Решение № 120 от 08.12.2017, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр.

Пазарджик, 08.12.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Илиана Димитрова при секретаря К. Р., разгледа докладваното от съдия

Димитрова т. д. N 122 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото се разглежда по реда на

Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Ищецът „И.“ АД – гр. София е предявил против трима ответници: 1.„П.“ ООД – с актуално седалище и адрес:с. Крачимир, обл. Видин /в открито производство по несъстоятелност с решение №

4/09.03.2016 г. по т. д. № 49/2016 г. но Окръжен съд – Видин/, 2.„ЕС П.“ АД /Н/ и 3.„С.Е.“ ЕООД /Н/ искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на свои вземания срещу тях,в качеството им на солидарни длъжници, срещу които има издадена заповед за изпълнение на осн. чл.

417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката.

Срещу един от ответниците - „П.“ ООД, с актуално седалище и адрес:с. Крачимир, обл.

Видин /в открито производство по несъстоятелност с решени № 4/09.03.2016 г. по т. д. № 49/2016 г. но Окръжен съд – Видин/, производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете, с влязло в сила определение от 14.06.2017 г., Обстоятелствата, на които се основават исковете срещу останалите двама ответници са, че първото дружество като кредитополучател, а „Соло еккс“ ЕООД - като солидарен длъжник, имали неизпълнени задължения към банката по Договор за банков кредит № С-М-2/2007 –Л/20.08.2007 г. по който била отпусната и усвоена общо сумата от 4 355 780 лв., в т. ч.: инвестиционен кредит в размер на 2 925 780 лв. и оборотен кредит до размер от 1 430 00 лв.

Договорът за кредит бил изменен и допълнен с Анекс 1/20/09/2007 г. и още седем поредни анекси, подробно описани в исковата молба.

С анекс №

5/27.04.2009 г. страните се уговорили сумите по кредитите да се да се превалутират в еврото, по определен курс, като считано от датата на подписването му в евро да бъдат погасявани всички задължения по договора.След превалутиране на кредита, задълженията на кредитополучателя били в общ размер на 2 105 491,89 лв.

С Анекс №

7/08.122009 г. страните се договорили размера на кредита в инвестиционната част да бъде увеличен със сумата от 195 964 евро и той да възлиза вече на 1 620 216, 24 евро.а този по оборотната част – 50 000 евро или да стане в размер на 831 614,82 евро.

Общият размер на задълженията след уговореното увеличение възлизал на 2 451 831, 06 евро, а кредитът не се обслужвал редовно от 26.01.2010 г.

Ищецът твърди, че задълженията станали изцяло и предсрочно изискуеми преди крайния срок за погасяване на дълга и на това основание банката изпратила на кредитополучателя и на двамата солидарни длъжници нотариална покана в тази връзка, връчена на всички на 22.11.2013 г. и тъй като не последвало изпълнение било подадено заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

Заповед за незабавно изпълнение и съответно – изпълнителен лист, били издадени по ч. гр. д. № 4554/2013 г. на РС-Пазарджик,вземанията по която не са предмет на настоящото дело, както и по ч. г. д. № 584/2015 г. следните вземания:

1. Остатъка от главница по инвестиционния кредит /наричана в и. м. „неприсъдена главница“ в размер на 26 519, 44 евро, със законната лихва до изплащане на задължението 2. Просрочена договорна

/възнаградителна/ лихва в размер на 779 532,66 евро. за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г.

3.Главница по оборотния кредит в размер на 831 614,82 евро,

4.Направените по делото разноски в общ размер на 122 349,92 лв.

Исковете по чл.422 от ГПК са предявени преди откриване на производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя и двамата солидарни длъжници, което станало причина за спиране на производството на осн. чл. 637,ал.1 от ТЗ. В последствие обаче отпаднаха пречките за движение да делото по отношение на двама от ответниците /солидарните длъжници/, тъй като след служебна справка по т. д. № 74/2015 г. и № 76/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, установи, че предявените вземания срещу двамата длъжници по тези производства, съответно - ответници по настоящото дело, от страна на „И.“ АД и основаващи се на процесния договор за кредит в размер на общо 10 886 773,48 лв., не са приети. След като страните не спорят, че процесните вземания са включени в предявените от кредитора, но не са приети в производствата за несъстоятелност на двамата солидарни длъжници, то по отношение на тях е налице основание за продължаване на настоящия процес съгласно чл. 637, ал.3 от ТЗ.

Няма съмнение, че резултатът от иска по чл. 422 от ГПК, който има установителен характер, ще бъде същия като един нов иск, предявен по специалния ред на чл.

694 от ТЗ, поради което и в съдебната практика се наложи разбирането, че тези производства се обхващат от разпоредбата на чл. 637, ал. 3 и продължават по описания в нея начин, в случай че вземанията по заповедта за изпълнение не бъдат приети в производството по несъстоятелност.

По делото е извършена задължителната за производството по търговски спорове двойна размяна на книжата.

От името на двамата ответници са подадени отговор на исковата и на допълнителната исковата молба, чрез синдика на тези две дружества .- М.Н..

Основното възражение на ответниците, които иначе признават факта на сключване и действителността на договор и анексите към него, получаването на кредита от първия от тях и поемането на солидарна отговорност за всички задължения от другите две дружества, е за осъществено заместване в дълг, по смисъла на чл.102 от 33Д. Позовават се на сключен договор между всички страни в кредитното правоотношението, включително двамата солидарни длъжници , и трето лице – поемател на дълга, договор за заместване в дълг от 27.02.2012 г. Смятат, че по силата на този договор са настъпили правните последици както на субективна новация – смяна на длъжника, така и на обективна – възникнало било едно ново задължение, с нов размер и нов погасителен план, период на погасяване и различни месечни вноски.

Поемателят на дълга „Ю.Д.“ АД започнал на изпълняна задълженията и до датата на подаване на писмения отговор от ответниците те твърдят, че погасил 589 058,37 лв.

Ответниците признават в отговора си, че „И.“ АД отправило изявление за едностранното му разваляне на договора за заместване в дълг - с Нотариална покана от 14.10.2013г. с рег.№2473, тм. 2,

№4 на нот. В.Г., но излагат съображения, че това действие не може са породи последиците на възстановяване на старото правоотношение, по което тримата те са длъжници. Считата,че Договора за заместване в дълг от 27.02.2012г. е в сила и към настоящия момент, като се позовават на неоттегляемост на веднъж даденото от кредитора съгласие по смисъла на чл.102 от ЗЗД. Изложени са съображения, че клаузата на чл.10 ал.1 от договора за заместване в дълг не може да дерогира общото правило на чл.102 ал.1, изр.2 от ЗЗД.

На следващо място са изложени съображения, че Кредиторът не може да развали едностранно договора без да даде подходящ срок за изпълнение съобразно императивното изискване на чл.87 ал.1 от ЗЗД. В тази връзка ответниците твърдят, че отправеното от ищеца едностранно изявление - с Нот.пок. №2472/14.10.2013г. на нот. В.Г., връчена на 25.10.2013г. за разваляне на договора за заместване в дълг от 27.02.2012г., като е заявил, че счита същия за развален със задна дата - от 09.10.2013г., без да даде подходящ срок за изпълнение на задълженията, е незаконосъобразно и не е породило действие. Предвиденото в чл.10 ал.3 от Договора за заместване в дълг „автоматично разваляне“ не можело да дерогира императивната разпоредба на чл.87 ал.1 от ЗЗД и не освобождавало кредитора от задължението му да даде подходящ срок за изпълнение на задължението на длъжника. Твърди се /след анализ на характера на нормата на чл.87 от ЗЗД/, че развалянето без даване на подходящ срок за изпълнение, не е породило действие, тъй като се основава на неизпълнение на несъществено задължение.

Освен това се твърди, че извършеното разваляне е проява на злоупотреба с право, тъй като едно от задълженията, заради които договорът е развален, е вменено в задължение не само на длъжника, но и на кредитора. Изявлението на кредитора за разваляне на Договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. било обосновано с неизпълнение от страна на дружеството на следните задължения: Неучредяване на допълнителни обезпечения в полза на „И.“ АД и невписване в Имотния регистър към

Служба по вписванията на извършеното заместване в дълг по отношение на всички ипотекирани и заложени по реда на

ЗОЗ недвижими имоти. Пасивно легитимираната страна счита и излага съображения /сочи и съдебна практика/, че неизпълнението на посоченото като първо задължение за учредяване на допълнителни обезпечения е неизпълнение на несъществено задължение /тъй като в полза на кредитора били учредени множество обезпечения/. Посоченото от страна на кредитора неизпълнение на задължението за вписване в Имотния регистър към Служба по вписванията на извършеното заместване в дълг по отношение на всички ипотекирани и заложени по реда на ЗОЗ недвижими имоти – се сочи за проява на злоупотреба с право, тъй като изпълнението на това условие не е вменено единствено в задължение на „П.“ ООД, а би могло да бъде извършено и от кредитора „И.“ АД, като се позовава на текста на чл.10 ал.1 от Договора за заместване в дълг и на разпоредбата на чл.17 ал.1 от ПВ, съгласно която вписването става по молба на всеки заинтересован. В тази връзка се твърди, че развалянето на договора, заради неизпълнение на задължение, което не само длъжникът, но и кредиторът не само може, но по договор се е задължил да извърши, не е валидно направено и не е породило действие, а с отправеното изявление за разваляне е налице нарушение на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

На следващо място се твърди, че извършеното разваляне на Договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. няма обратно действие, тъй като се касае за договор с периодично и продължително изпълнение. /Това твърдение се сочи като евентуално по отношение на твърдението, че не е налице валидно извършено разваляне/. Ответниците се позовават на разпоредбата на чл.88 ал.1 от ЗЗД по смисъла на която развалянето на договори за периодично изпълнение има действие само занапред. В тази връзка се сочи, че след като развалянето няма обратно действие, то това не води до възстановяване на качеството на длъжници на ответниците по отношение на договора за банков кредит. Липсата на обратно действие на развалянето не можела да „възобнови“ изискуемостта на вземанията към заместения длъжник и всички последващи действия по обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми и пристъпване към реализиране на обезпеченията, дадени от стария длъжник за обезпечаване на задължения, произтичащи от договорите за кредит, били незаконосъобразни.

В представената по реда на чл.372 от ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва фактическите твърдения и правни доводи на ответниците по основателността на претенциите. Не се отрича фактът на сключен Договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. и с Анекс №1 от 30.03.2012г. Ищецът обаче се позовава и на сключен Анекс №2 от 17.07.2012г. /който представя като доказателство/. Позовава се на клаузи от договора - чл.2 ал.1, букви З и Й от договора за заместване в дълг и чл.10 ал.1 от същия и чл.1 от Анекс №2 от 17.07.2012г. към него, съгласно които страните се договарят, в срок до 30.10.2012 г., да бъдат учредени допълнителни обезпечения - ипотеки върху изброени недвижими имоти, както и да извършат вписване в имотния регистър на Договора за заместване в дълг, с оглед разпоредбата на чл.

171 от ЗЗД а именно, запазване действията на учредените обезпечения върху недвижимите имоти. Цитира се и клауза - чл.2 ал. 2 от Договора за заместване в дълг.

На свой ред ищецът развива съображения и правни доводи относно характера и приложението на чл.102 от ЗЗД, твърдейки че с процесния договор за заместване в дълг съгласието на кредитора е дадено под прекратително условие, каквато възможност законът не изключвал, както и относно приложението на разпоредбите на чл.87 и чл.88 от ЗЗД, излагайки съображения, че договорът за заместване в дълг има еднократно действие и не обективира задължение с периодично изпълнение.

Разпечатката съдържа 43 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0cba4c6-8c71-4de3-9061-dca006127d1f