Решение № 1150 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20211100902888 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ от синдика на „Н.Г.“ АД (н.) против „И-К.“ ООД и „Н.Г.“ АД з а обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от първия ответник прихващане, обективирано в Протоколи за прихващане с дата 01.08.2020г.;

31.10.2020 г..; 05.11.2020г. и 04.12.2020г. с насрещни вземания към „ Н.Г.“ АД/н./ до посочените в тях размери на по-малкото по размер вземане

Твърди се, че „Н.Г.“ е търговско дружество с основен (и единствен) предмет на дейност - „Организиране на хазартни игри". Ноторно известен бил фактът, че в резултат на законодателни промени от 18.02.2020 г., в сила от 22.02.2020 г., лицензът за дейността на търговеца е отнет, в резултат на което и търговската дейност на дружеството е била преустановена. С молба с вх.№26435 от 27.02.2020 г. длъжникът дружеството поискало откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, по която било образувано т.д.

№ 447/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав по което били допуснати предварителни обезпечителни мерки, и назначен синдик. По подадена от кредитор молба вх.№ 37770 от 21.4.2020г. (пратка №708822750/16.04.2020 г.) по чл. 625 от ТЗ, с прямо същото е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.01.2021 г. по т.д.№ 699/2020 г. на СГС, с което е определена начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020 г. и ищецът е назначен за негов синдик.

Същевременно, в периода до 17.07.2020г., първият ответник – „И-К.“ ООД се представлявал от лицето Д.Д.Г., което е и представляващ на несъстоятелното дружество (вторият ответник), считано от 04.08.2015г. и към момента на лишаването му от разпоредителна власт, в съответствие с Решение от 06.01.2020г. на СГС, VI-9 състав по т.д.

699/2020 г. След 17.07.2020г., като представляващ търговско дружество „И-К.“ ООД е вписан М.Д.Г.; Д.Д.Г. и М.Д.Г. са и съдружници в „И-К.“ ООД. От това следвало, че между лицата Д.Д.Г. и М.Д.Г. е налице свързаност, както в условията на § 1, т.1 от ДП на ТЗ, така и по т.4 от същата разпоредбата.

Твърди, че на 01.08.2020г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на насрещни задължения в размер 14 1

702,72 лева;

-на 31.10.2020г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 665,81 лева;

- на 05.11.2020г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 100,00 лева;

-на 04.12.2020г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 237,42 лева;

Така предприетите от страните действия не възпроизвеждали валидни правни действия, тъй като възникването и съществуването на отразените в тези протоколи за прихващане вземания на „И-К.“ООД не са безспорни.

С молба ПВ Вх. № 274899/05.02.2021 г., потенциалният кредитор - търговско дружество "И-К." ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

******* представлявано от М.Д.Г. — Управител, чрез Д.Д.Г. - пълномощник, е предявил в производството по несъстоятелност парична претенция, възлизаща общо в размер на 70 581,46, лв. За част от вземането, на стойност - 68 219.66 лв., се твърди наличие на облигационна връзка между страните, представляваща Договор за ползване и поддръжка на софтуер от 01.07.2015 г., ведно със съпътстващите го Споразумение от 20.02.2020 г.

Договора; 3 бр. Протоколи и Фактури с №№

2258/29.01.2020 г.;

2259/29.01.2020 г.;

2270/24.02.2020 г.; 2275/24.02.2020 г., 2283/31.03.2020 г. и 2286/31.03.2020 г. Претенцията е разгледана от синдика, който приемайки, че същата е недоказана по основание и размер я е включил в Списъка, изготвен по реда на чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ, същият обявен в ТР към на АВ. Срещу така изготвения Списък, кредиторът „И-К.“ ООД е възразил своевременно. Към момента на предявяване на исковата молба, процедурата по чл. 690 от ТЗ не е изчерпана, а паричните претенции на соченото основание остават спорни, тъй като липсва окончателно произнасяне на съда по несъстоятелността с акт по чл. 692 от ТЗ.

Синдикът твърди, че е налице основателно съмнение относно валидността на уговорките, достоверната дата при сключване на конкретно заявените договорни правоотношения, съответно - поемането и възникването на задълженията по главниците, същото създадено с оглед установената и заявена по-горе в изложението свързаност на лицата.

В случай, че съдът приеме, че вземанията на първия ответник са валидно възникнали и ликвидни, то твърди, че евентуалната тяхната изискуемост е настъпила в хода на висящо производство по несъстоятелност, и при наличие на мерки по реда чл. 629а от ТЗ вр. 635 ТЗ, като за валидността на извършените прихващания не е било спазено условието на чл. 645, ал.2 от ТЗ. Твърди още, че същите са относително недействителни по отношение на кредиторите, на основание чл.645, ал.3 ТЗ, тъй като са извършени след датата на откриване на производство по неъстоятелност по т.д. 699/2020г. на СГС, VI - 9 състав. Същевременно, състоянието на неплатежоспособност за „Н.Г.“ АД е била известна на първия ответник към момента на подписване на конкретните Протоколи.

Що се отнася до действията на несъстоятелния длъжник, обективирани в процесните Протоколи за прихващане - счита, че те също са недействителни, като в този смисъл твърди, че всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 645 ал. 4 от ТЗ са налице в процесния случай. Т.е. - прихващането като действия на длъжника е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която съгласно Решение № 260017 от 06.01.2021., СГС, ТО, VI- 9 състав е 27.02.2020 г. Втората темпорална предпоставка, предвидена в хипотезата на чл. 645 ал. 4 ТЗ, а именно прихващането да е извършено не порано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ също е изпълнена, тъй молбата по която е образувано т.д. №699/2020г. и във връзка, с която е открито производството по 2 несъстоятелност на втория ответник е с дата 21.04.2020 г.

Освен изложеното до тук, сочи, че прихващането е извършено и в противоречие, съответно - заобикаляне закона, тъй като е реализирано въпреки съществуващото ограничение на чл. 635, ал.1 вр. чл. 629а от ТЗ и доколкото подобно действие не е било съгласувано с назначения за процесния период като обезпечителна мярка временен синдик.

Ответникът „Н.Г.“ АД (н.) не е подал отговор и не взема становище по иска.

С молба от 30.01.2023 г. ответникът „И- К.“ ООД оспорва исковете като недопустими. Оспорва твърденията, че вземанията на дружеството спрямо първия ответник не са ликвидни и твърди, че към датата на процесните протоколи те са били съществуващи и изискуеми, и този факт е признат от другия ответника, видно от протоколите. Излага доводи в подкрепа, че са изпълнени условията за настъпване на последиците от материалноправното изявление за прихващане; че не е налице знание за наличието на неплатежоспособност на длъжника „Н.Г.“ и той не е разполагал с информация дали дружеството има забавени плащания. Вземанията са възникнали преди публикуването на §1 от ЗИД на ЗХ, а и този факт сам по себе си не означавал, че дружеството е неплатежоспособно съответно свръхзадлъжняло. В допълнение сочи, че дружествата не са свързани лица по см. на пар.1, ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от писмените доказателства, както и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Н.Г.„ АД (н.), че по подадена на 27.02.2020 г. молба от изпълнителния директор на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е образувано т. д. № 447/2020 на СГС, ТО VI-14 състав. Молбата е обявена по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с рег. №20200305182953. Установява се също, че по молба с вх.

№ 37770/21.04.2020 г. на кредитор на същото дружество за обявяване в несъстоятелност на дружеството е образувано производство по т. д. № 699/2020 на СГС, ТО VI-9 състав. С влязло в сила Определение № 2725 от 09.06.2020 г. е прекратено по-рано образуваното т.д № 447/2020 г. по описа на СГС, ТО VI- 14 състав, поради оттегляне на молбата за образуване на производството от длъжника.

Установява се от писмените доказателства, както и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника, че с Решение № 260017 от 06.01.2021 г. по т. д. № 699/2020 на СГС е обявена неплатежоспособност на „Н.Г.“АД и е определена начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020 г., открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на дружеството, постановено е започване на осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. За временен синдик е назначен Т. Н., който, съгласно Определение от 11.01.2021 г. по т. д. № 699/2020 г. на СГС, е встъпил в правомощията на 11.01.2021 г. С оглед на изложеното, и при изричната норма на чл. 649, ал.

1, изр. 1 ТЗ синдикът е самостоятелно процесуалноправно легитимиран да предяви предвидените в ТЗ специфични искове за попълване на масата на несъстоятелността.

Предоставената от закона възможност по чл. 649, ал. 1 ТЗ му придава процесуалното 3 качество на субституент – синдикът разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Процесуалната субституция е от категорията на процесуална суброгация. Процесуалното представителство на синдика се осъществява при спазване на чл. 660, ал. 3 ТЗ и по делото в тази връзка е представено копие от определение на съда от 30.12.2021 г. по т.д.№699/2020 г. на СГС, ТО VI – 9 състав и надлежни адвокатски пълномощни.

От представените по делото протоколи за прихващане на вземания при изплащане на задължения и писмените доказателства – фактури, е видно, че между ответниците са възникнали и съществували облигационни правоотношения, възоснова на договор от 01.07.2015 г.и наемни договори за отдаване под наем на МПС. Видно от заключението на вещото лице (с допълнение от 03.04.2023 г.) и изявленията му в съдебно заседание, задълженията на ответника „Н.Г.“ АД (н) към „И- К.“ ООД (стр.3 и стр.4) са формирани от неплатени фактури за наем, автомивка, паркинг на автомобили и са съществували и осчетоводени по счетоводна сметка 4011 – Доставчици партида на „И-К.“ Ад и по сметка 4111-клиенти по партида на „И-К.“ ООД. Вещото лице със заключението си установява, че всички извършени прихващания по процесните протоколи между взаимни вземания и задължения на ответниците са осчетоводени и при двамата ответници и счетоводните записвания напълно си кореспондират. От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява също, че осчетоводяването е извършено на съответните дати, посочени като дати на съставяне на протоколите, поради което и съдът приема, че протоколите са съставени именно на посочените в тях дати.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 645, ал. 1, изр. първо ТЗ кредиторът може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането им е било изискуемо. Изявлението за прихващане се отправя до синдика – ал.2 Погасяването на задължения чрез прихващане може да бъде атакувано само чрез исковете по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, които имат специален характер за този вид погасителен способ, в този смисъл е определение № 197 от 14.04.2021 г. по т. д. № 1170/2020 г., ТК, ІІ отд. на ВКС. Предявяването на исковете е допустимо единствено в периода след откриване на производството по несъстоятелност до прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт (определение № 394 от 29.07.2016 г. по ч. т. д. № 1457/2016 г., II т. о., ВКС), като тази предпоставка относно наличие на висящо производство по несъстоятелност също е налице. Спазен е и преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ.