Разпореждане № 29357 от 05.11.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 29357 гр. София, 05.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. АТ.П. като разгледа докладваното от С. АТ.П. Частно гражданско дело № 20211110161715 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „П.К.Б.“ ЕООД.

Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.

В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).

В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна услуга „Ф“ („приоритетно разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението кредиторът отново не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите условия е видно, че на практика до промяна в погасителния план може да се стигне единствено при постигнато 1 съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.

Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно значение, тъй като и при неизпълнението им страните са в състояние да изменят погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като „услуга“ е без значение, тъй като на практика потребителят не получава насрещна престация.

От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания, който надхвърля този на дължимата по договора лихва.

Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“ и за възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с която от заявителят „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК 175074752 е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 180 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“ и 540 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Районен съдия:

РАЗПОРЕДИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2