ЕГН **********, починал в хода на процеса, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 359.62 лева – главница, (представляваща 1/3 част от общо задължение в размер на 1078.86 лева), представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.01.2020 г. – 12.09.2023 г. на водоснабден имот, находящ се в гр. П, ул. „Л“ №..; сумата в размер на 47.12 лева (представляваща 1/3 част от общо задължение в размер на 141.36лева) – обезщетение за забава за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.10.2022 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6881/09.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14247/2023 г. по описа на ПРС.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, в качеството й на наследник на 1/3 част, заедно с М. С С. и И. Н. С., на починалия в хода на заповедното производство Н А С., поч. на ...г., на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П, ул. „Л“ № ...

Наследодателят на ответницата, фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и потребителя се уреждали от публично известни общи условия.

Твърди се, че за периода 13.01.2020 г. – 12.09.2023 г., в качеството си на съсобственик на 1/3 ид.ч., на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П, ул. „Л“ № .., има задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на 1 канална вода в размер на 359.62 лева (представляваща 1/3 част от общо задължение в размер на 1078.86 лева).

За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 47.12 лева (представляваща 1/3 част от общо задължение в размер на 141.36лева), за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2023 г.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м.

Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14247/2023 г. по описа на ПРС, против Н А С., починал в хода на процеса и заместен от своите наследници М. С С., И.

Н. С. и Е. Н. А..

Заповедта по отношение на М. С. С. и И. Н. С. е влязла в законна сила.

Заповедта против ответника Е. Н. А. била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Оспорва, че наследодателя на ответника е имал качеството на „потребител“ на ВиК услуги досежно процесния обект на потребление за процесния период.

Възразява и, че ищецът е доставил в процесния имот посочените в исковата молба количествата вода, като оспорва начисленото потребление на услугата, предвид липсата на реално отчитане на измервателно устройство и поради неспазена процедура по служебно начисление на база месечно показание на стойност от по 10 куб.м. за конкретния обект.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П, ул. „Л“ №.. както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

2

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По делото не са ангажирани никакви доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване. От писмото на Община Пловдив, отдел „Местни данъци и такси“, се установява, че ответникът не е подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот.

Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството „потребител” е недоказана.

Изложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете като неоснователни.

В отговора на исковата молба е направено изрично възражение относно качеството на потребител на ответника /собственик/ползвател на имота/, като това обстоятелство е част от фактическия състав на вземанията, чието пълно и главно доказване се носи от заинтересованата страна – ищец.

Не се сочат доказателства от ищеца относно качеството на потребител на ответника на водоснабдителни и канализационни услуги, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. и § 1, т. 2 ЗРВКУ. Данни и документи в тази насока не бяха ангажирани.

Не се установява – ответникът да притежава право на собственост или ползване за конкретния имот, находящ се на процесния адрес, нито дали действително и фактически е ползвал същия с учредено вещно право за целия процесен период, за да дължи плащане на търсените суми за потребени услуги. Няма представено заявление до ВиК от негова страна за откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на негово име и в какво качество. Не се доказва качеството му на „потребител“ за исковия период като основен елемент от фактическия състав на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, тъй като не може да доведе до различен резултат.

За пълнота, следва да се посочи, че не се установяват и твърденията за начина на начисляване и предпоставките за служебно такова. В исковата молба се поддържа, че тъй като в имота на потребителя липсва водомер, месечното количество изразходвана вода е определяно съобразно чл. 23, ал. 5 ОУ. Ответникът, чрез особения представител оспорва 3 дължимостта на търсените суми в заявения размер. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по Тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства не бяха ангажирани.

Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Е. Н. А., с ЕГН **********, обективно съединени установителни искове, за признаване за установено, че като наследник на Н А С., ЕГН **********, починал в хода на процеса, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 359.62 лева – главница, (представляваща 1/3 част от общо задължение в размер на 1078.86 лева), представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.01.2020 г. – 12.09.2023 г. на водоснабден имот, находящ се в гр. П, ул. „Л“ №..; сумата в размер на 47.12 лева (представляваща 1/3 част от общо задължение в размер на 141.36лева) – обезщетение за забава за периода 12.03.2020 г. – 31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.10.2022 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6881/09.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14247/2023 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.