Решение № 115 от 15.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Монтана, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20251600100522 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от Б.К. против „Е.М.“ ЕООД.

Ищецът Б.К. твърди, че срещу него са били издадени заповед по чл. 417 от ГПК от 10.10.2015г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 406/2015 г. по описа на PC - *, по силата на които е осъден да плати на „ОББ“ АД следните суми:

19 442.43 лева - главница дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума. считано от 05.08.2015 г. до окончателно изплащане на вземането;

1175.15 лева договорна лихва за периода от 10.03.2013 г. до 04.08.2015 г.;

7392.54 лева наказателна лихва за периода от 10.03.2013 г. до 04.08.2015 г.;

560.20 лева държавна такса и

1140.18 лева адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 690/2015 г. по описа на ЧСИ М. И., по което ответникът „Е.М.“ ЕООД бил конституиран като взискател поради извършена цесия. С постановление от 14.02.2020 г. изп. д. № 690/2015 г. било прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното изпълнително действие по делото е било извършено на 09.12.2015 г. и в продължение на повече от 2 години взискателят „Е.М.“ ЕООД не е поискал 1 извършването на други изпълнителни действия.

През 2025 г. е образувано ново изпълнително дело пред ЧСИ М. И. - изп. д. № 259/2025г., въз основа на същия изпълнителен лист. За времето от 09.12.2015 г. (датата на последното предприето изпълнително действие по изп. д. № 690/2015 г.) до 21.01.2025г. (датата на депозиране на молба за образуване на изп. д. 259/2025 г., в която е направено искане за предприемане на изпълнителни действия) ответникът не е предприемал никакви изпълнителни действия за събиране на вземането си, които да прекъсват или спират давностния срок, поради което вземането е погасено по давност.

Ищецът моли да се призане за установено, че вземането по изпълнителен лист, издаден на 10.10.2025 г. по ч. гр. д. № 406/2015 г. на РС – *, не съществува. Претендира и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД, представлявано от управителя Т. В., взема становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че още с подаване на молбата за образуване на изп. д. № 259/2025 г. взискателят е посочил изпълнителен способ и е поискал предприемане на изпълнителни действия, с което давността е била прекъсната. Изразява становище, че вземането по заповедта за изпълнение се погасява с изтичане на 5-годшна давност, а ищецът не посочва кога е получил заповедта, следователно не може да се установи кога тя се е стабилизирала, за да се прецени от кога започва да тече давностният срок. Излага и доводи, че прекратяването на първото изпълнително дело на основание чл. 433, т. 8 от ГПК не влияе на давността.

Двугодишното бездействие на взискателя по изпълнението е без правно значение за давността. Позовава се на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, съгласно който по време на извънредното положение, обявено от НС на 13 март 2020 г. и продължило до 21 май 2020 г., давност не е текла. През този период от два месеца и осем дни давността е спряла.

Развива и довод, че искът за обявяване на вземането за несъществуващо е неоснователен, защото, дори да е изтекла давността, то вземането продължава да съществува, погасена е единствено възможността на кредитора да го събере принудително. Материалното право продължава да съществува, затова искът е неоснователен.

Ответникът моли искът да бъде отхвърлен и съдът да присъди деловодни разноски.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Срещу ищеца Б. К. на 10 октомври 2015 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на „ОББ“ АД по ч. гр. д. № 406/2015 г. по описа на РС – *. На 12 октомври 2015 г. е издаден и изпълнителен лист за сумите по заповедта: 19 442.43 лева - главница дължима по договор за предоставяне на 2 потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума. считано от 05.08.2015г. до окончателно изплащане на вземането;

1175.15 лева договорна лихва за периода от 10.03.201Зг. до 04.08.2015г.; 7392.54 лева наказателна лихва за периода от 10.03.201Зг. до 04.08.2015г.; 560.20 лева държавна такса и 1140.18 лева адвокатско възнаграждение.

По молба на „ОББ“ АД от 14 октомври 2015 г. частният съдебен изпълнител М.

И. е образувала изпълнително дело № 690/2015 г. срещу длъжника Б.К. за събиране на паричното вземане.

В хода на изпълнителното производство на 29 октомври 2015 г. е бил наложен запор на дружествени дялове, притежавани от Б. К., а на 13 ноември 2015 г. е наложен запор на банковата му сметка в „У.Б.“ АД. Съдебният изпълнител е наложил на 19 ноември 2015 г. и запор на трудовото му възнаграждение при работодателя „Д.“ ООД.

С молба от 5 януари 2017 г. взискателят „ОББ“ АД е направил искане за проучване на имотното състояние на длъжника и ако се установят вземания на длъжника, то ЧСИ да наложи запор върху тях.

На 19 юни 2018 г. поради осъществена цесия на вземането като взискател на мястото на „ОББ“ АД е било конституирано „Е.М.“ ЕООД. С молбата си за конституиране новият взискател не е заявил искания за извършване на изпълнителни действия.

В продължение на две години взискателят „Е.М.“ ЕООД не поискал извършване на изпълнителни действия за събиране на дълга, поради което на основание чл. 433, т.

8 от ГПК ЧСИ М. И. е прекратила изпълнително дело № 690/2015 г. с постановление от 14 февруари 2020 г.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД е подал на 21 януари 2025 г. молба за предприемане н апринудително изпълнение срещу ищеца Б. К. въз основа на същия изпълнителен лист за събиране на същото вземане и е било образувано изп. д. № 259/2025 г. по описа на ЧСИ М. И..

При така установените факти МОС намира предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК за основателен.

С издаването на заповед за изпълнение и поради това, че тя не е била оспорена, е установено съществуването на вземане на „ОББ“ АД против Б. К. в размерите, посочени в заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Със стабилизиране на заповедта започва да тече 5-годишен давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД. Взискателят е пристъпил към изпълнение с образуването на изп. д. № 690/2015 г., и с това действие съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.

Всяко изпълнително действие, осъществено от съдебния изпълнител в рамките 3 на изпълнителния процес, прекъсва давността. Такива действия, извършени по изп. д.

№ 690/2015 г. са налагането на запори върху банкова сметка, трудово възнаграждение и дружествени дялове на длъжника Б. К., което е станало през 2015 г. С молбата си от 5 януари 2017 г. тогавашният взискател „ОББ“ АД е заявил искане за ново действие – налагане на запор, ако се открият вземания на длъжника. Този акт на взискателя е от категорията на прекъсващите давността, защото посочва изпълнителен способ и заявава искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия.

От 5 януари 2017 г. до подаването на молба на 21 януари 2025 г., когато е поискано започване на ново изпълнително производство, са изтекли осем години и 16 дни, следователно процесното вземане е погасено подавност.

В периода след 5 януари 2017 г. до образуването на новото изпълнително дело на 21 януари 2025 г. е имало един период от 2 месеца и осем дни, през който с решение на НС е било обявено извънредно положение и по силата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение в този период давност за вземанията не е текла. Изключването на този период от два месеца и осем дни от изтеклия срок от последното изпълнително действие до образуването на второто изпълнително производство не води до извод, че давността не е изтекла. Започналата да тече давност на 6 януари 2017 г. е спряла на 13 март 2020 г. До този момент са изтекли 3 години, 2 месеца и 7 дни. Мораториумът е отменен считано от 21 май 2020 г. и от този момент е продължило течението на давността. Петгодишният период е изтекъл след още 1 година, 9 месеца и 23 дни или на 16 март 2023 г. Новото действие, прекъсващо давността, е осъществено на 21 януари 2025 г. с подаване на молба за образуване на ново изпълнително производство, т.е. след изтичането на петгодишната давност.

Основателни са твърденията на ответника, че прекратяването на първото изпълнително дело поради двугодишното бездействие на взискателя не влияе на давностните срокове. С постановлението за прекратяване ЧСИ е констатирал настъпването на една последица, която законът свързва с поведението на взискателя – изгубването на интерес от продължаване на изпълнението в период от две години.

Само по себе си прекратяването на основание чл. 433, т. 8 от ГПК не влияе на давността. Като последица от прекратяване на изпълнението на това основание взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по прекратеното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнениетопоради бездействие на взискателя е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение (така ТР № 2/2024 г. по т. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС). С образуването на ново изпълнително производство настъпва ново прекъсване на давността, но в случая това ново искане за 4 предприемане на изпълнителни действия е осъществено след като вземането вече е било погасено по давност. Давността е започнала да тече от последното изпълнително действие по изп. д. № 690/2015 г., а това е искането от 5 януари 2017 г., и е изтекла на 16 март 2023 г.

Искът е основателен и следва да се уважи. Аргументите на ответника, че с изтичането на давността материалното право на кредитора продължава да съществува, са теоретично правилни, но не обосновават тезата му за неоснователност на иска.

Специалният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК дава защита на длъжника, когато след издаване на изпълнителното основание възникнат нови факти, погасяващи задължението му. Предмет на иска е липсата на правото на принудително изпълнение за паричните притезания по изпълнителния лист.

С настъпване на давността кредиторът запазва своето материално право да получи плащане, но е лишен от възможността да се удовлетвори чрез принудително изпълнение (т. е. да получи съдействие от държавата за събиране на дълга), което означава, че длъжникът вече не дължи изпълнение. Именно това се установява със сила на пресъдено нещо между страните по иска с правно основание чл. 439 от ГПК.

На основание чл. 78 от ГПК на ищеца се дължат разноските, направени в процеса, а те възлизат на 25,56 евро държавна такса. Ищецът е представляван от адвокат Б. при условията на чл. 38 от ЗА, поради което ответникът дължи възнаграждение на пълномощника, което съдът определя при съобразяване критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗА и във връзка с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа на 457,20 евро

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „Е.М.“ ЕООД, ЕИК*, представлявано от управителя Т.В., със седалище гр. * *, ж.к. „*“ *, ул. „* *“ №*, *, вх.

*, ет. *, че Б.К., ЕГН **********, не дължи изпълнение по изпълнителен лист от 12 октомври 2015 г, издаден по ч. гр. д. № 406/2015 г. по описа на Райноне съд – * за следните суми:

19 442.43 лева – главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2015 г. до окончателно изплащане на вземането;

1175.15 лева договорна лихва за периода от 10.03.2013 г. до 04.08.2015 г.;