Присъда № 42 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 42/19.06.2025г. по НОХД № 1144/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Спрямо подсъдимата И. Л. Ч. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. чл.343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че е на 13.09.2021г., около 08:50 часа, в гр.Раковски, обл.Пловдив, на ул. „6-ти септември“ срещу сграда с административен адрес № ***, при управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо-307 СВ“ с рег.

№ ****, в посока от север на юг, е нарушила правата за движение, а именно:

– чл.5 ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) – като водач на пътно превозно средство с поведението си е създала опасности и пречки за движението и поставила в опасност живота и здравето на К. М. М., ЕГН **********;

- чл.20 ал.1 от ЗДвП - като водач не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявала;

- чл.21 ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство от категория „В“ се е движила със скорост от 59 км/час, с което е превишил с 9 км/час разрешената скорост за движение в населено място и по непредпазливост е причинила смъртта на К. М. М., ЕГН ********** от ****, като след деянието е направила всички възможно за оказване помощ на пострадалата.

За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск. По делото са конституирани като частни обвинители против подс. Ч. пострадалите А. Ч. Ч., Й. Ч. М. и Т. Ч. А..

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимата И. Л. Ч. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по обвинителния акт. Според прокурора е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода около средния, предвиден в закона размер, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да отложено по реда на чл. 66 от НК с подходящ изпитателен срок. Прокурорът намира, че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в размер равен на определеното основно наказание. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимата, а вещественото доказателство – 1 бр. СД следва да остане по делото.

Повереникът на пострадалите А. Ч. Ч. и Т. Ч. А. – адв. Д. се 1 солидаризира със заявеното от държавното обвинение относно правната квалификация на деянието, неговото авторство и вина. Акцентира на установеното в САТЕ превишаване на разрешената за този участък от пътя скорост на движение от подсъдимата при управление на МПС, несъобразяването й с наличието на пътното платно на уязвим участник в движението, както и тежкият съставомерен резултат – смъртта на едно лице, което е в причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимата. Счита, че заявеното от подсъдимата, че не се смята за виновна означава, че по отношение на същата не е постигнат в пълна степен превъзпитателен ефект.Съгласен е с поисканото от обвинението приложение на чл.66, ал.1 от НК при евентуална осъдителна присъда. Претендира разноски.

Повереникът на пострадалата Й. Ч. М. – адв. М. К. – Х. подкрепя казаното от адв. Д.. Също сочи субективното отношение на подсъдимата, а именно, че не се чувства виновна, с което показала, че не е постигната целта на привилегированата процедура, по която протича делото и може би не заслужава благоприятното решение което ще получи. Иска подсъдимата да бъде лишена за един по-дълъг период от право да управлява МПС, както и максимално високо условно наказание – три години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимата – адв. Ш. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Адв. Ш. изтъква незначителното превишение на разрешената за движение скорост, както и че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата К. М.. Сочи, че пострадалата е била с влошено здравословно състояние и съпътстващи заболявания. Акцентира на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липсата на установени нарушения на ЗДвП, обстоятелството, че към момента подсъдимата е бременна. Пледира за признаване на подсъдимата за невинна, алтернативно, смята че са налице основанията за приложение на чл.55 от НК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на поверениците на гражданските ищци.

Подсъдимата Ч. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същата се присъединява към казаното от защитника си и изразява съжаление за стореното.

В последната си дума моли съдът да постанови най-справедливото наказание.

Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата И. Л. Ч. е родена на **** г. в ****, живуща в гр.Р., обл.П., б., б. гр., със средно специално образование, работеща, омъжена, неосъждана.

2

Подс. Ч. е правоспособен водач от ****** г. (л.23 т.2) с придобита категория за управление на МПС – „В“ и „М“. Към момента на случилото се същата е притежавала свидетелство за управление на МПС № ***** издадено на **** г. с валидност до ***** Съгласно представената справка за нарушител-водач, обвиняемата притежава 26 контролни точки и не попада в хипотезата на чл.157 ал.4 от ЗДвП - съгласно която „водач на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност“. До момента на извършване на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, по отношение на подсъдимата няма съставяни актове, фишове и ПАМ по ЗДвП и по ППЗДвП и няма издадени наказателни постановления.

Към м. септември 2021г. подс. И. Л. Ч. управлявала лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 СВ“ с peг. № ****, собственост на ***** – Н. Й. М.

По това време работела по трудов договор в дружество ***** като ******.

Към м.септември 2021 г. К. М. М. била ** и живеела сама на адрес ****, обл.П, ул. ***** № ***. По това време тя притежавала електрическа четириколесна количка със седалка (ППС с ел.задвижване) - инвалиден скутер „Shoprider“, червен на цвят, без регистрационен номер. С тази количка М. се придвижвала по улиците на града, когато имала необходимост.

На 13.09.2021 г. към 05:30 часа обвиняемата излязла с колата на ***** – л. а. „Пежо 307 СВ“ с peг. № **** от дома си в гр.Р., ул. ***** № *** и откарала ***** в ****. Около 08:30 часа потеглила от **** в посока ****.

Времето било сухо, ясно и топло. Малко преди 09:00 часа навлязла с управлявания от нея автомобил в кв.“С. в ****. Когато стигнала центъра на квартала, завила на дясно в посока футболното игрище. После продължила по улицата и не след дълго се включила в ул. „6-ти септември“ в посока дома си, като управлявала автомобила в посока от север на юг, в дясната лента по посока на движението си. В тази част улицата била с ширина 6 метра с по една лента за движение във всяка посока, с видима, прекъсната разделителна линия. Асфалтовата настилка била равна, без неравности и суха.

На 13.09.2021г. К. М. М. била в дома си. Този ден била облечена с тъмни дрехи - черна жилетка, черна шапка и черен клин. След 08:00 часа излязла от дома си като управлявала електрическата количка. Около 08:45 часа с управлявната от нея количка се намирала на ул. „Шести септември“ и се движела с включени светлини в посока от юг на север, в дясната лента по посока на движението си.

В близост до сграда с административен адрес: ****, ул. „Шести септември“ № 9 било организирано Т-образно кръстовище с къса улица, която имала връзка с ул. **** където живеела пострадалата.

Около 08:50 часа двете превозни средства – лекият автомобил, управляван от подс. Ч. и четириколесната ел.количка управлявана от пострадалата, приближили посоченото по-горе кръстовище. В тази момент подсъдимата управлявала лекия автомобил със скорост от 59 км/час.

3

Когато управляваният от подсъдимата автомобил бил на около 66 м. от мястото на удара (или около 4,1 сек.) за нея, като водач се открила видимост към електрическото превозно средство, управлявано от пострадалата. В този момент електрическото превозно средство се движело в насрещната лента, успоредно на платното и не е съществувала пресечна точка между траекториите на движение на автомобила и електрическото превозно средство. Според заключението на Комплексната АТЕ и СМЕ в този момент водачката на л.а. „Пежо 307“ би имала техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движела със скорост по-малка от 80 км/ч., тъй като дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила с посочената скорост била 65 м.

Когато управлявания от обвиняемата лек автомобил бил на около 32 - 33 м. преди мястото на удара, К. М. М. с електрическо превозно средство предприела маневра - завой наляво, в посока ул. „Отец Паисий“. Подсъдимата реагирала, като екстрено задействала спирачната система. Въпреки тази реакция, след около 2,12 сек., настъпил удар, който бил неизбежен (според заключението на Комплексната АТЕ и СМЕ). Ударът настъпил в предна лява част на л.а. „Пежо 307“ и в дясната страна на електрическото превозно средство. След удара л.а. „Пежо 307“ се установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието. Следа удара електрическото превозно средство се установило на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието. Според заключението на комплексната АТЕ и СМЕ, ако водачката на л.а. „Пежо 307“ - И. Л. Ч. се е движела със скорост от 50 км/ч. е имала техническа възможност да избегне удара и възможност да спре автомобила преди мястото на удара от момента, в който е реагирала. К. М. М. паднала от превозното средство на пътното платно, перпендикулярно с лице към асфалтовата настилка и с крака към края на улицата.

След като установила автомобила на място, подсъдимата веднага слязла от него и отишла до падналата М. и се опитала да разбере как е, тъй като пострадалата искала да става. След това извадила телефона си с намерение да се обади на тел.112, но не успяла, тъй като батерията й била паднала. Тогава видяла, че към нея идва една жена, установена впоследствие като М. Г. М. и я помолила да се обади за помощ, но тя също нямала телефон в себе си. От съседните къщи започнали да излизат и други граждани, като на тел. 112 се обадил С. П. Г. Сигналът бил препратен на ЦСМП, филиал – Р. и на **** – П. Не след дълго на мястото на произшествието пристигнал дежурен автопатрул в състав *** Г. Т. и *** Н. М., а след това медицински екип с *** К.

Ф. *** Т. изпробвал подсъдимата за наличие на алкохол и за наркотици в кръвта с полеви тестове, които дали отрицателни резултати. К. М. М. била откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.П. и била приета в „Интензивно отделение“. На 16.10.2021г., поради влошаване на дихателните й функции, била преместена в КАИЛ, където на ***** г. починала.

4

Полицаите запазили произшествието, на което по-късно бил извършен оглед. За ориентир №1 на огледа бил приет метален стълб-лампа, който се намира на 1,5 м. западно от западния край - граница на уличното платно.

Бил изготвен и констативен протокол за ПТП. Свидетелството за правоуправление на подсъдимата не било отнето.

Назначената съдебномедицинска експертиза дава заключение, че при огледа и аутопсията на трупа на К. М. М. било установено:

Микроскопски и макроскопски данни за септично състояние и полиорганна недостатъчност - септична слезка, декубитална (пролежна) рана в опашната област с флегмонозно възпаление на меките тъкани в дълбочина, наличие на 1000 мл. течност в гръдната кухина, наличие на асцит 500 мл. в корема, тубулна некроза в бъбреци;

Травматични увреждания - счупвания на двете бедрени кости, счупване на двете кости на дясна подбедрица, счупване на шийката на дясна раменна кост, охлузване на носа, охлузвания на лява скулна област, охлузване на брадичката, кръвонасядане на лява подбедрица, кръвонасядане на дясна мишница;