Решение № 24 от 12.03.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 363/2023
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. гр.Велинград, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200363 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0367-001025/07.12.2023г., издадено от ВПД Началник РУ – Велинград при ОДМВР - Пазарджик – Б.Т., с което, на основание чл.53 от ЗАНН, на Г. К. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за твърдяно осъществяване на административнонаказателния състав на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление - при съображения, че с него е санкционирано физическо лице за нарушение, вменено му като извършено в качеството на юридическо лице, като същевременно се поддържа, че грешно квА.фицираното от административнонаказващия орган деяние представлява и маловажен случай.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
1
На 02.11.2023г. в гр. Велинград полицаите К. С. и А. Г. спират за проверка л.а.
„Ауди – А6“ с рег. № РА7446КС, управляван от Г. К. Г. и собственост на „ДЖИЕСДЖИ 75“ ЕООД. При проверката служителят на реда С. установява, че в автоматизираната информационната система и в сайта на Гаранционен фонд липсват данни за вА.дна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила.
Поради това на водача е съставен АУАН Серия GA № 1101839 от 02.11.2023г. в който ясно е описано, че е съставен на Г. Г. в качеството му на физическо лице – за нарушаване на чл. 638, ал.3 от КЗ. По повод този АУАН административнонаказващият орган издава обжалваното наказателно постановление, в което обаче описва нарушението като такова на чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, вменявайки на физическото лице отговорност като за юридическо лице, собственик на автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 23-0367-001025/07.12.2023г. - оригинал; Акт за установяване на административно нарушение № 1101839 от 02.11.2023 г., Справка за нарушител/водач Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., Получено писмо с вх. № 925/ 06.02.2024 г. от Гаранционен фонд ведно със Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ по рег. № РА7446КС;Справка от гаранционен фонд за застраховка Гражданска отговорност към дата 01.11.2023 г. за МПС с рег. № РА7447КС и към дата 02.11.2023 г. – 16:14:00 часа, показанията на свидетеля К. С..
От показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира като ясни, логични и вътрешно непротиворечиви, се установява, че именно Г. Г. е управлявал моторното превозно средство, за което е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Че конкретният лек автомобил е бил чужда собственост (на юридическо лице) и действително за него е нямало вА.дна застраховка се установява от писмо с изх. № 1000-19 от 05.02.2024г., на Гаранционен фонд и приложената към него Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд за дати 01. и 02.11.2023г.
При така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Съставеният АУАН отговаря по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, но при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение касателно разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН. Съгласно последните – постановлението трябва да съдържа съответно „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“ и „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“. Административнонаказващият орган е пренесъл от съответния 2
АУАН обстоятелствата по приетото от актосъставителя за извършено нарушение, но е посочил и описал като извършено съвсем друго нарушение с различна квА.фикация – не отразеното в акта по чл. 638, ал.3 от КЗ (със субект физическо лице), а такова по чл.
638, ал.1, т.2 от КЗ, субект на каквото може да е само ЕТ или юридическо лице. Явно несъобразявайки разликата в правосубектността, и наказвайки физическо лице с „имуществена санкция“, каквато се предвижда само за юридическите лица, административнонаказващият орган е съставил вътрешно противоречиво постановление, което във всеки случай не съответства на законовите норми, а и с неяснотата си ограничава правото на защита на наказания. Ето защо същото подлежи на отмяна.
При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 500лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в брой от жалбоподателя на 11.12.2023г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0367-001025/07.12.2023г., издадено от ВПД Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на Г. К. Г. с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3