Определение № 2654 от 27.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2654 гр. София, 27.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002101713 по описа за 2025 година

Производството е по чл.307 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260167/ 11.11.2024 г. на Б. Д. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 198/15.07.2019 г. по гр. д. № 972/2017 г. на Костинбродския районен съд, потвърдено с решение № 260085 от 06.11.2020 г. по в. гр. д. № 933/2019 г. на Софийския окръжен съд.

Молителят твърди, че атакуваното решение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу С. Б. Н. и Д. К. /гражданин на Гърция/ иск по чл.108 ЗС за собственост на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] и на построените в него сгради, влиза в противоречие с решение от 04.07.1983 г. по гр. д. № 195/1983 г. на Костинбродския районен съд.

Поддържа, че спорният имот бил съсобствен при равни квоти между неговия наследодател Д. А. Н. и наследодателя на С. Б. Н. – Б. Н. А.. С влязлото в сила решение по гр. д. № 195/1983 г. на Костинбродския районен съд ползването на имота било разпределено между съсобствениците. Счита, че след смъртта на Б. А. неговата дъщеря С. Б. не е придобила 1/2 ид. част от имота по наследство, както и че самият той е собственик на целия имот. Тезата му се изяснява при сравнение с поддържаната от него позиция в инстанциите по същество – че след смъртта на Б. А. неговото пожизнено право на ползване върху имота се е погасило и собствеността се е концентрирала в другия съсобственик – молителя Б. А.. Затова прехвърлителната сделка между С. Б. Н. и Д. К. не е произвела вещен ефект.

По тази причина молителят счита, че е налице противоречие между решението по гр. д. № 172/2017 г. на Костинбродския районен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.108 ЗС, и решението от 04.07.1983 г. по гр. д. № 195/1983 г. на Костинбродския районен съд по чл.32, ал.2 ЗС.

1

Ответниците в производството С. Б. Н. и Д. К. не вземат становище по молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за отмяна за процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.

Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, се подава в тримесечен срок, считано от влизане в сила на последното решение. В настоящия случай решението по чл.32, ал.2 ГПК е влязло в сила през 1983 г., а решението по чл.108 ЗС – на 24.10.2022 г., когато е изтекъл едноседмичният срок за обжалване на определение № 2039 от 29.07.2021 г. по в. ч. гр. д. 1433/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Костинбродския районен съд за връщане на касационната жалба на Б. Д. А. срещу решението по чл.108 ЗС.

По-късно постановеното решение по чл.108 ЗС е влязло в сила на 24.10.2022 г. и тримесечният срок за подаване на молба за отмяната му по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е изтекъл на 24.01.2023 г. Молбата за отмяна е подадена на 11.11.2024 г. и като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 260167 от 11.11.2024 г. на Б. Д. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 198/15.07.2019 г. по гр. д. № 972/2017 г. на Костинбродския районен съд, потвърдено с решение № 260085 от 06.11.2020 г. по в. гр. д. № 933/2019 г. на Софийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2