Решение № 518 от 07.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Враца, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500498 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 8493/17.06.2024г. и допълнителна такава с вх. № 9013/27.06.2024г., подадени от В. М. Г., в качеството й на Директор на ***, чрез пълномощник адв. Р. Г.М.-Х. от АК-Враца, съответно против решение № 375 от 05.06.2024г. и допълнително решение № 4040/18.06.2024г. по гр.д. № 658/2024г. на Районен съд – Враца в неговата цялост, с което е отменена Заповед № РД-05580/05.02.2024г. на Директора на *** гр.Враца, с която на И. Д. Г. с ЕГН:

********** е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ като незаконосъобразна; осъдена е *** гр.Враца да заплати на И. Д. Г. сумата 1200,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса за производството в размер 70,00 лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, което го прави изцяло незаконосъобразно. Поддържа, че са неправилни изводите на решаващият съдия по делото, че в обжалваната заповед № РД-05580/05.02.2024 г. не е индивидуализиран момента на извършване на 1 нарушението на Г. като не е посочена точна дата на извършването му, тъй като нарушението на въззиваемата е индивидуализирано като времеви период в обстоятелствената част на заповедта за дисциплинарно наказание и е установено от събраните гласни доказателства – показанията на св. М. И..

Нарушението на въззиваемата е бездействие на 26 /петък/, 29 /понеделник/ и 30 /вторник/ януари 2024г., което е продължило три работни дни, в които същата не е изпълнила основните си задължения по длъжностна характеристика като *** в *** в гр.Враца. Посочва, че неправилно съдът е приел, че в процесната заповед не е посочено в коя от хипотезите на чл. 187, ал.1 от КТ Г. е нарушила трудовата дисциплина, тъй като в обстоятелствената част на заповедта е посочено нарушението на И. Г. като *** - неизпълнение на основни задължения като ***, които са й възложени по длъжностна характеристика, което е чл.187, ал.1, т.3 КТ - „неизпълнение на възложена работа". Счита, че необосновано ВРС е приел, че в заповедта на работодателя н я м а л о „квалификация на осъщественото деяние" – напротив, в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Г., заемаща длъжността ***, на посочените дати 26, 29 и 30.01.2024 г. е бездействала и не е почистила боклук пред кабинета за изобразително изкуство в училището. Изтъква, че необосновано в първоинстанционното решение съдът е приел, че не е установено кой е конкретният акт, въз основа на който са разпределени помещенията за почистване между ***, тъй като преди издаване на процесната заповед е имало устно разпределение /съгласувано със зам. директора по адм. стоп. част/ между *** в *** Враца на почистваните части от сградата, като района на Г. е включвал преддверието на кабинета по изобразително изкуство, което е потвърдено от св. Е. И. - зам. директор по адм. стоп. част, която е отговаряла за ***, чиито показания съдът не е кредитирал. Съдът необосновано също приел, че по делото не е представен правилник за вътрешния трудов ред, тъй като с отговора на исковата молба са представили част от вътрешните нормативни документи на ПЕГ „Й. Екзарх" Враца, които уреждат задълженията само на чистачите, тъй като процесната заповед касае И. Г. на длъжност ***, а наред с това в сайта на училището е общодостъпен Правилника за дейността на ПЕГ „Й. Екзарх" - Враца за учебната 2023/24 г., който е актуален към момента. Жалбоподателят счита за необясними мотивите на решаващия съдия, че е налице невъзможност категорично да се заключи, че ищцата /настоящ въззиваем/ е извършила твърдяното нарушение, тъй като Г. в писмените си обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ не оспорва факта, че преддверието пред кабинета за изобразително изкуство в училището е в нейната зона за чистене, което доказва, че въобще не е минавала в процесните три работни дни в преддверието, за да чисти. Твърди, че е неоснователно и твърдението на районния съдия, че работодателят не бил кредитирал писмените обяснения на И. Г. по чл. 193, ал.1 от КТ и не е посочил защо, тъй като направените снимки на 26.01. и на 30.01.2024 г. от Директораработодател и констативни протоколи в присъствието на св. М. И. - учител по рисуване, доказват точно обратното на твърдяното от ***ката Г., което е 2 установено и в процеса. Поддържа, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че в оспоР. заповед липсва анализ на настъпилите последици от деянието на Г., тъй като в обстоятелствената част на заповедта са посочени последиците от неизпълнението от Г. на основните й задължения по длъжностна характеристика като ***, а именно последствия касаещи здравето на ученици, учители и служители в учебното заведение.

Жалбоподателят оспорва също и извода на съда, че нарушението на трудовата дисциплина от И. Г. представлява малозначително деяние, поради което наложеното й наказание „забележка" не съответства на тежестта на извършеното и не е съобразено с целта на закона. В тази връзка навежда доводи, че съгласно длъжностната характеристика и инструкциите за ежедневно почистване и дезинфекция в *** - Враца Г. следва да се грижи за хигиената в учебно заведение, където ежедневно има деца и служители, и всеки отпадък /боклук/, без значение дали е голям или миниатюрен, трябва да бъде почистен, поради което преценката на работодателя в случая е само относно извършването на деяние /действие или бездействие/, изразяващо се в неизпълнени задължения за почистване на отпадък, дори и в малки размери.

Моли съда да отмени обжалваното решение, включително и допълнителното такова, като неправилно и постанови ново решение по същество на спора, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и му присъди разноските по делото и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна И. Д. Г., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Е. И. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззивна жалба е неоснователна. Твърди, че в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено времето, в което е извършено нарушението, което опорочава нейната законосъобразност, както и че доводите за бездействие от нейна страна в продължение на три работни дни са напълно недоказани. Поддържа, че почистването на кабинетите и класните стаи е задължение и на останалите ***и в учебното заведение, поради което не може да се установи субекта на нарушението, което е пречка за индивидуализирането на така наложеното наказание. Счита, че правилно първоинстанционният съд е установил съществен пропуск по отношение на правната квалификация в процесната заповед, тъй като в същата не е посочено нито коя от хипотезите в чл. 187, ал.1 от КТ е осъществена, като не е уточнено кое от нарушенията на трудовата дисциплина е извършено, нито коя точка от трудовата характеристика е нарушила. Правилно също така Районен съд Враца е направил заключение, че е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, в частта в която не са взети предвид писмените обяснения на работничката. Намира, че наказанието е наложено в противовес със законоустановените норми и без да е спазена надлежно дисциплинарната процедура. Не на последно място намира, че наложеното наказание е с нисък интензитет и не съответства на тежестта на 3 деянието, предвид че размерите на непочистения отпадък са незначителни, в съотношение с огромното количество боклук, което се почиства ежедневно. В тази връзка счита, че първоинстанционният съд правилно е заключил, че не са налице последици от деянието, предвид, че са посочени единствено опасения за потенциално настъпване на вреди. В заключение посочва, че издадената заповед не отговаря на установената в закона цел и не изпълнява установените в закона принципи. Изтъква, че първоинстанционния съд не е извършил нарушения на процесуалните правила във връзка с анализа на доказателствата и установената фактическа обстановка, както и че не са налице основания, които да поставят под въпрос правилността на направените от първоинстанционния съд изводи, обосноваващи крайния резултат. Моли съда да отхвърли, като неоснователна въззивната жалба и да потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното решение, като претендира разноските, направени в двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от И. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв. Е. И. от АК-Враца, с която против *** гр.Враца, е предявен конститутивен иск за отмяна на наложеното със Заповед № РД-05580/05.02.2024 г., издадена от директора на училището В. М., дисциплинарно наказание "забележка".

В исковата молба се твърди, че ищцата И. Г. работи от 2002 г. в ответната *** - гр. Враца на длъжност „***“, като винаги е изпълнявала отговорно и качествено трудовите си задължения. След регулярното почистване, което извършва на кабинетите, на 30.01.2024 г. около 16 ч. е повикана от секретаря на училището, която й връчва Искане с рег. № АТС-09704 от 30.01.2024 г. на Директора на *** - гр. Враца за представяне на писмени обяснения относно непочистен отпадък, представляващ малки като количество и обем стърготини на пода на преддверието на кабинета по изобразително изкуство, който първоначално бил забелязан на 26.01.2024 г. в 12.57 ч., а след това на 30.01.2024 г. в 13.47 ч., към което искане са приложени две снимки. Поддържа се, че ищцата е представила в законоустановения 4 тридневен срок поисканите от директора писмени обяснения с вх. рег. № АТС09-768 от 02.02.2024 г.; впоследствие на 06.02.2024 г., на Г. е връчена Заповед № РД-05-580/05.02.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка", която оспорва.

На първо място се посочва, че не е спазено изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на атакуваната заповед - не е посочен видът и конкретното нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 КТ, на което се позовава работодателят, при което е нарушено правото на защита на ищцата. На второ място се изтъква, че работодателят не е мотивирал в заповедта си защо счита, че именно ищцата е нарушителят; същият е направил заключение, че тя е нарушителя, тъй като въпросният отпадък е бил в нейната зона на обслужване, което твърдение ищцата оспорва, тъй като към момента на извършване на проверката и до момента на подаване на исковата молба липсва заповед на директора на училището или вътрешни правила, които да определят коя от ******, които са общо четири на брой, в коя зона за обслужване на училището следва да работи; в случай че има такива, се твърди, че същите не са били връчени на ищцата, нито разгласени. Поради тази причина немотивирана се оказва заповедта за налагане на дисциплинарно наказание относно това кой е извършител на деянието. На трето място се поддържа, че не е ясно дали работодателят твърди, че е налице действие или бездействие от страна на ищцата. Налице са и твърдения, че атакуваната заповед не е издадена в сроковете по чл.194, ал.1 ГПК, тъй като не става ясно кога точно е извършено деянието, както и че работодателят не е взел предвид дадените обяснения от ищцата, не ги е обсъдил, липсвало писмено изявление преди издаване на атакуваната заповед, от което да се установи дали ги възприема или не и др. съображения подробно изложени в исковата молба.

Разпечатката съдържа 25 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0ce3029-e745-4360-a553-61cb85204b50