Решение № 376 от 20.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Бургас, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120105516 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Д. И. И. с ЕГН ********** от село М*****, против Г. С. И. ЕГН ********** с адрес гр.

Б****. Предявен е осъдителен иск за сумата от 1050 лв. – получени без основание суми за издръжка на детето на страните М.Д.И., платена от ищеца за месеците октомври 2023г. – два пъти, юни 2023г. и февруари – април 2024г.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение е осъден да заплаща издръжка в размер на 210 лв. месечно на малолетното си дете М.Д.И., която превеждал по банкова сметка на ответницата – майка на детето. Поради грешка издръжката за месец октомври 2023г. била платена два пъти – чрез банков превод и чрез принудително изпълнение от ЧСИ С.Н.. За останалите периоди сочи, че не дължи издръжка на детето, тъй като то било настанено в социален дом и е било на пълна държавна издръжка, а майката е нямала никакви разходи за детето и е използвала получените от бащата издръжки за лични нужди.

С нарочна молба от 02.12.2024г. ищецът в изпълнение на указания на съда по чл.129, ал.2 от ГПК уточнява, че претендира връщането на сумите 1 именно от майката, която конституира и като ответник по иска си.

С писмен отговор в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва исковете. Сочи, че ищецът плаща дължимите из-дръжки със закъснение, като не е платил повече от дължимото. Позовава се на нормата на чл.143, ал.3 от СК, съгласно която родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството, като твърди, че в посочените периоди е посещавала детето М* и й е предоставяла средства за издръжка.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че страните Д. И. И. и Г. С. И. са родители на малолетното дете М.Д.И. с ЕГН **********. Бракът на страните е прекратен през 2021г. и упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката. С влязло в сила съдебно решение № ***/***г. по гр.д. № ***/***г. по описа на съда бащата Д. И. е осъден да заплаща на малолетното си дете М.Д.И. чрез нейната майка и законен представител Г. И. месечна издръжка в размер на 210 лв., начиная от 02.11.2022г.

На основание чл.143, ал.1 - 3 от СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като това задължение е абсолютно – независимо дали детето е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си, както и независимо дали детето се отглежда в семейството или е настанено извън семейството. Носител на материалното право на издръжка е самото дете М*, което бидейки малолетно, на основание чл.3, ал.2 от ЗЛС извършва правните действия не лично, а чрез своя законен представител – майката Г. И.. Ето защо материалноправно легитимирана да получи издръжката, присъдена с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № ***/***г., е самото дете М*, действаща чрез своята майка и законен представител Г. И..

Поради това съдът приема, че всички платени от ищеца издръжки са платени на майката на годно правно основание, като сумите са получени от ответницата не лично, а от името и за сметка на малолетното дете.

Евентуалното изразходване на платените от ищеца парични издръжки за други разходи, различни от издръжката на детето, не обосновава липса на основание за плащането им от страна на бащата или неоснователно разместване на блага 2 в полза на ответницата, а евентуално би породило неоснователно обогатяване между детето и майката в отношенията им представляван – представител, които са извън предмета на настоящия правен спор.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените по делото съдебни разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. И. с ЕГН ********** за осъждане на Г. С. И. с ЕГН ********** да му върне сумата от 1050 лв. – получени без основание суми за издръжка на детето на М.Д.И., платена от ищеца за месеците октомври 2023г. – два пъти, юни 2023г. и февруари – април 2024г.

ОСЪЖДА Д. И. И. с ЕГН ********** от село М*****, да заплати на Г. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. Б****, със съдебен адрес гр. Б**** – адвокат Й. Й., сумата от 500 лв. за направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3