Определение № 154 от 28.03.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Сливен, 28.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20222200500121 по описа за 2022 година

Обжалвано е разпореждане № 1954/18.02.2022г. по ч.гр. дело №560/2022г. на Районен съд Сливен, с което е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника за следните суми 281.07лв главница по договор за заем, законната лихва от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от искането в размер на 38.17лв. С разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение, подадено от Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу М. Д. Й. за следните суми договорна лихва в размер на 16.24лв, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 46.20лв, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 69.30лв, лихва за забава по договор за заем в размер на 100.35лв, лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 38.98лв, както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер.

Подадена е жалба от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ******* ******* представлявано от изпълнителния директор чрез представител по пълномощие, с която се обжалва разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за възнаградителната лихва в размер на 16,24 лева. Твърди се, че не е налице максимален размер на договорната лихва.

Законната лихва е лихва за забава при неизпълнение и размерът й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва. Развити са подробни съображения в подкрепа на тази теза. За да се обоснове, че правната и икономическата природа на възнаградителната и законната лихва за забава са напълно различни и неправилно е обвързването зависимостта между размера на възнаградителната лихва с размера на законната лихва за забава. Оборва се приетото, че уговорената възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави, тъй като тя е в рамките на това, което е позволено от закона.

Съгласно чл.145 ал.2 от ЗЗП не могат да бъдат проверяване за неравноправност уговорките 1 между страните, които касаят основния предмет на договора, които са ясни и разбираеми.

Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза и в обобщение се иска да се отмени разпореждането в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението за възнаградителна лихва.

За да отхвърли заявлението в тази част РС приел, че неоснователни са исканията за присъждане на договорна лихва в размер на 16.24лв, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 46.20лв, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 69.30лв, лихва за забава по договор за заем в размер на 100.35лв, лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 38.98лв.Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР.В ГПР по договора за заем не са включени сумите по договора за допълнителни услуги и по сумите дължими за застрахователна премия по договора за допълнителни услуги. По този начин заявителя е извършил нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 120%, а е посочено 49.76% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.Посоченото в договора гаранционно възнаграждение не е включено в ГПР на договора за паричен заем.

Изводите на съда по отношение на възнаградителната лихва са неправилни доколкото тя е уговорена изрично между страните по сключения договор. Този процент, видно от приложените към заповедното производство материали, е уговорен от страните индивидуално и извън бланкетните общи условия по сключения договор за заем. Поради това съдът е следвало да издаде Заповед за изпълнение и по отношение на уговорената възнаградителна лихва, която възлиза в случая на 16,24 лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1954/18.02.2022г. по ч.гр.д. № 569/2022г. на Районен съд – Сливен в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение, подадена от Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу М. Д. Й. за договорна лихва в размер на 16,24 лева, като вместо това

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение срещу длъжника за договорна лихва в размер на 16,24 лева, както и за разноските в настоящото производство в размер на 12,50 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за издаване на Заповед за изпълнение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3