Решение № 3658 от 20.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3658 гр. Пловдив, 20.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330114842 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу Д. А. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 707,86 лева, представляваща стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.06.2020 г. – 31.01.2023 г. за имот, находящ се в гр. П., ул.

"В.В." №..., с потребителски номер *****, както и сумата от 70,01 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2020 г. – 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.03.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1621/10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3533/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ граждански състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги 1 по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.06.2020 г. – 31.01.2023 г., в това си качество, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "В.В." №..., е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 707,86 лева. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, тъй като е собственик на имота в процесния период. Сочи се, че за потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Претендира се и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 70,01 лева за периода 31.08.2020 г. – 31.01.2023 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора с потребителски номер *****, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни Общи условия.

Потребеното количество предоставени ВиК услуги за процесния период било определено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото дружество, действащи за процесния период, при условията на липсващо измервателно средство. Предвид липсата на такова се начислявали количества вода съгласно Общите условия, като в настоящия случай било начислявано количество вода за двама обитатели по 5 куб.м или общо 10 куб.м. Посочва се, че вписаният водомерен номер 00103312813 в представените по делото карнети представлява системен номер към партидата на ответника и не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции.

Моли същите да бъдат уважени. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Д. А. А., чрез назначения особен представител адв. Ц. Т., със становище за неоснователност предявените искове. Възразява, че няма качеството потребител на предоставената от ищеца услуга, тъй като не е собственик или ползвател на водоснабдения имот за процесния период. В тази връзка се изтъква, че от извършена справка в Агенция по вписванията за периода 01.01.1991 г. – 20.05.2024 г. е видно, че за лицето Д. А. А. няма извършени вписвания, които касаят имот, находящ се на територията на гр.

2

Пловдив. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 3533/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 1621/10.03.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. "В.В." №..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. От представената по делото Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 052099/05.05.1998 г. на Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, се изяснява, че ответникът е вписан като собственик на ¼ ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. При това положение съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост върху ¼ ид. части от имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има 3 задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

На следващо място, по отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.

20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

В приложените по делото карнети е посочено, че в процесния обект е разположен водомер № 00103312813, но в исковата молба са изложени съображения, че вписаният водомер представлява системен номер към партидата на ответника и не е обвързан с фабричен номер на водомер, като отчетът в имота е бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Същата разпоредба е възпроизведена и в чл. 25, ал.

8 от ОУ. Касае се за служебно и извънредно начисляване на реално неизползвана вода само за постигане на цел - монтиране на измервателни уреди от максимален обем потребители на ВиК услуги /Решение № 8166/24.08.2007 г., постановено по адм. д. 4029/2007 г. по описа на Върховия административен съд/. Настоящият съедебен състав намира, че в случая тази хипотеза се явява неприложима с оглед естеството на сочения за водоснабден обект. Така от заключението на допуснатата СТЕ се установи, че при извършен оглед на процесния имот е констатирано наличие на двуетажна масивна жилищна сграда, изградена на груб строеж. Вещото лице е посочило, че в имота видимо отсъствали обитатели, като по данни на съседи ответникът 4 и семейството му пребивавали в чужбина и сградата не се обитавала. При това положение не може да се приеме, че в процесния имот действително е доставена питейна и отведена вода, за да възникне задължението на ответника за нейното заплащане.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна, доколкото ищецът не установи дали е доставял количество питейна и отведена вода, респ. неговото начисление. Предвид неоснователността на главната претенция, то и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, право на разноски има ответника. От същия не са представени доказателства за извършени такива, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.

Пловдив, ЕИК 115010670, срещу Д. А. А., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 707,86 лева, представляваща стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.06.2020 г. – 31.01.2023 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. "В.В." №..., с потребителски номер *****, както и сумата от 70,01 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2020 г. – 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.03.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1621/10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3533/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ граждански състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 6