Решение № 4699 от 16.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4699 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.М. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110154607 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.М.,

Като разгледа гражданско дело № 54607 от 2021-ва година по описа на 1

Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 56962/20.09.2021г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 72846/20.10.2021г. на СРС.

Ищецът Г. Н. П. чрез адв. Ж.И. - АК-София, е предявил срещу ответницата Н. В. Ч. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането да му заплати сумата от 7200,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва за периода 18.03.2021г.18.09.2021г. собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот - апартамент на две нива в град София, ул. "***", бл. 23, вх. Б, ет. 3 (по нотариален акт - ет.

3 и 4), ап. 7, с идентификатор ********** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 134,77 кв.м., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (20.09.2021г.) до окончателното ѝ изплащане.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че по силата на Нотариален акт № 14/31.10.2014г., т. ІІ, рег. № 2313, дело № 198/2014г. на Нотариус № 031 - А.Г., е собственик на 1/2 идеална част от описания по-горе имот, а ответницата е собственица на другата 1/2 идеална част от него. Жилището било луксозно обзаведено, като се ползвало изцяло само от нея, лишавайки ищеца от достъп. С нотариална покана, връчена на 18.03.2021г., П. я поканил да му заплаща месечен наем в размер на 1200,00 лева, но плащане не последвало. Нещо повече - тя учредила право на ползване на родителите си върху част от своя дял от апартамента. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се явява лично и с адв. И., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. В. Ч. е подала Отговор, вх.

№ 109731/16.12.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че с ищеца са съсобственици при равни дялове на жилището, където живели заедно до 05.02.2021г. на семейни начала, като имали общи две деца. На 05.02.2021г. при разразил се скандал ищецът започнал да чупи, да заплашва. Били уведомени органите на МВР, а ищецът бил задържан за 24ч. След освобождаването си, на 06.02.2021г. ищецът, заедно с негов приятел на име Николай, дошли в жилището да събират багажа му. Възразява, че не лишава по какъвто и да е начин ищеца от достъп до имота. Напротив, той разполагал с ключ от него, знаел кода на охранителната система, като нееднократно влизал там, включително в отсъствието на ответницата, за да взима свои вещи, последно на 23.11.2021г. в 17:12ч. П. ползвал имота, като съхранявал в него свои лични вещи. Оспорва се обзавеждането на апартамента да е луксозно. Претендираната месечна наемна цена се оспорва като прекомерна, още повече, че ищецът имал високи месечни доходи и други жилища, а в процесното ответницата живеела с общите им деца. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата се явява лично и с адв. Д.. Предявените искове се оспорват, 2 включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Защита, вх. № 83012/26.04.2022г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата в отговора

, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната вещ е съсобствена между страните, че тя се ползва само от ответника, а ищецът е лишен от възможността за това, както и че е отправил покана до ползващия съсобственик-ответник да му предостави възможност за ползване, че тази покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по друг начин на това. В тежест на ответника е да установи, че е изплатил претендираните спрямо него вземания, съответно обстоятелства, които го освобождават от такова задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните по делото не спорят, че са съсобственици при равни дялове на недвижим имот - апартамент на две нива в град София, ул. "***", *** (по нотариален акт - ет. 3 и 4), с идентификатор ********** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-1868/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 134,77 кв.м., придобит от тях по силата на Нотариален акт № 14/31.10.2014г., т. ІІ, рег. № 2313, дело № 198/2014г. на Нотариус № 031 - А.Г..

По делото са разпитани като свидетели В. К., А. Ч. и А. Д.. Показанията им съдът, като прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира, доколкото същите са вътрешно и помежду си като цяло непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Различията в представянето на някои обстоятелства между свидетелите съдът отдава на пречупването и пресъздаването им през собствената оценка на свидетеля.

Свидетелят К. е колега на ищеца, с когото се виждат всеки ден. През м.05.2021г. заедно с него ходил до жилището, където преди това П. и Ч. живеели заедно, за да вземат багаж на П.. Няма представа дали ищецът разполага с ключ от апартамента - не влезли, а позвънили на вратата. Н.Ч. отворила, а Г.П. си поискал багажа. Тя затворила вратата и казала, че ще извика полиция. След това ходили още веднъж през септември. Звънели на вратата, но никой не отварял, въпреки че отвътре се чувал шум. Не знае дали Г.П. е влизал в жилището да си взима вещи, съответно дали Н.Ч. му е давала такива. А. Ч. е майка на ответницата. Знае, че след скандал на 05.02.2021г. ищецът по своя воля е напуснал апартамента. В него останали да живеят Ч. и двете им деца. Г.П. имал много вещи в апартамента - дрехи, обувки, лични 3 вещи. В края на февруари Ч. споделила на майка си, че П. е влизал, като е взел прахосмукачка и ютия, които били за лично ползване, та се наложило да купят други такива. П. имал достъп до апартамента, знаел кода за охранителната система и имал ключ. Дъщеря винаги била добронамерена и никога не му била ограничавала достъпа, въпреки че се притеснявала, тъй като имала и собствени ценни вещи. Признава, че дъщеря е учредила право на ползване върху имота. Ч. в началото се надявала с П. да се съберат отново, канела го да види децата, но той не пожелал. Свидетелката А. Д. е преподавала частни уроци на детето на страните и ги познава. На 06.02.2021г. била в дома им, като Г.П. дошъл и се изнесъл доброволно от апартамента. Не знае защо - пред нея не е имало скандали и не бил гонен. Не знае дали има вещи в жилището, нито дали има ключ от него. Доколкото знае, в момента в жилището живеела Н.Ч. с майка си и двете деца.

По реда на чл. 176 ГПК ищецът Чалъков е заявил по делото, че след 06.02.2021г. е влизал в апартамента, за да си изнесе вещи. Ответницата го била обвинила в извършване на домашно насилие, за което бил арестуван. В апартамента останали негови дрехи, които не успял да прибере. Ч. изразявала несъгласие той да ползва имота, което било видно от разменената помежду им кореспонденция, както и от липсата на отговор на изпратената нотариална покана.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, така щото да препятства достъпа на друг съсобственик, и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението за задоволяване на свои нужди или потребности, то той ползва лично имота по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но, имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, както и когато 4 ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ - ТР 7/2012-2012-ОСГК.

От събраните по делото доказателства се установява, че през м.02.2021г. ищецът е напуснал съсобствения имот, където са останали да живеят децата на страните и ответницата. Действително изпратената и връчена на ответницата на 18.03.2021г. нотариална покана не съдържа изрична покана за предоставяне възможност за ползване. Доколкото обаче тя съдържа изявление, че ищецът счита, че с поведението си ответницата го лишава от възможността да ползва дела си в имота, във връзка с което я кани да му заплаща наем, то съдът намира, че поканата и в този си вид е годна да породи право по чл. 31, ал. 2 ЗС. Това е така, тъй като, получавайки я, ответницата може да предостави реална възможност за ползване на апартамента на ищеца съобразно дела му в него, като по този начин осуети реализацията на фактическия състав на чл.31, ал. 2 ЗС.

Следва да се има предвид, че ограничаване на възможността да се ползва имотът може да стане не само с активни, но и с пасивни действия като не се осигурява достъп до имота, укриване, неотговаряне на търсения.

Събраните по делото доказателства, включително разменената между страните електронна кореспонденция, явно демонстрира липса на възможност за ищеца на свободен достъп до и ползване съобразно дела си на процесния имот. Дори и вътре той да има свои вещи, дори и да е имал възможност инцидентно да влезе в имота, включително със собствен ключ, фактът, че за получаване на собствени вещи и за влизане в апартамента трябва да се водят многословни и усложнени преговори с ответницата, ясно демонстрира, че той не може да ползва своя дял от съсобствения имот. Свидетелят К. съобщава, че при първия опит да вземат с ищеца негов багаж от жилището Ч. не ги е допуснала, като е заплашила с полиция. По делото не са представени доказателства дали между страните е водено производство за установяване извършено домашно насилие, за да бъде съобразено произнасянето на съда по същото. Поради тази причина предявеният иск е основателен по основание.