Решение № 2864 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 54/2026
- Вид
- Решение № 2864
- Подписан
- 05.06.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2864 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330100054 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Ищецът „Алекстранс ЕУ“ ООД, ЕИК 206042428, е предявил против „Адонай Логистик“ ООД, ЕИК 160069144, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 742/27.10.2025 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 32/14.01.2026 г., по ч.гр.д. № 1569/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч, както следва: сумата от 5 867, 40 лв., представляваща уговорено възнаграждение за извършени международни транспортни услуги по Заявка – договор за транспорт № *** г., за което е издадена фактура № 639/19.03.2025 г., ведно със сумата от 375, 40 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.05.2025 г. до 20.10.2025 г., както и сумата от 5 561, 82 лв., представляваща незаплатен остатък от уговорено възнаграждение за извършени международни транспортни услуги по Заявка – договор за транспорт № *** г., за което е издадена фактура № 628/11.03.2025 г., ведно със сумата от 374, 77 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.04.2025 г. до 20.10.2025 г., ведно със законна мораторна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 20.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните са налице търговски взаимоотношения по възлагане на транспортни услуги за международен 1 превоз на товари. Сочи, че на 05.03.2025 г. на основание Заявка – договор за транспорт № *** г. е осъществен превоз на извънгабаритен товар – 15 тона, с изпращач Ambrosseti Mashinely Ltd от адрес: ******************, с доставка до получател „Бамакс Попов” ООД, гр. *****, България, за което е издадена Фактура № 639/19.03.2025г. за сумата в размер на 5 867, 40 лв. с падеж 05.05.2025 г. Твърди, че на основание Заявка – договор за транспорт № *** г. на 07.03.2025 г. е осъществен превоз с изпращач – ”Scarabelli Irrigazione„ SRL от адрес: ************* и от адрес: ************ до гр. С. З., с получател – „Агроконсулт иригейшън“ ООД, за което е издадена фактура № 628/11.03.2025г. за сумата в размер на 10 561, 82 лв., с падеж на 26.04.2025 г., по която е постъпило частично плащане на 16.06.2025 г. в размер на 5 000 лв.
Поддържа, че плащане на останалите непогасени суми по фактурите не е постъпило, поради което претендира и присъждане на обезщетение за забава.
По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът „Адонай Логистик“ ООД не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на основание чл. 50, ал. 3 ГПК на вписания в ТР седалище и адрес на управление – с. Б., ул.
***, чрез управителя на дружеството С. Х.. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 02.06.2026 г., на основание чл. 44, ал. 1, предл. посл. ГПК при отказ на управителя на дружеството да получи призовката, удостоверен от връчителя.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени писмени доказателства, установяващи осъществените от страна на ищеца услуги по договор за превоз.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.
По отношение отговорността за разноските:
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство 2 разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 1569/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 766, 94 евро (1 500 лв.) за заплатено адвокатско възнаграждение и 99, 34 евро за заплатена държавна такса. Следва да се присъди реално заплатената държавна такса, а не посочената в заповедта за изпълнение, която не съответства на заплатената. Следователно следва да се присъдят разноски в заповедното в общ размер от 866, 28 евро.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 125 евро и 1 533, 88 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно следва да се присъдят разноски в общ размер от 1 658, 88 евро. Не подлежат на присъждане таксите за банкови преводи, доколкото последните не представляват разноски по смисъла на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.
Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Адонай Логистик“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление с. Б., ул. ***, дължи на „Алекстранс ЕУ“ ООД, ЕИК 206042428, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Славейков“ № 4, ет.
4, ап. 408, сумата от 2 999, 95 евро, представляваща уговорено възнаграждение за извършени международни транспортни услуги по Заявка – договор за транспорт № *** г., за което е издадена фактура № 639/19.03.2025 г., ведно със сумата от 191, 94 евро – обезщетение за забава за периода от 05.05.2025 г. до 20.10.2025 г., както и сумата от 2 843, 71 евро, представляваща незаплатен остатък от уговорено възнаграждение за 3 извършени международни транспортни услуги по Заявка – договор за транспорт № *** г., за което е издадена фактура № 628/11.03.2025 г., ведно със сумата от 191, 62 евро – обезщетение за забава за периода от 26.04.2025 г. до 20.10.2025 г., ведно със законна мораторна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 20.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 742/27.10.2025 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 32/14.01.2026 г., по ч.гр.д. № 1569/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА „Адонай Логистик“ ООД, ЕИК 160069144, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на „Алекстранс ЕУ“ ООД, ЕИК 206042428, сумата от 866, 28 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1569/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч и сумата от 1 658, 88 евро – разноски в исковото производство по гр.д. № 54/2026 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4