Решение № 4692 от 27.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4692 гр. Варна, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №

20243110112061 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявена искова претенция от П. А. Д., ЕГН ********** и Я. Т. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. В. № * с искане да се осъдят ответниците Т. Я. Б., ЕГН **********, П. К. Б., ЕГН ********** и Я. К. Б., ЕГН ********** и тримата с адрес: град В., ж.к. Вл. В. № * да предадат държането на недвижими имот, находящ се в град В., ж.к. Вл. В., представляващ апартамент № *, състоящ се в от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 60,90 кв.м., при съседи на жилището: тр.площи и ап.*, вх.*, паркинг, ст.коридор и ап *, с прилежащо избено помещение № * с площ * кв.м., при граници на избеното помещение: вх.*, изба на ап.*, коридор, изба на ап.*, както и 2.1186 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание чл.249, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 310, ал.1, т.2 ГПК.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: През 1991 г. с договор за покупко – продажба са закупили недвижими имот, находящ се в град В., ж.к.

Вл. В., представляващ апартамент № *, състоящ се в от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 60,90 кв.м. През 2015 г. са закупили друго жилище в същия блок, но в друг вход и се преместили да живеят в него. След като се преместили в новото жилище, предоставили за временно и възмездно ползване апартамент № 278 на дъщеря им и нейният съпруг и децата им. През м. юли 2015 г. сключили неформален договор за заем за послужване на недвижимият имот, по силата на който предоставили на К.

Б., П. К. Б., Я. Б. и Т. Б. за временно и безвъзмездно ползване докато Я. Б. завърши средното си образование, със задължението да заплащат комуналните разходи – ток, вода, такса за управление на общите части в етажната собственост. През месец юли 2022 г. е починал К. Б. и през същата година разбрали, че ответниците не спазват задълженията за заплащане на консумативи и разходи като вместо тях заплатили ползваните водоснабдителни услуги. През 2023 г. също заплатили ползваните от тях водоснабдителни услуги като и 2024 г. имат неплатени задължения. Твърдят, че не заплащат и дължимите вноски за управление на етажната собственост. След завършване на средното образование на Я. Б. ги помолили да 1 освободят апартамента, но ответниците отказали. Изпратили им покана чрез ЧСИ, получена на *г., с която заявяват, че прекратяват сключения между тях договор за заем за послужване по отношение на апартамента и ги канят в срок до 15 дни да го освободят и да им предадат държането. До настоящия момент не са изпълнили задължението за връщане на имота.

Молят за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на депозираната искова молба от страна на ответниците.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни норми, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Приет като писмено доказателство по делото е договор № *г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, от който се установява, че П. А. Д. и Я. Т. Д. придобиват следния недвижим имот – жилище № *, комплекс Вл. В., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ *кв.м. с прилежащото му избено помещение 279 със полезна площ 2,37 кв.м., 2,1186% ид.части на сградата и правото на строеж върху мястото от *кв.м. при съседи на жилището тр. П., и ап.

*, вх.*, паркинг, ст.коридор и ап.*, на избеното помщение вх.*, изба на ап.*, коридор, изба на ап. *

От представена покана от * г. е видно, че същата е изпратена от П. А. Д., ЕГН ********** и Я. Т. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. В. № * и е адресирана до Т.

Я. Б., ЕГН **********, П. К. Б., ЕГН ********** и Я. К. Б., ЕГН ********** и тримата с адрес: град В., ж.к. Вл. В. № *, с която посочват, че по силата на сключения между тях неформален договор за заем за послужване е предоставен временно за безвъзмездно ползване – собственият им апартамент, находящ се в град В., ж.к. Вл. В. № * като е следвало да се заплащат страна на заемателите разходите за ток и вода. С поканата заявяват, че ги канят да освободят апартамента, находящ се в град В., ж.к. Вл. В. № * в 15 дневен срок, горепосочения имот. Поканата е връчена на 12.07.2024 г.

От показанията на свидетелката Др.Т. М. се установява, че същата е сестра на Я. Т. Д. като знае, че в апартамента на Я. и П. живеят Т., Я., П. и децата на П. и мъжа й. Имали са уговорка да остане за тях апартамента, но да си плащат сметките – ток, вода, данъци.

Уточнява, че е имало споразумение да живеят в апартамента, но да си плащат ток, вода, но разрива който настъпил между тях е заради неплатени сметки.

От показанията на Зл. Ив.М., се установява, че познава страните в производството и знае, че П. и Я. са оставили Т., П. и Я. да живеят в жилището на П. и Я. с уговорката да си плащат сметките – ток, вода. Предоставили са жилището за ползване с уговорка да си плащат сметките. Заявява, че към настоящия момент П., Т. и Я. все още живеят там.

Предявен е осъдителен иск по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл.

249, ал. 2 ЗЗД. По така предявеният иск ищецът следва да докаже, че между страните е постигнато съгласие за сключване на неформален договор за заем за послужване на процесния имот, като е предоставено за послужване на ответниците процесния имот за ползване за неопределено време, както и че е поискал връщане на вещта.

Съгласно чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът е неформален, безвъзмезден, реален, едностранен, за валидността, на който е необходимо страните да постигнат съгласие относно безвъзмездното предоставяне от заемодателят на заемателя на определена вещ, което може да бъде постигнато и с конклудентни действия за временното й ползване, при задължение на последния да я върне. Договорът е сключен щом се постигне съгласие между страните последвано от предаване на заетата вещ предвид реалния характер на договора, а предвид неформалния му характер – липсва изискване за особена форма. С предаване на заетата вещ 2 се пораждат последиците на договора за заем за послужване. На следващо място, договорът за заем се прекратява с изтичане на уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – заемодателят може винаги да поиска вещта си обратно – чл. 249, ал. 2 ЗЗД.

От събраните доказателства се установява, че ищците са собственици на процесния имот, че ответниците живеят в процесното жилище със съгласие и на ищците дадено чрез конклудентни действия, чрез преместването им в друго жилище, което същите са закупили, както и че процесният имот е в държание на ответниците, с което се доказва сключване на договора за заем, а поискването на вещта обратно се доказва с представената покана, приета като писмено доказателство по делото. В тази връзка се установява и активната материално правна легитимация на ищците. Горепосочените обстоятелства, се установяват и чрез разпита на свидетелките Др.М. и Зл.М., които съдът кредитира като непротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Доколкото не се доказва наличието на уговорка между страните по делото за уговорен срок /видно от показанията на двете разпитани свидетелки/, ирелевантно е обсъждане на предпоставките за това дали спрямо ищеца е налице непредвиден случай по смисъла на чл. 249, ал. 1 ЗЗД, даващ възможност предсрочно връщане на вещта.

С оглед гореизложените мотиви, предявената искова претенция се явява основателна и следва да се уважи. За яснота, съдът следва да посочи, че не са налице обстоятелства за постановяване на неприсъствено решение, доколкото искането е отправено едва в хода на устните състезания за първи път, а и предвид факта, че съдът събира доказателства – гласни такива в първото по делото заседание за установяване сключването на договора за заем между страните в производството.

По отношение на разноските:

Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски, както за настоящото производство като представя и списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78 ГПК и предвид гореизложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 720 лева, заплатена държавна такса за исковото производство; 1000 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Я. Б., ЕГН **********, П. К. Б., ЕГН ********** и Я. К. Б., ЕГН ********** и тримата с адрес: град В., ж.к. Вл. В. № * да предадат на П. А. Д., ЕГН ********** и Я. Т. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: град В., ж.к. Вл. В. № * държането на недвижими имот, находящ се в град В., ж.к. Вл. В., представляващ апартамент № *, състоящ се в от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от *0 кв.м., при съседи на жилището: тр. площи и ап.*, вх.*, паркинг, ст. коридор и ап. *, с прилежащо избено помещение № *с площ * кв.м., при граници на избеното помещение: вх.*, изба на ап.*, коридор, изба на ап.*, както и * % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание чл.249, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 310, ал.1, т.2 ГПК ОСЪЖДА Т. Я. Б., ЕГН **********, П. К. Б., ЕГН ********** и Я. К. Б., ЕГН ********** и тримата с адрес: град В., ж.к. Вл. В. № * да заплатят на П. А. Д., ЕГН ********** и Я. Т. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: град В., ж.к. Вл. В. № * сумата от 1720 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, на основание чл. 78 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му /27.12.2024 г./, на основание чл. 316 ГПК 3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4