Решение № 35 от 19.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Благоевград, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20241200500010 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 15982/01.12.2023г., депозирана от Основно училище „Н.П.“, Булстат *********, с адрес: гр. Разлог, общ. Разлог, ул. „адрес“ № 10, представлявано от директора Д.П., чрез адв. Р. Х., против определените от ЧСИ разноски по т.

26 от ТТРЗЧСИ, инкорпорирани в ПДИ изх.д.№ 12101/09.11.2023г. по изпълнително дело № 837/2023г. по описа на ЧСИ Б.В..

В жалбата се твърди, че въз основа на изпълнителен лист № 375 от 18.07.2023г., издаден от АС – София въз основа Решение № 900/29.06.2023г. по в.гр.дело № 973/2023г. по описа на САС жалбоподателят е осъден да заплати на Н. А. М. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от същия след смъртта на неговия син, веднo със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2015г. - датата на настъпване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на изпълнителния лист, Н. А. М. е образувал срещу Основно училище „Н.П.“ изпълнително дело № 20238900400837 по описа на ЧСИ Б.В., per. № 890 от КЧСИ, район на 1 действие Окръжен съд - Благоевград, по което на 15.11.2023г. на директора на училището - Д.П.П. е връчена покана за доброволно изпълнение.

Задължението, описано в поканата е в общ размер на 288 802.89 лв., от които: главница в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2015г., която към датата на поканата е в размер на 124 613, 76 лв.; сума за разноски по изпълнително дело размер на 3 648, 00 лв., от които 48 лв. с ДДС, представляват обикновена такса за образуване и водене на делото и 3 600 лв., представлява начислено в полза на взискателя възнаграждение за адвокат, същите приети за разноски съгласно Постановление на ЧСИ от 09.11.2023г.; сумата от 10 541.13 лв., представляваща такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Излага съображения за твърденията си, че таксата по т.

26 от Тарифата към ЗЧСИ е неоснователно начислена, тъй като тази такса се дължи върху събраната сума. Към момента на начисляването й - 09.11.2023г., както и към момента на подаване на настоящата жалба, нито една от предпоставките за дължимост на тази такса не са налице. Към момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение срокът за доброволно изпълнение не е започнал да тече, а преди да изтече този законов срок, ЧСИ не предприема принудително изпълнение и следователно е невъзможно „събирането“ на каквито и да било суми по изпълнителното дело. Към датата на поканата, а и към датата на подаване на настоящата жалба, липсва „събрана“ сума от страна на ЧСИ, а е налице единствено образуване на изпълнителното дело и изпращане на покана, за които действия обаче се дължи обикновена, а не пропорционална такса съгласно ТТРЗЧСИ, както и че при прилагане на метода на изчисление съгласно чл. 26 от ТТРЗЧСИ не се получава сумата в сочения размер от 10 541, 13 лева. С оглед изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени действията на ЧСИ Велинов, изразяващи се в така определените разноски по изпълнението, oтносно начислената сума за разноски по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 10 541, 13 лв., инкорпорирани в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 12101/09.11.2023г., получена от жалбоподателя на 15.11.2023г.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, не е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие съгласно които намира жалбата за неоснователна, тъй като жалбоподателят не оспорва нито факта, че към 2 момента на образуване на изпълнителното дело липсва доброволно плащане на дълга, нито че размерът на дълга, формиран от сумите, посочени в издадения изпълнителен лист и приетите с Постановление на ЧСИ разноски, не отговаря на действителния такъв, тоест не оспорва предпоставките за възникване на задължението за заплащане на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, нито основата за изчисляването й. Сочи, че дължимите към ЧСИ такси представляват стойност на осъществената дейност по принудително събиране и разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК не прави разграничение дали таксите са авансово дължими, взискателят е освободен от внасянето им или се събират пропорционално, каквато е таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съответно трайната съдебна практика, е единодушна, че таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се дължи, независимо дали длъжникът извършва плащане на дълга по специалната сметка на ЧСИ или директно на взискателя, щом като погасяването е извършено след образуване на изпълнителното дело, а наред с това, ТР 2/2021 г. ОСГТК предвижда, че тази такса се ползва с привилегия при събирането й - по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

Съдът след обсъждане доводите на страните и материалите по приложеното изпълнително дело, намира следното от фактическа страна:

По молба на Н. А. М. с ЕГН **********, представляван от адв. И. Й. и въз основа на изпълнителен лист № 375 от дата 18.07.2023 г., издаден въз основа на Решение № 900/29.06.2023 г. по въз. гр. д. № 973/2023 г. по описа на САС е образувано на 11.10.2023г. изпълнително дело № 20238900400837 по описа на ЧСИ Б.В. с район на действие района на ОС – Благоевград срещу Основно училище „Н.П.“ ЕИК ********* за заплащане на парично задължение в размер на 150 000 лв.

В хода на изпълнителното производство е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от жалбоподателя на 15.11.2023г.

Въз основа на молба от взискателя с вх. № 15967/01.12.2023 г. производството по изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК с Разпореждане на ЧСИ от 01.12.2023 г.

Жалбата е допустима: подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и 3 чл. 261 от ГПК. Осъществена е процедурата по връчване препис по чл. 436, ал. 2 от ГПК. Не са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК , разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.

433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, в който смисъл е Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК.

Съгласно практиката на ВКС когато изпълнителното производство е образувано пред частен съдебен изпълнител и са предприети изпълнителни действия по него, длъжникът дължи всички такси– платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ , дори и когато са изпълни пряко на взискателя и в срока за доброволно изпълнение /в т. см. е и съдебната практика, обективирана в решение № 640/04.10.2010 г. на ВКС, ІV ГО по гр. д. № 920/2009 г., решение № 251/19.09.2011 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 575/2011 г., решение № 266/ 19.12.2013 г. на ВКС, ІV ГО по гр. д. № 1 427/ 2012 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. /. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 ТТРЗЧСИ е в тежест само на длъжника. В т. 26 от ТТРЗЧСИ е предвидено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума съобразно интереса, а не само върху вземането по изпълнителния лист.

Цитираната разпоредба от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея 4 пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ , таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. В Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. изрично е посочено, че в случаите когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. В случая с призовката за доброволно изпълнение длъжникът е поканен доброволно да плати целия дълг, при което ЧСИ следва да събере всички дължими такси, включително и тази по чл. 26 ТТРЗЧСИ, т. е. таксата върху целия дълг, ако се плати доброволно. Възможно е, ако има частично събиране на дълга, тя да бъде променена, но с оглед покана за плащане на целия дълг, при плащане в срока за доброволно изпълнение се дължи цялата такса по чл.

26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

При излагане на съображения за начина, по който следва да се изчисляват пропорционалните такси по т. 26 от Тарифата, настоящият състав намира, че при определянето им следва да се съобрази както главницата по изпълнителния лист и законната лихва, така и разноските, направени за адвокатско възнаграждение в хода на изпълнителното производство . Същият подход е възприет и в решение № 640 /04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Съобразявайки това настоящият въззивен състав приема, че размерът на дължимата пропорционална такса следва да се определи на база сума в общ размер от 278 261, 76 лв. /сбор от вземането по изпълнителния лист – 150 000 лв., законната лихва - 124 613, 76 лева; дължимото възнаграждение за адвокат – 3600, 00 лв. (авансово внесените разноски от взискателя в изпълнителното производство – 48, 00 лева не са включени при изчисляване на сбора). При това положение таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ възлиза на сумата, посочена от ЧСИ в ПДИ – 10 541, 13 лева ( съобразно 5220 лева + 2% от горницата на 100 000 лева или 3 546, 7 лева, общо 8 784, 27 лева +20% ДДС (предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС) = 10 541, 13 лева).

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ ж а л б а вх. №

5

15982/01.12.2023г., депозирана от Основно училище „Н.П.“, Булстат *********, с адрес: гр.

Разлог, общ. Разлог, ул. „адрес“ № 10, представлявано от директора Д.П., чрез адв. Р. Х., в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20238900400837 по описа на ЧСИ Б.В. с район на действие района на ОС – Благоевград срещу действия на същия ЧСИ по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в постановление за дължими разноски и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение 12101/09.11.2023г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6