Решение № 87 от 13.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. К., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101203 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Ищецът – Н. Н. Ч. твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитодател, бил подписан Договор за паричен заем № 122350 от 04.11.2024г. По силата на съглашението, получил в заем сумата от 1000 лева, при лихвен процент в размер на 38.90% и годишен процент на разходите от 46.30%, като се задължил да върне сумата в общ размер на 1190 лева на 10 броя месечни погасителни вноски, като всяка погасителна вноски била в размер на 119 лева.

Допълнително била начислена и неустойка по договора, ако не бъдат изпълнени определи условия по реда на чл.16, ал.3 от договора в размер на 1230 лева. Сумата се изплащала с всяка погасителна вноска, като общия размер на вноската по кредита била 123 лева, платими за срок от 10 месеца.

Допълнително бил сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договора за паричен заем от същата дата. Твърди, че се задължил да заплати допълнителна услуга при забавяне на някое от плащания по договора за кредит в размер на 2420 лева, както и сумата от 2050 лева представляваща неизпълнение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от договора за кредит, при ползване на отстъпка по договора.

Твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК.

Договорът е недействителен, тъй като размерът на шрифта, на който бил изготвен е по малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва 1 каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 от ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 от ДР ЗПК и по своето същество представляват ГПР - чл.19, ал.1 от ЗПК. В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

Неустойката, предвидена в договора намира за нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Нищожността се извлича от следните обстоятелства:

Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следва да бъде учредена в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката е прекомерна. Няма предвидени по договора никакви правила по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи. Допълнително било начислено оскъпяването по кредита, като включени пакет допълнителни услуги по същия, които от своя страна представляват скрито оскъпяване на кредита. От тук произлиза недействителността на договора за кредит и всички последващо документи сключени с него.

Твърди, че договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1. т.11 от ЗПК, тъй като не е посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска включва главница, възнаградителна лихва, ГПР и допълнителни такси. В погасителния план е посочено само разпределението между сборът от главницата, възнаградителната лихва и ГПР, но няма разпределение между последно изброените три компонента.

Мотивиран от изложеното, предявява осъдителен иск - за връщане на недължимо платените суми по нищожните клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, както и пакет допълнителни услуги по договора, тъй като били заплатени при начална липса на основание. Тяхната нищожност произтичала, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че двете клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне. Посочва размер на исковата претенция от 50 лева, за всяка една.

Точният им размер ще установи с доказателствените искания.

МОЛИ съда, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, като недължимо платена по Договор за заем № 122350 от 04.11.2024г. след покриване на главницата по договора във връзка с договор за предоставяне на 2 допълнителни услуги от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА. На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка за плащане: УниКредит Булбанк АД, IBAN: *****.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска, в частта относно неговия размер, като същия се счита предявен в размер на 1050.00 лева, равняваща се на 536.85 евро.

Ответникът - „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД оспорва исковата молба.

Посочва, че в исковата молба се релевира нищожност на договора, поради т.н. твърдина разлика в ГПР. Претендира се, че неустойката следва да бъде включена в ГПР. Такова твърдение е неоснователно. Неустойката не се включва в ГПР, защото това са разходите, свързани с неизпълнение на договорно задължение. В ГПР се посочва годишен размер на разходите, т.е. предвидимите разходи, с които кредиторът е изначално наясно, като същите следва да са изразени в процентно отношение, за да може един потребител да си направи преценка. Това са оценка за кредитоспособност, включваща проверка в платени регистри, комисиони, застраховки, но не и разходи за неизпълнение на договорно задължение, които безспорно са компенсаторните неустойки, и именно поради това тяхно битие са изключени от годишния процент на разходите, защото са непредвидим разход. Като не може и да бъде по друг начин. Ако един кредитор знае, че кредитополучателят няма да си изпълнява договора, то той никога не бил му дал кредит. Ако тезата на ищеца е вярна, то това означава и че адвокатските хонорари, държавни такси за заявления по 410 от ГПК, нотариални покани следва да бъдат в ГПР, което разбира се звучи несериозно. Всички те са разходи, свързани с неизпълнение на договорно задължение. В тази връзка с отговора на исковата молба цитира съдебна практика и такава на ЕС.

Имайки предвид разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, може да се направи извод, че общият разход по кредита и годишният процент на разходите по кредита ГПР са едно и също нещо. ГПР представлява общия разход, изразен в проценти, тоест неговото процентно изражение. На основание чл.19, ал.3 от ЗПК, в годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение договорни задължения, каквото е задължението за заплащане на неустойка в настоящия случай.

Цитира в тази връзка съдебна практика.

Видно от самия договор, преди неговото сключване заемателят е получил Стандартен Европейски Формуляр-СЕФ, в който ясно и точно и още на първа страница (т.7) е описано, че за определени кредитни продукти може да бъде изискано обезпечение, под формата на лична солидарна отговорностпоръчител. Преддоговорната информация, предоставена под формата на СЕФ няма абсолютно никакъв обвързващ характер и потребителят я получава безплатно, съгласно направени от него предпочитания като размер на главница, срок на погасяване, размер на погасителни вноски. Следователно той е бил изначално наясно, че може да бъде поискано лично обезпечение, и това обезпечение да отговаря на определени условия.

По отношение на твърдението, че неустойката представлява възнаградителна лихва, оспорва същото, като се аргументира с правна възможност лицето да направи отказ от кредита по см. на чл.29, ал.1 от ЗПК.

3

Реално потребителят е могъл в 14-дневен срок да направи отказ и в 30-дневен срок да върне заемната главница заедно с възнаградителмната лихва за този месец. В чл.29, ал.1 е записано, че при отказ той не дължи и неустойка. Реално това акцесорно задължение ще отпадне автоматично при упражняване на правото от страна на потребителя. Като това свое право е могъл да го упражни още преди близо 3 години.

Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Видно от самият договор, същият е озаглавен- Индивидуален договор за паричен заем. Никъде не са цитирани общи условия. Доколкото договорът за допълнителни услуги е свързан с договора за паричен заем, то счита, че и двата договора са правновалидни не страдащи от пороци. Всички клаузи са индивидуално договорени. В този смисъл цитира съдебна практика. За да иска обявяване нищожността на клауза, уреждаща неустойка, както и нищожност на такси, то ищецът следва да докаже, че ги е заплатил. Ищецът не твърди да я е заплатил. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото, че са сключили Договор за паричен заем № 122350 от 04.11.2024г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000 лева, при лихвен процент от 38.90%, ГПР - 46.30%. Общ размер на лихвата – 190.00 лева, общ размер на погасителна вноска – 190.00 лева и общо дължима сума, при 10 месечни вноски за целия срок на договора – 1190.00 лева.

Допълнително е начислена и неустойка по договора, ако не бъдат изпълнени определи условия по реда на чл.16, ал.3 от договора в размер на 1230 лева. Сумата се изплаща с всяка погасителна вноска, като общия размер на вноската по кредита е 123 лева, платими за срок от 10 месеца.

Допълнително е сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги от 14.11.2024г. във връзка с договора за паричен заем, по който се е задължил да заплати допълнителна услуга при забавяне на някое от плащания по договора за кредит в размер на 2420 лева, както и сумата от 2050 лева представляваща неизпълнение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от договора за кредит, при ползване на отстъпка по договора.

Всички тези обстоятелства документално се подкрепят от представените договори за кредит.

За установяване на обстоятелствата, какви разходи са били включени при изчисляване на ГПР, посочен в договорите, респ. дали таксите за разглеждане са включени като такъв разход, и ако не са – с колко ще се оскъпят финансовите продукти за потребителя, респ. какъв е размерът на платените суми по пера, е била назначена от съда ССчЕ. Вещото лице Р. М. е предприело действия по събиране на данни от счетоводството на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, за да отговори на поставените въпроси, но последният е създал пречки за работата му и е направил невъзможно изготвянето на заключението. Изложеното е видно от протоколираното изявление на вещото лице в открито съдебно заседание, ведно с представеното доказателство от същото – запитване до „Кредит Тайм“ ЕООД относно ССчЕ, по което не са 4 представени исканите донни и доказателства.