Определение № 172 от 23.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600187 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХII НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н. Ш. – защитник на исканото лице И. Д.

Ю. срещу решение № 135 от 11.04.2024 г. по ЧНД № 794/2024 г., в частта му, в която е била потвърдена мярката за неотклонение задържане под стража спрямо исканото лице И. Д. Ю..

Цитираното дело е било образувано по повод постъпила в Окръжна прокуратура – Пловдив ЕЗА чрез ШИС, издадена на 14.03.2024 г. от Окръжен съд *, 5 състав на гр. *, Кралство * по решение за привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда и за изтърпяване на наказание, за което се иска предаването на българския гражданин.

Производството пред първия съд е приключило с решение № 135 от 11.04.2024 г., с което предвид заявлението на исканото лице и неговите защитници, че не желае да бъде предаден на искащата държава, а моли да изтърпи наказанието си в Република България, първият съд е оставил без уважение искането за предаването на компетентните съдебни власти на Кралство *на И. Д. Ю., като е приел да приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода. С решението си, първият съд, във връзка с постановлението си да се приеме за привеждане в изпълнение от прокурора на наказанието на исканото лице, което му е било наложеното за 1 престъпление, свързано с наркотични вещества, извършено в *, е потвърдил и мярката задържане под стража.

Въззивната инстанция намира, че първият съд коректно е приел, че тежестта на деянието, описано в издадената европейска заповед за арест, начина на извършването му, както и наложената на дееца санкция в размер на шест години и един ден лишаване от свобода, характеризират личността на подсъдимия с висока степен на обществена опасност. Последното не позволява да бъде прието, така както предлага защитата, че и с по-лека мярка за неотклонение, спрямо него могат да се постигнат целите на мерките за неотклонение.

Касае за обвинение за ОПГ, по което, както е било посочено в ЕЗА, исканото лице е било част от група престъпници, които по продължителен и стабилен начин, поне от март 2016 година до 17.08.2018 г. са се координирали за извършване на престъпления против общественото здраве, чрез осъществяване на дейности, насочени към транспортиране на наркотични вещества до гр. * за последващото им разпространение сред крайните потребители, осъзнавайки вредите, които са предизвикали за общественото здраве и за което са работили по структуриран и организиран начин. Исканото лице на 17.08.2017 г. е разтоварвало с други лица наркотичното вещество от камион и го поставяли във * с рег. № *. Иззетото наркотично вещество се състояло от 3, 995 кг хероин с чистота 61,03 процента на стойност на нелегалния пазар 191 776р 01 евро, както и 54,3999 кг хероин с чистота от 61,08 процента на стойност на нелегалния пазар 2 613 509 евро и 482,7 грама хероин с процентна чистота 62 процента и стойност на нелегалния пазар 56 400, 83 евро. Исканото лице е било признато за виновно с влязла в сила присъда, за което му е била наложена санкция лишаване от свобода в немалък размер.

Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата, че в случая не е налице опасност от укриване, доколкото исканото лице е изтърпяло част от наказанието във времевия период, в който е било задържано под стража на територията на *, след което е напуснало Кралството и се е прибрало в България, без да е разбрало, да се издирва във връзка с висящото наказателно производство пред чуждата юрисдикция, като дори е започвало работа.

Посочените доводи на защитата, че наложената мярка е прекомерна, не могат 2 да бъдат споделени. Подобни аргументи не държат сметка за принципното положение, че с провеждането на съдебното следствие пред съответния съд, въз основа на което е било прието, че е била постигната и концентрация на инкриминиращи данни, съобразно тезата на прокурора и подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението и санкциониран с влязла в сила присъда, опасността от укриване не само не е отпадала, но дори е придобила поинтензивни измерения.

Аргументите на защитата за трудовата ангажираност на искането лице в разнообразни предприятия, за което имало подавани и съответни уведомления пред съответната ТД на НАП съобразно КТ на РБ не могат да доведат до извод, противен на вече направения, тъй като с оглед на процесуалния етап на който се намира процедурата по привеждане в изпълнение на наказание по влязлата в сила присъда, най-адекватна се явява именно потвърдената от първия съд мярка за неотклонение. Общественият интерес налага да се създадат гаранции за целите на мерките за неотклонение, поради което именно той следва да доминира над личния интерес на подсъдимия.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 11.04.2024 г. по ЧНД 794/2024 г. на ОС-Пловдив, в частта му, в която е била потвърдена мярката за неотклонение задържане под стража спрямо исканото лице И. Д. Ю..

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3