Решение № 880 от 25.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Бургас, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100501618 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по повод жалбата на на процесуалния представител на „Дженерали застраховане „АД,със седалище гр. София ,длъжник по изп.д. № 1569/2024 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова ,с район на действие -БОС ,срещу отказа на ЧСИ да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя ,обективиран в постановление № 24485/13.09.2024 г. по същото дело .

Представителят на взискателя оспорва жалбата ,като обосновава становище ,че присъденото адвокатско възнаграждение е в рамките на минималното такова по Наредбата за МРАВ .

В писменото си становище по чл. 436 от ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна .

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна .

Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен 1 лист по гр.д. № 2065/2022 г. по описа на БОС,с решението по което е осъден длъжникът „Дженерали застраховане „АД да заплати на И. Д. Г. сумата 4207,41 лв. –разноски ,направени за първоинстанционното разглеждане на делото и 3694,83 лв. – разноски пред въззивната инстанция.

След образуване на изпълнителното дело е изпратена ПДИ до длъжника ,връчена на 28.08.2024 г.,като с постановлението за образуване от 22.08.2024 г.

ЧСИ е приел за разноски в изпълнителното производство възнаграждението за адвокатски хонорар в размер на 750 лв.Тъй като в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане от длъжника , наложени са му запори на банковите сметки при ОББ АД и УниКредитБулбанк АД/доколкото с молбата за образуване на изп.дело взискателят е възложил на ЧСИ всички права ,изчерпателно посочени в чл. 18 ЗЧСИ,а и с молба от 12.09.2024 г. е поискал налагане на запор върху сметките на длъжника / . Постановлението за разноските е съобщено на длъжника заедно с ПДИ и с молба от 09.09.2024 г. длъжникът е поискал изменение на постановлението за разноски в частта за разноските за адвокатско възнаграждение ,като го намали .

Именно срещу отказа на ЧСИ да намали приетия по делото адвокатски хонорар ,обективиран в постановление от 13.09.2024 г. ,е насочена жалбата ,по повод на която е образувано настоящото дело

.

Междувременно ,тъй като по делото са постъпили суми за удовлетворяване на вземането на взискателя въз основа на наложения запор ,същият е вдигнат .

По отношение на размера на възнаграждението ,което следва да бъде присъдено ,следва да се посочи ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

2

Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Даденото с решението по преюдициалното запитване разрешение, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в

НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение.Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК минимален праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в НМРАВ, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Поради това, при разглеждане на релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението следва да се определи с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая има релевирано възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от противната страна и с оглед и на специална хипотеза за накърняването на добрите нрави , уредена в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, където е постановено, че уговореното адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано,предвид действителните процесуални действия ,извършени от адвоката на взискателя /подаване на молба за образуване на изпълнително дело и молба за налагане на запор върху сметките на длъжника /,фактическата и правна сложност на делото ,настоящият съдебен състав счита ,че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за изпълнителното дело е 400 лв. ,които длъжникът следва да бъде осъден да заплати .Това възнаграждение попада под хипотезата на чл. 10 т. 1 от НМРАЗ от 2004 г. ,определяща размера на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело ,както и в хипотезата на чл. 10 т. 2 от Наредбата-за 3 процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания

, ,тъй като определеното възнаграждение над тази сума е прекомерно ,доколкото други действия по делото /освен подаване на молба за образуване на изп.производство и молба за запор на банкови сметки /не са извършени .

Ето защо следва да бъде отменен обжалвания акт на ЧСИ ,имащ за предмет отказ да се намали адвокатското възнаграждение и приетият размер на съшия да бъде намален до размер от 400 лв..

Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление изх.№ 24485/13.09.2024 г. постановено по изп.д. № 1569/2024 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова ,рег. № 803 ,с район на действие -БОС

,с което отказва да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя И. Д. Г. ,ЕГН

**********,представляван от адв. Димитринка Радева от БАК,съдебен адрес – гр.Бургас ,бул.“Стефан Стамболов“ № 26,вх.А,ет.3 –адв. Д. Радева,прието с постановление от 22.08.2024 г. от 750 лв. на 400 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ :НАМАЛЯ присъденото с постановление от 22.08.2024 по изп.д. № 1567/2024 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова ,с район на действие БОС , адвокатско възнаграждение в полза на взискателя И. Д. Г. ,ЕГН **********,представляван от адв. Димитринка Радева от БАК,съдебен адрес – гр.Бургас ,бул.“Стефан Стамболов“ № 26,вх.А,ет.3 –адв. Д. Радева ,от 750 лв. на 400/четиристотин /лева .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5