Решение № 2130 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2130 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509948 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9681 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 32249/2023 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявения от Л. А. Х. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Л. А. Х. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1250 лв., заявена като частична претенция от сумата 2923,87 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., за която сума по ч.гр.д. № 3002/2013 г. на СРС е издаден изпълнителен лист от 27.05.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1903/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудително изпълнение за вземането. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата Л. А. Х. разноски в размер на 50 лв., както и на адв. В.С. на основание чл. 38, ал.2 от ЗА сумата 320 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Решението е обжалвано от ответника „Топлофикация София“ ЕАД като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се възражение, че съдът е следвало да изгради извода си въз основа на всички факти от значение за спорното право независимо от това дали те са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания. Правото 1 на вземане на въззивника и дали същото е погасено по давност следвало да бъде преценено на база осъществените към 11.03.2024 г. факти, към който момент са приключили устните състезания пред СРС. Изтъква се, че към този момент давността относно процесното вземане не е настъпила, а в мотивите си съдът приел, че давността е настъпила на 05.04.2024 г. Въззивникът сочи, че е бил уведомен за прекратяването на изпълнителното производство на 22.12.2023 г., когато е получил съобщението от ЧСИ, към който момент давността относно процесното вземане не е била настъпила, и той е предприел действия за преобразуване на делото. Доколкото към датата на приключване на устните състезания давността не е била изтекла, дружеството не предприело действия по уведомяване на съда за образуваното изпълнително дело, но това обстоятелство следвало да се третира като новонастъпил факт към настоящия момент. С въззивната жалба е представено съобщение от ЧСИ С.Х. по изп. дело № 20138630401903 до „Топлофикация София“ ЕАД с изх. № 61611/18.12.2023 г., с което длъжникът се уведомява за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, получено от длъжника на 22.12.2023 г. Представена е и молба от „Топлофикация София“ ЕАД до ЧСИ В.М. вх. № 5503/24.01.2024 г. с искане за образуване на изпълнително дело срещу Л. А. Х. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3002/2013 г. на СРС.

С писмения си отговор въззиваемата Л. Х. А. оспорва въззивната жалба. Сочи, че давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е била прекъсната молбата на взискателя от 27.02.2019 г. и 5-годишният давностен срок е бил изтекъл на 28.02.2024 г. – преди приключването на устните състезания на 11.03.2024 г. С оглед спирането на давностните срокове за периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. изтичането на давностния срок би станало на 04.04.2024 г., но този срок бил изтекъл към момента на приключване на устните състезания, този обективен факт правилно бил взет предвид от съда при постановяване на решението. Излага се довод, че молбата вх. № 5503/24.01.2024 г. няма характер на новонастъпил факт, тъй като тя предхожда датата на единственото съдебно заседание на 11.03.2024 г. и ответното дружество не я е представило в това съдебно заседание.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която Л. Х. А. е предявила срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск за признаване за установено, че не дължи сумата 1250 лв., предявен като частичен от сумата 2923,87 лв., представляваща част от главница за стойността на доставен топлинна енергия, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3002/2013 г. на Софийски районен съд, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1903/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х..

В исковата молба се твърди, че по образувано изп. дело № 3002/2013 г. на ЧСИ С.Х. на 18.07.2013 г. били изпратени запорни съобщения до банки, в които ищцата има банкови сметки. Твърди се, че след изпращане на запорните съобщения в продължение на повече от 2 години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което е 2 настъпила перемпция и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, считано от 18.07.2015 г. След настъпването на перемпцията всички извършени изпълнителни действия били недопустими, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително производство, не пораждат действие, съответно не водят до прекъсване на давността. Погасителната давност за процесното вземане била настъпила на 18.07.2016 г. Ищецът твърди, че като погасени по давност, не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист. Изтъква, че е изтекла тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като обективираното в изпълнителния лист вземане е за периодични плащания, а дори и да се приеме за приложима петгодишната давност, то тя е изтекла на 18.07.2018 г.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага възражение, че започналата да тече на 26.06.2015 г. петгодишна погасителна давност е била прекъсната с предприемането на конкретни посочени от взискателя изпълнителни действия на 17.01.2017 г. и на 27.02.2019 г. и тя не е изтекла към момента на предявяване на иска.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти. В случая предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищцата, че срещу нея е образувано изпълнително производство за вземания по издаден изпълнителен лист, и че не дължи на ответника сумата по изпълнителния лист /в посочената й част/ поради това, че вземането е погасено по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист.

Изпълнителното производство по изп. дело № 20138630401903 на ЧСИ С.Х., рег. 863 в КЧСИ, е образувано по молба от 03.07.2013 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника Л. А. Х. въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2013 г., издаден по гр.д. № 3002/2013 г. по СРС, за сумата 2923,87 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода от м. 05.2011 г. до м. 04.2012 г., ведно със законната лихва от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането, и сумата 224,79 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2011 г. до 31.01.2013 г., и сумата 162,97 лв. разноски.

Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. във връзка с течението на давността, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, е постановено ТР № 3/28.03.2023 г. по 3 тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност на тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

В случая изпълнителното дело, част от вземането по което е предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК, е образувано през 2013 г., т.е. преди приемането на 26.06.2015 г. на ТР по тълк. д. № 2/2013 г., поради което и оглед на дадените с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. разяснения, следва да се приеме, че давността по отношение на това вземане е започнала да тече след 26.06.2015 г. С оглед на това, за да се направи извод дали давността за процесното вземане е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, следва да се установи дали в периода на течение на давността, считано от 26.06.2015 г. до предявяване на иска, са настъпили факти, водещи до прекъсване или спиране на давността.

Тъй като процесното вземане, което е предмет на принудителното изпълнение срещу ищцата по образуваното изпълнително дело, е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, давностният срок за процесните вземания е петгодишен. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са приравнени на последиците на влязло в сила съдебно решение, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД

Съгласно чл. 116, б. „в” от ГПК давността са прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая от материалите по приложеното изп. дело № 20138630401903 по описа на ЧСИ С.Х. се установява, че след 26.06.2015 г. /моментът, от който е могла да тече погасителна давност/ в изпълнителното производство е било предприето изпълнително действие, прекъсващо давността, а именно запор върху вземанията на ищцата от банкови сметки в посочените в съобщение изх. № 13513/14.03.2019 г. банки. Запорите са наложени след подадена от взискателя молба вх. № 13779/27.02.2019 г.

Налагането на запор в изпълнителното производство съставлява насочване на 4 изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника и то прекъсва давността.

Давността се прекъсва със самото предприемане на съответното действие за принудителното изпълнение, в случая с връчването на запорното съобщение, като не е необходимо предприетите изпълнителни действия да са довели до осребряване на имуществото на длъжника и постъпване на суми по изпълнителното дело за погасяване на задължението, което е предмет на принудителното изпълнение.