Решение № 2679 от 07.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2679 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

ЯНА ЕМ. В.А ПАНОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100502026 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 06.12.2021г. по гр.д. № 36979/2018 г., СРС, ГО, 24 с-в е отхвърлил предявения от Д.О.В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.

„****** ******* срещу Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.

******** иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 300 лева-главница, представляваща предоставен от наследодателя на ищеца В. Д.а В.а заем по сключен договор за заем от 25.09.20 г. , за което е подписан документ, наименован „запис на заповед“ от 25.09.20г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.О.В., ЕГН ********** да заплати на Г. В. Д., ЕГН ********** сумата от 420 лева сторени по делото разноски. Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК Д.О.В., ЕГН ********** да заплати по сметката на СРС сумата от 350 лева разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25179615 от 23.12.2021 1 г. от ищеца Д.О.В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „****** *******, чрез пълномощника по делото адвокат К. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* *******, партер с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в произведеното производство не се установява претендираната сума да е била предадена в заем на ответника и да е било постигнато съгласие за връщането й. По делото е депозиран документ, озаглавен запис на заповед, като е използвана неудачна правна техника, но съдът е длъжен при изследване на договора да тълкува волята на страните. Твърди се, че в процесния документ ясно са посочени страните по договора, неговият предмет и уговореният срок на изпълнение, ясно е изразена и волята на ответника, че същият дължи връщане на процесната сума. От документа се извежда както съгласието на насрещната страна за сключване на договора, така и клаузите на същия, които покриват минимално необходимите реквизити за възникване на облигационно правоотношение. В конкретния случай, на 25.09.2011 г. ответникът Г. Д. е поел задължение да върне сумата от 15 300 лв., получена от В. Д.а в срок от три години, считано от датата на подписване на процесния документ, наименован „запис на заповед“. На 25.09.2014 г. е изтекъл тригодишният срок, в който е следвало да бъде платена сумата от 15 300 лв., поради което на 26.09.2014 г. е настъпила изискуемостта на цялата сума. Сумата не е била платена нито приживе на В. Д.а до момента на нейната кончина на 25.03.2016 г., нито в последствие на нейния наследник и настоящ ищец Д. В..

Недоказани и голословни са твърденията на ответника, че е бил заплашван от наследодателката на ищеца при подписването на документа, озаглавен „запис на заповед“, както и че процесната сума от 15 300 лв. не съставлява договор за заем, а стойността на вещи, изчезнали от дома на В. В.а.

Моли съда да отмени решението и да осъди ответника да заплати на и щ е ц а сумата от 15 300 лева главница , представляваща предоставен от наследодателя на ищеца В. Д.а В.а заем по сключен договор за заем от 25.09.20 г. , за което е подписан документ, наименован „запис на заповед“ от 25.09.20г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемият Г. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, 2 ул. „********, чрез пълномощника по делото адвокат Б. П. от САК, със съдебен адрес: гр.София, СО, район „Лозенец“, бул.“ *******, чрез адвокат Б.

П. от САК, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв..

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Д.О.В., ЕГН ********** срещу Г. В. Д., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 300 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 25.09.20 г. ответникът се задължил в полза на наследодателя на ищеца-В. Д.а В.а, по документ наименован „запис на заповед" за сумата в размер на 15 300 лева в срок до три години, считано от датата на подписване на документа. На 25.09.2014 г. изтекъл тригодишният срок, в който сумата е следвало да бъде платена, поради което на 26.09.2014 г. настъпила изискуемостта на цялата сума. Ищецът твърди, че е наследник по закон на В. Д.а В.а, починала на 25.03.2016 г., като останалите наследници на лицето са направили волеизявление за отказ от наследство.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. В. Д. да заплати на Д. О. В. сумата в размер на 15 300 лева главница, получена в заем от В. Д.а В.а, наследодател на ищеца, по сключен договор за заем от 25.09.20 г., за 3 което е подписан документ, наименован „запис на заповед“ от 25.09.20 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Счита за приложими правилата относно договорите, като прави възражение за недействителност на подписания от ответника документ, тъй като ответникът не е могъл да разбира и да ръководи действията си поради наличие на заболяване биполярно афективно разстройство, по което от началото на 2011 г. до 27.03.2012 г. не е провеждано лечение. Въвежда възражение за унищожаемост като твърди, че от страна на наследодателя на ищеца била отправена заплаха към ответника, която била от естеството да предизвика основателен страх у него. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът констатира следното:

По делото е представено удостоверение за наследници с изх.№ 02732/29.03.201бг. на В. Д.а В.а. Представен е „Запис на заповед“ от 25.09.20 г. издаден от Г. В. Д. в полза на В. Д.а В.а за сумата от 15 300 лева, като се е задължил да изплати сумата за срок от три години, считано от 25.09.20 г.

Събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката С. Д.а, майка на ответника, която твърди, че е виждала В. веднъж в една махала във Вакарел преди около десет години. Синът й отишъл с нея, тя била в проходилка.

Синът й бил шофьор на В. само за 2 или 3 курса, след което й казал, че й е личен асистент. Свидетелката сочи, че синът й страда от биполярно афективно разстройство от много години, още преди да отиде да работи при В.. Не е бил поставян под запрещение, но три или четири пъти е бил в болницата на „4-ти километър“. По делото е била приета съдебно психиатрична експертиза, от която се установява, че освидетелстваният Г.

В. Д. страда от биполярно афективно разстройство, сегашен епизод- умерено тежка или лека депресия F3i.3-MKB-10. Няма категорични данни за психичното му състояние през процесния период 25.09.2011 година и не може да се каже със сигурност дали той е разбирал свойството и значението на изготвения „запис на заповед“ и дали е могъл да ръководи постъпките си по отношение на нея. Ако се допусне хипотезата, че той е бил в началото на депресивен епизод, преди да се завърне в дома си, както твърди майката и че е бил заплашван с „наказателна репресия“, може да се предположи по-лесна податливост на внушение, поради страх и психична астенизация.

От правна страна:

Преди всичко трябва да се изследва обстоятелството дали са налице елементите от фактическия състав на договора за заем, тъй като става въпрос за заем по документа, наименован „Запис на заповед“..

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид 4 съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, за да има договор за заем следва да има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем е реален договор, който се счита сключен когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна да даде, а другата да получи в заем парична сума. В случай, когато предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е направено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Не съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието, на което сумата е преведена.

Ищецът е този, който твърди, че това основание е договор за заем и в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса при условията на чл.154 ГПК, че процесната сума е дадена като заем, предадена е на ответника и той я е приел като заем. Ищецът следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на договора за заем-поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива-срок на връщане, лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

В настоящия казус, въззивната инстанция също намира, че представените по делото доказателства не се доказа по безспорен и категоричен начин наличието на сключен договор за заем между наследодателката на ищеца и ответника, постигнато съгласие между наследодателя на ищеца и ответника за сключване на договор за заем и уговорка между тях за връщане на сумата в определен срок. В представения „запис на заповед“ ответникът е посочил, че „дължи“ на В. В.а сумата от 15 300 лева, но не се установява действителното основание за поемането на това задължение, нито предаване на сумата. Не се установява претендираната в настоящето производство сума да е предадена в заем на ответника, както и да е постигнато съгласие между страните за връщането й. Следва да бъде отбелязано, че не всяка дължимост или превеждане на парични средства от едно лице на друго, се основава на сключен договор за заем. Ищецът не е доказал, че претендираната сума от 15 300 лв. е получена от ответника в заем, както и дали въобще е била получена от ответника такава сума, или същият е подписал процесния „запис на заповед“ във връзка с друго правоотношение.

Наличието на съгласие на насрещната страна именно за сключване на договор за заем, както и за клаузите на същия следва да бъдат установени по делото по категоричен начин. Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.