Решение № 375 от 13.09.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 722/2021
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 13.09.2022
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Ивелина Солакова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т.3, пр. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 214 · Наказателен кодекс
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 301 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл. 321, т. 6 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. В.Т., 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА в присъствието на прокурора Ил. Р. Бл. като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20214100100722 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
С исковата си молба ищцата П. Г. Н. твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г., по досъдебно производство (ДП) № 46/2015 г., по описа на СО-СП, пр. пр. № 434/15 г. на Специализираната прокуратура (СП), срещу нея е повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал.6 НК - за това, че за времето от месец ноември 2013 г., в гр. В.Т., се сговорила с повече от едно лице, да върши в страната до месец ноември 2015 г. престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага - а именно престъпления по чл. 282, чл. 301 и чл. 214 от НК. За посоченото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години (чл. 321, ал. 6 НК).
ДП № 46/2015 г. е било законосъобразно прекратено с постановление от 14.07.2021 г. на Специализирана прокуратура, в което изрично е посочено, че наказателното преследване срещу П.Н. се прекратява за конкретното престъпление, за което й е повдигнато неоснователно обвинение.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено на П.Н. на 15.07.2021 г. и е получено от последната на 19.07.2021 г. Така периодът, през който срещу П.Н. е било повдигнато обвинение според нея е близо пет години и пет месеца (от момента на Постановлението за привличане на обвиняем до датата на която П.Н. е получила законосъобразно Постановлението за прекратяване на наказателното производство).
Ищцата твърди, че е заемала длъжността Началник на Отдел „Селекция" в Дирекция „Контрол" в ТД на НАП - гр. В.Т.. Със Заповед № ЗЦУ-235/01.03.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП тя е временно 1 отстранена от служба на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, поради образуването на наказателно производство срещу нея, за посочените по-горе престъпления.
На 05.12.2016 г. ищцата подала до Изпълнителния директор на НАП заявление с вх. № 37797/05.12.2016 г., с което поискала да бъде възстановена на служба. Изпълнителният директор на НАП е отказал да се произнесе по заявлението, а мълчаливият отказ е отменен с Решение № 72/06.03.2017 г. по адм. дело № 6/2017 г. на Шести състав, Административен съд - гр. В.Т., оставено в сила с Решение № 9872 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 4408/2017 г. на Шесто отделение, ВАС. Така, за периода от отстраняването й от длъжност до подаването на заявлението за възстановяването й на работа, ищцата счита, че е претърпяла имуществени вреди, равняващи се на размера на неполученото от нея месечно служебно възнаграждение за този период.
Във връзка и по повод повдигнатото обвинение, проведеното наказателно производство, конкретните действия на прокуратурата и неоправдано дългата продължителност на това наказателно производство, дължаща се на дългото бездействие на тези органи, П.Н. твърди, че е претърпяла и тежки неимуществени вреди, проявили се и продължили през целия период от привличането й като обвиняем до получаване от нейна страна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а част от тях се твърди да се проявяват и след това. Със Заповед за задържане на лице от 24.02.2016 г. , в гр. В.Т., при зрелищна акция в жилището на ищцата (поради платен годишен отпуск), същата е задържана за срок от 24 часа.
Проведен е обиск на жилището й в присъствието на възрастната й майка и пред погледите на слисани съседи. След това е проведен обиск на служебния й кабинет в ТД на НАП гр.В.Т. пред другите служители и нейни колеги от териториалната дирекция. На същият ден е извършен и обиск в офиса на дъщерята на ищцата - Н.К., като са иззети множество вещи, включително компютърна техника и телефони. С Постановление от 25.02.2016 г., гр. В.Т., по ДП № 46/2015 г., по описа на СО-СП, пр. пр. № 434/15 г. на В. М. прокурор при СП, П.Н. е задържана за срок до 72 часа с място на изпълнение ОЗСА - ГДИН - гр. С., ул. „М", като е била конвоирана от ГДО „Охрана" гр.
В.Т., без да й бъде предоставена възможност да поддържа връзка със членовете на своето семейство и своята дъщеря. След изтичането на тези 72 часа П.Н. е била освободена в късните часове на денонощието без да и бъде предоставена каквато и да било възможност да организира предварително своя превоз от гр. С. обратно до гр. Г.О., където е нейното местоживеене и настоящ адрес и без да разполага с мобилен телефон или познато лице в гр.
С., при което да може да пренощува.
С постановления по ДП № 46/2015 г. на прокурор В. М. от 27.02.2016 г., гр. С., на ищцата е наложена мерки за неотклонение: забрана за напускане на пределите на страната и парична гаранция в размер на 10 000 лв., като сумата за гаранцията е внесена на 29.02.2016 г. Мерките за процесуална принуда са отменени с Постановление на прокурор В. М. от 20.11.2017 г., близо 21 месеца след налагането им.
По време на целия период на провеждане на наказателното 2 производство, от момента на привличането на П.Н. като обвиняем на 25.02.2016 г., до получаването на постановлението за прекратяването му на 19.07.2021г., ищцата твърди, че е претърпяла интензивни и продължителни емоционални страдания и дискомфорт, изпитвани във връзка с угрозата от налагане на наказание - лишаване от свобода до 6 години, упражнената процесуална принуда и наложените мерки за неотклонение; нарушена е неприкосновеността на личността й; ограничено е правото й на свободно придвижване за период от почти 21 месеца; напълно е сринат нейният личен, обществен и професионален живот; накърнени са нейните чувства, чест и достойнство; неимоверното количество стрес и напрежение, на които е била подложена, са довели до сериозното и дълготрайно влошаване както на психическото, така и на физическото й здраве; здравословното й състояние трайно и безвъзвратно се влошава до степен, застрашаваща живота й, а съществуващо, но овладяно към момента на привличането на ищцата като обвиняем нейно заболяване, прогресира неколкократно; нейната неработоспособност се увеличава прогресивно през близо четирите години и осем месеца, през които се провежда наказателното производство. Предвид това ищцата счита, че са налице всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно: Налице е обвинение в извършване на престъпление, като образуваното и проведено наказателно производство от Прокуратурата на Република България срещу ищцата е прекратено поради недоказаност на обвинението. В настоящия случай вредите, претърпени от ищцата се твърди да са вследствие на незаконосъобразното наказателно производство срещу нея, актовете (действия и бездействия) на органите на прокуратурата, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението около четири години и осем месеца след привличане на ищцата като обвиняем. Твърди се, че настъпилите за ищцата вреди, описани по-горе, имуществени и неимуществени, са в пряка и непосредствена причинна връзка с обвинението в извършване на престъпление и проведеното до прекратяването му наказателно производство.
В периода от отстраняването на ищцата от длъжност , до 05.12.2016 г., когато тя е подала до Изпълнителния директор на НАП заявление, с което е поискала да бъде възстановена на служба, тя твърди да е била лишена от своето брутно месечно служебно възнаграждение в размер на 1 660 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева). Отстраняването й от длъжност е било обусловено от действащата към този момент и обявената впоследствие за противоконституционна разпоредба на чл. 100, ал. 2 ЗДСл. Вследствие и по време на незаконосъобразното наказателно производство, ищцата твърди, че е претърпяла множество емоционални, морални, психически и физически страдания. Наложените и упражнени мерки за процесуална принуда, в т. ч задържанията до 24 и 72 часа, забраната за напускане на пределите на страната и мярката за неотклонение „Парична гаранция", накърняват неприкосновеността на личността и правото на свободно придвижване на ищцата за период от близо 21 месеца и са довели до допълнителен психически и физически дискомфорт, свързан и изпитван във връзка с тяхното изпълнение. В период, в който ищцата е останала без доходи, заради 3 временното й отстраняване от длъжност, по повод повдигнатото обвинение, заплащането на сумата от 10 000 лева, в изпълнение на наложената мярка за неотклонение „Парична гаранция“ довело до допълнителни затруднения, поводи за притеснение и смущение, и до влошаване на спокойствието в семейството й. Отделно, фактът, че след временното и отстраняване от длъжност, ищцата продължавала да има валидно служебно правоотношение, по което обаче, не получава никакво възнаграждение, а в същото време не е можела да започне друга работа, нито да получава обезщетение за безработица, на практика я лишило от конституционно установените и права на труд и достоен живот. Това предизвикало допълнителен стрес и чувство за непълноценност, както и постоянни терзания относно финансовата сигурност и стабилност на нейното семейство. Според ищцата за нея моралните вреди са били значително по-големи, тъй като точно в този момент се е грижела за своята болна майка, а в периода от повдигането на обвинението до прекратяването на наказателното производство, нейната дъщеря Н.К. ражда две деца. Липсата на възможност да окаже на дъщеря си финансова и емоционална подкрепа е нанесла трайни морални и емоционални вреди на ищцата. Ищцата е заемала много висока длъжност в държавната администрация, каквато на територията на цялата страна се изпълнява от още четирима души, а именно Началник на Отдел „Селекция" в Дирекция „Контрол" на НАП. Ползвала се е с много добро име и е имала безупречна репутация сред колегите си, сред своите съграждани и в обществото като цяло. Била е служител в данъчната администрация повече от 30 години.
Повдигнатото обвинение, наложените мерки за процесуална принуда, проведеното наказателно производство и отстраняването й от работа поради повдигнатото обвинение са я злепоставили изключително много са довели до пълен срив в нейния професионален живот. Възможности за ново постепенно изграждане на кариера, добро име и авторитет в администрацията на практика не съществуват. При възстановяването й на работа, повече от три години след нейното временно отстраняване, ищцата е назначена на ниска длъжност без възможност за развитие, която длъжност заема и понастоящем. Въпросните събития са получили широк обществен отзвук в национален мащаб, включително и сред колегите на ищцата от НАП, както и в цялата държавна администрация. Новината е отразена от авторитетни ежедневници, ежеседмичници и електронни медии (национални и местни). В публикуваните статии ищцата е квалифицирана и опетнена като „корумпиран данъчен", „член на престъпно сдружение", „член на организирана престъпна група", „корумпиран служител на ТД на НАП, искащ и получаващ подкупи" и др.
Това окончателно я е злепоставило пред нейните съграждани, колеги и обществото като цяло, довело е до трайно и непоправимо опетняване на нейното име, срива нейния професионален авторитет, граден с години, а също така я лишило от възможности за професионални изяви и развитие в служебен план. Наред с горното, П.Н. ищцата твърди, че страда от заболяване „артериовенозна аномалия на церебрални съдове" с водеща диагноза „синдром на каротидната артерия". Благодарение на операция,извършена през 2014г. заболяването е било овладяно и здравето й е било стабилизирано.
4
Емоционалният, физически, психически и нервен срив, породени от наказателното производство и действията на прокуратурата, станали причина здравословното състояние на П.Н. отново да се влоши до нивата от преди ищцата да бъде оперирана и лекувана от заболяването. Впоследствие, по време на наказателното производство, влошаването на здравословното състояние на ищцата и заболяването прогресират. Ищцата твърди да е получила и други здравословни проблеми, подробно описани, през 2017г. ,за които твърди, че . Появата им и последващото влошаване са предизвикани от силен стрес, напрежение и тревога, които от своя страна неминуемо следват от повдигнатото обвинение и проведеното наказателно производство, в резултат на които животът на ищцата се срива. На 05.02.2015 г., година преди повдигането на обвинението срещу нея, с експертно решение на ТЕЛК, ищцата била освидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност. С експертно решение на ТЕЛК от 20.01.2020 г., в условията на продължаващото наказателно производство и след всички гореизброени негативни последици и претърпени вреди, предизвикани именно от него, ищцата твърди, че е преосвидетелствана с 8 6 % трайно намалена работоспособност.