Определение № 213 от 19.09.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Бургас, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Светла М. Цолова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600219 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение, с което осъдено лице е осъдено да заплати в полза на държавата направени по наказателно дело разноски.

В частната жалба, подадена от осъдената Р. Д. С., не са посочени конкретни нарушения, от които страда първоинстанционното определение и които да съставляват основания за неговата отмяна. Видно от изложеното в частната жалба, с нея се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателката твърди, че окръжният съд неправилно е приел, че в случая тя трябва да дължи разноски по делото за назначения й служебен защитник, при положение, че не е искала такъв и конкретно определеният й защитник „не е свършил някаква работа“.

Изтъква, че по време на изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода работи в затвора, но получава най-много 50 лева на месец, с които не може да изплати присъдените разноски в размер на 880 лева за ползваната служебна защита. Като отбелязва, че няма близки, които да й помогнат в изплащането на посочената сума, моли апелативният съд да прояви разбиране и да отмени обжалваното определение.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Г. Х. е депозирала писмено становище, в което заявява, че частната жалба на осъдената С. е неоснователна, тъй като атакуваното определение, с което е присъдена в полза на НБПП сумата от 880 лева като адвокатски хонорар за предоставената на осъдената правна помощ, е обосновано и законосъобразно.

Счита, че същото е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, според която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. Приема, че от материалите по делото се установява, че в хода на НОХД №832/2023г. на ОС – Бургас на подс. С. е бил назначен конкретен адвокат - адв. Е. Д. за служебен защитник, тъй като в хода на първоинстанционното разглеждане на делото подсъдимата е изтърпявала в затвора наказание лишаване от свобода, наложено й по друго дело – НОХД №14761/2022 г. на РС – София, което обуславя задължителна защита съгласно чл.94, ал.1, т.6 от НПК. Като намира, че атакуваното 1 определение е постановено в унисон с разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, предлага въззивният съд да го потвърди изцяло като обосновано и законосъобразно.

След като обсъди приложените по делото материали, прецени доводите на частния жалбоподател и съобрази становището на прокурора, настоящата инстанция направи следните констатации:

С постановление от 02.06.2023 г. на разследващ полицай по ДП №431 ЗМ340/2022 г. на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас, на основание чл.94, ал.3 вр. ал.1, т.6 от НПК, адв. Е. Д. от Адвокатска колегия – Бургас е била назначена за служебен защитник на обв. Р. Д. С., която към посочената дата е изтърпявала в Затвора Сливен наказание лишаване от свобода, наложено й с присъда №26/31.01.2023 г., в сила от 30.05.2023 г., по НОХД №476/ 2022 г. на РС – София.

Посоченият адвокат Е. Д. е участвала като служебен защитник на осъдената С., както в хода на досъдебното производство, така в първоинстанционното разглеждане на делото по НОХД №832/2023 г. на ОС – Бургас.

С присъда №40 от 25.08.2023 г. по НОХД№832/2023 г. на ОС – Бургас, осъдената С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 ар. чл.198, ал.1 ар. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години. Постановената присъда не е обжалвана пред въззивната и касационната инстанция и е влязла в сила на 11.09.2023 г.

Съгласно решение №БС-538-13954 от 07.06.2024 г. на Председателя на НБПП – София, на основание чл. 18, т. 1 и чл. 18, т. 2 от НЗПП на Е. Д. е определено и изплатено възнаграждение в размер на 880 лева за предоставената от нея правна помощ като служебен защитник на лицето Р. Д.

С. по ДП №431 ЗМ-340/2022 г. на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас и по НОХД №832/2023 г. на ОС – Бургас.

С определение №967 от закрито заседание на 28.08.2024 г. по НОХД №832/2023 г. Бургаският окръжен съд осъдил Р. Д. С. да заплати в полза на НБПП сумата 880 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на посоченото лице по ДП №431 ЗМ-340/2022 г. на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас и по НОХД №832/2023 г. на ОС – Бургас.

Въз основа на горните констатации въззивният съд направи следните правни изводи:

Настоящата частна жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.342, ал.1, предл.2 от НПК седмодневен срок за обжалване от лице, което има право на жалба против атакувания съдебен акт – осъден, доколкото този акт накърнява неговите права и интереси.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава, защото атакуваното определение, с което признатата за виновна Р.

С. е осъдена да заплати на държавата, в частност на НБПП, сумата 880 лева, представляваща направени по делото разноски за оказаната й правна помощ от адвокат, назначен за нейн служебен защитник в хода на досъдебното производство и в първоинстанционното съдебно производство, е законосъобразно и не противоречи на чл.189, ал.3 предл.2 от НПК.

Съгласно цитираната разпоредба от процесуалния закон, когато 2 подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, а когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Посочената императивна норма се отнася за случаите, в които наказателното дело приключва с осъдителна присъда или друг осъдителен акт и държавата е направила определени разноски за изясняване на спора и за защита правата и интересите на подсъдимия, както е в казуса. След като държавата е осигурила правна помощ и защита на процесуалните права и интереси на осъдената С. в настоящото наказателно производство и по този повод е направила разноски в размер на сумата 880 лева, заплащайки чрез НБПП адвокатски хонорар на назначения за служебен защитник по наказателното дело адвокат, то посочената осъдена, която е била призната за виновна в извършване на разследваното престъпление, следва да поеме в своя тежест направените по делото разноски по повод на нейното обвинение и защита, включително и платеното чрез НБПП адвокатско възнаграждение на служебния защитник. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.189, ал.3, предл.2 от НПК и разноските по приключилото с осъдителен съдебен акт наказателно дело от общ характер следва да се възложат на подсъдимия, по повод на чието обвинение държавата е направила съответните разноски по делото в различните му фази. В този смисъл са и задължителните указания на касационната ни съдебна инстанция, дадени с Тълкувателно решение №4 от 19.02.2010 по т. д. №4/2009г. на ОС на НК на ВКС, което постановява, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

С оглед на това следва да се приеме, че първостепенният съд правилно е осъдил осъдената С. да заплати допълнително в полза на държавата, в частност на НБПП, сумата 880 лева, съставляваща платено адвокатско възнаграждение по повод оказаната на Р. С. в хода на разследването и на първоинстанционното разглеждане на делото правна помощ и защита от адвокат, назначен й като служебен защитник.

Посоченото възнаграждение на служебно назначения защитник е определено съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗПП, като този въпрос е извън компетентността на съда и е уреден в Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 26.01.2006г. Съгласно наредбата правомощията за определяне размера на предоставената правна помощ са възложени на Националното бюро за правна помощ. Съдът, включително въззивният, не разполага със законова възможност да определя, изменя или отменя размера на възнаграждението за дадената правна защита.

В случая размерът на конкретното адвокатско възнаграждение, възлизащ на сумата 880 лева, е определен с решение на председателя на НБПП на основание чл.18, т.1 и т.2 от НЗПП с оглед размера на предвиденото за извършеното от подсъдимото лице престъпление по чл.199, ал.1, т.4 ар. чл.198, ал.1 от НК – лишаване от свобода от пет до петнадесет години и посочената сума е изплатена на служебно назначения адвокат Е. Д., който е защитавал осъдената С. по време на досъдебната и в първоинстанционната съдебна фаза на наказателния процес. Първостепенният съд е бил обвързан от определения от компетентния орган размер на възнаграждението за предоставената на С. правна защита и не е могъл да се отклони от въпросната сума. От своя страна въззивната инстанция не може да намали размера на 3 присъденото адвокатско възнаграждение за служебния защитник, определено от председателя на НБПП и платено от същото на адвоката, реализирал защитата на осъдения в наказателното производство.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд направи извода, че проверяваният съдебен акт е законосъобразен, тъй като правилно и в съответствие с цитираните по-горе правни норми, с доказателствата по делото и със задължителната съдебна практика първата инстанция е присъдила в полза на държавата в лицето на НБПП направените от нея разноски за служебен защитник на обвиняемия и подсъдимия по приключилото с осъдителен съдебен акт наказателно дело от общ характер. Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното определение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се потвърди.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.345, ал.3 вр. ал.1 от НПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 967 от закрито заседание на 28.08.2024 г. по НОХД №832/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което осъдената Р. Д. С. е осъдена да заплати в полза на НБПП сумата 880 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената й от адв. Е. Д. от Адвокатска колегия – гр. Бургас правна помощ в досъдебната и съдебната фаза на посоченото дело.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4