Определение № 1546 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1546 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Е.Н.Д. инвест“ЕООД“ЕАД против определение № 178/16.04.2024г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, постановено по молба с вх. рег.№ 11823/16.04.2024г. по описа на СВ- гр.Пловдив, с което определение е отказано вписване на договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 25.11.2021г., сключен между „ЕОС сървисис“ЕООД и „Е.Н.Д. инвест“ЕООД“ЕАД.

В частната жалба се твърди, че неправилно съдията по вписванията е приел, че договорът за цесия вече е вписан под друг входящ номер- вх.№ 40, акт № 1, том 1 от 05.01.2022г.. Вписаният под този вх.№ договор за цесия бил между същите страни, но с друг материален интерес. По отношение на договорите за цесия съдията по вписванията следвало да извърши преценка единствено относно това, дали този вид документ подлежи на вписване според неговия вид, форма и съдържание. Оспорва се и аргумента на съдията по вписванията за платената по електронен път държавна такса трябвало да има заверен от банката или от нотариус документ.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Обжалваното определение е постановено по молба от жалбоподателя, с която е представен договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 25.11.2021г., сключен между „ЕОС сървисис“ЕООД, в качеството му на цедент, и „Е.Н.Д. инвест“ЕООД“ЕАД, в качеството му на цесионер, ведно с приложение №1 към него, съдържащо описание на вземанията и на обезпеченията. Видно от приложението, с договора за цесия в полза на 1 жалбоподателя са прехвърлени вземания по множество договори за банков кредит, обезпечени с ипотеки, между които и договор за кредит и издаване на банкови акредитиви № *** от 12.02.2007г., първоначален кредит по който е „Банка Пиреос България“АД.

Кредитът е обезпечен с особени залози и с ипотека върху имот в ИИЗ, ***, учредена с нот.акт № ** от 30.09.2009г., том 2, вписан в СВ- гр.Пловдив с дв.вх.рег.№ **/30.09.2009г., с подновено вписване по молба с дв.вх.рег.№ **/27.05.2019г. на СВ- гр.Пловдив.

Съгласно чл.171 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане, което е обезпечено с ипотека, за да има действие трябва да бъде вписано в имотния регистър. Съгласно чл.17, ал.2 от Правилника за вписванията, молбата за вписване на акт по чл.171 от ЗЗД трябва да съдържа, освен данните по чл. 6, ал. 1, буква "а" от правилника, основанието за вписването, размера на сумата, а така също и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека. Действително в началната частта на подадената от жалбоподателя молба до СВгр.Пловдив е посочен само номера на молбата за подновяване на ипотеката, а по- нататък са записани и двата горепосочени входящи регистрационни номера. Това обаче не е основание за постановяване на отказ по искането за вписване на договора за цесия, тъй като от съдържанието на молбата става ясно, че по- ранният номер е този за първоначалното вписване на ипотеката, следващият е за подновяване на вписването й. Освен това с молбата е представен и самия нот.акт № *** от 30.09.2009г..

Дължимата държавна такса е преведена по електронен път. Представено е потвърждение за плащане от „ПроКредит банк“АД и не е необходимо да бъдат представяни други документи. При съмнение относно това, дали съответната сума е постъпила по сметка на агенция по вписванията, съдията по вписванията е могъл да направи служебна справка и евентуално да даде съответни указания на подателя на молбата за вписване на договора за цесия.

По отношение на констатацията на съдията по вписвания, че договорът за цесия вече е вписан, следва да се отбележи, че, видно и от самия договор, на първа страница на същия е поставен печат с вх.рег.№ 39/05.01.2020г. и текст под печата „Договор за цесия към договорна ипотека т.9 № **/2009г.. От това записване, както и предвид факта, че в молбата за вписване на договора за цесия е описан само един договор за кредит, следва да се приеме, че извършеното / или извършените/ до момента вписване е за отделен договор за кредитпредмет на договора за цесия, обезпечен с конкретна ипотека. Този договор / или договори/ е различен от описания в молба с вх. рег.№ 11823/16.04.2024г.. Именно поради това в частната жалба се твърди, че страните по договора за цесия са едни и същи, но е различен материалният интерес.

Договорът за цесия е един, независимо от това, че предмет на същия са вземания по множество договори за кредит. В тази връзка възниква въпросът, дали е допустимо подлежащи на вписване договори да се вписват на части, т.е. по отношение на отделни имоти- предмет на искова молба, на транслативни сделки или договори за ипотека. Съгласно чл.7 от Правилника за вписванията, вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез 2 подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги, които се образуват от подреждането на нотариалните актове по буква "а" на чл. 4 и от подреждането на всички други актове по чл.4. Също така в чл.10, ал.1 и ал.2 от правилника е предвидено, че „При вписване на брачни договори, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, намиращи се в различни райони, се представят най-малко по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски. След като е направено надлежното вписване, екземплярите, които се отнасят за други райони, се изпращат веднага за вписване по местонахождението на имотите със съобщение, че са събрани дължимите такси“.

Следователно, дори когато предмет на подлежащия на вписване акт са имоти, попадащи в различни съдебни райони, както е и в конкретния случай, не е необходимо да се подават отделни молби за вписване до Службите за вписване по местонахождение на различните имоти. В чл.10, ал.1 обаче изрично не са посочени актовете по чл.171 от ЗЗД, а чл.17 препраща единствено към чл.12, ал.2, но не и към чл.10. Съгласно изр.2 та чл.12, ал.2 от правилника, ако исковата молба се отнася до няколко акта, нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от актовете, до които се отнася молбата. Следователно съдия по вписванията да извърши вписване на договор за цесия досежно всички ипотекирани имоти, попадащи в съответния на службата по вписвания съдебен район, но дали той може да приложи процедурата по чл.10, ал.2 е спорен въпрос. При това остава спорен и въпросът дали могат да се подават отделни молби за вписване на един и същ акт в различни негови части.

В мотивите към Определение № 127 от 26.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 77/2010 г., II г. о., ГК се приема следното: „Самото вписване обхваща комплекс от действия, регламентирани в Правилника за вписванията, приложим съгласно чл. 74, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър в съдебните райони, в които липсва обнародвана заповед по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР на министъра на правосъдието за въвеждане на имотния регистър и в Закона за кадастъра и имотния регистър, приложим за съдебните райони, в които е въведен имотен регистър. В случая са приложими правилата на Правилника за вписванията, съгласно който вписването се извършва чрез три взаимно съгласувани и обвързани действия - записване във входящия регистър, подреждане на акта в нарочната официална книга и отбелязването в партидата на собственика в партидната книга. Именно сложния фактически състав на вписването, включващ подреждане в нарочна книга на физическия носител на в. акт обосновава извода, че е недопустимо частично вписване“. В по- новата съдебна практика на ВКС обаче непротиворечиво се приема, че частично вписване е допустимо. Така например в мотивите към Определение № 23 от 10.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1767/2017 г., II т. о., ТК е записано, че „Вписването в Службата по вписванията не поражда транслативен ефект, а има само оповестително действие. Поради това, след като апортът е вписан в търговския регистър, не е налице пречка същият да бъде вписан в Служба по вписванията само по отношение на част от имотите или вещните права, за които при извършената съобразно чл. 73, ал. 5, изр. последно ТЗ проверка е установено, че принадлежат на вносителя“. Също така в мотивите към Определение № 1438 от 5.06.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 800/2023 г. се приема, че „ПВ не съдържа забрана нито за частично 3 вписване на подлежащ на вписване акт, нито за частично заличаване на вписан акт. В чл. 18, ал. 3 ПВ е предвидена възможност за частично подновяване на ипотека, в чл. 21 ПВ е предвидена възможност за частично заличаване на ипотека, и съдебната практика на ВКС е приела за допустимо и частично ново вписване на ипотека“. В същия смисъл са Определение № 218 от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, Определение № 58 от 26.01.2018 г. по ч. т. д. № 2173/2017 г., ТК, І т. о. на ВКС, Определение № 23/10.04.2018 г. по ч. т. д. № 1767/2017 г. на ВКС, I т.о.. По този начин се преодолява и проблема с липсата на изрична препратка от чл.17 към чл.10 от ПВ, като се дава възможност на цесионера да породи предвиденото в чл.171 от ЗЗД правно действие само по отношение на тези прехвърлени му вземания, обезпечени с ипотеки, от които ще се ползва. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото се върне на СВ при ПдРС за извършване на необходимите действия по вписване на договора за цесия в частта му, описана в молба с вх. рег.№ 11823/16.04.2024г..

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 178/16.04.2024г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, постановено по молба с вх. рег.№ 11823/16.04.2024г. по описа на СВгр.Пловдив, с което определение е отказано вписване на договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 25.11.2021г., сключен между „ЕОС сървисис“ЕООД и подателя на молбата „Е.Н.Д. инвест“ЕООД“ЕАД, като вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване на горепосочения договор за цесия, съобразно с искането заявено в молба с вх. рег.№ 11823/16.04.2024г. по описа на СВ- гр.Пловдив.

ВРЪЩА делото на Съдията по вписванията при Пловдивски районен съд за извършване на необходимите действия по вписване на договора за цесия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4